Градът

[Gelert]

Градът

Танцуват светулки ,свири луна,
вечната тъжна песен за любовта...
Пречупени криле , разстреляни птици ,отлетяли надежди.
Бездомник сам се скита във нощта,
загубил посока с бутилка в ръка...
На входа на парка циганка млада си продава плътта ...

Но свършва нощта ,
утрото маха бодро с ръка и градът се ръкува с деня ...

Клаксони луди,виещи гуми ,думи безумнни ...
Бързащи хора ,скитащи псета ,
луксозни витрини ,вериги магазини ,
продавач на кюфтета,клошари бездомни...
Бедни квартали ,кални улици , дупка до дупка ...
Къщи на милионери до сиви панели...
Жълти таксита с алчни „бакшиши”...
Претъпкани бусове с уморени тела ,
мирис на пот през мръсни стъкла.

Във края на града пробита табелка с надпис :” Гробищен парк „
Ах ,каква райска градина -тишина ,тишина ,дървета ,цветя !
Онзи отгоре нещо тихо мърмори :
Добре дошли -тук е живота ,тук и сега !

[hrodopski]

Приеми, приятелю, моите аплодисменти! Както винаги си на ниво със силен и актуален стих! Стихът ти е много обхватен, включва монотоналността и еднообразието и скуката в живота, рисува една мрачна картина на съвременния град , а и на държавата. Привет за хубавия стих!

[Mozo]

Последният стих е супер

[Галина Ширлетова]

Това е Гражданска лирика !

[Gelert]

Благодаря Ви приятели за добрите думи !

[Матейко]

Браво! Но аз ти казвам браво не само заради мощния социален стих, а поради музиката в края му. Това съчетание между думи и музика отдавна ме вълнува. Спомням си, че веднъж бях написал разказ и така като теб/нали може на ти? / го приключих с музика. Ами финала не ми се удаваше, търсех го, ала вместо него все една песен ми звучеше в главата и накрая се ядосах на некадърността си и вместо края на разказа сложих песента. Получи се нещо странно. Песента усили разказа, а разказа усили песента, и нямаше нужда от словесен финал. Та ако искаш, продължавай в този дух - използвай силата на музиката, ако ще и в ироничен план, за да подсили, за да доизрисува словото ти. И изобщо използвайте музиката из творбите си. Компютрите дават тази възможност.