Любовта като сълза

[Галина Ширлетова]

**
Покорница

Женската ми гордост
ще събличам като дреха,
защото е сестра на суетата,
но не е страст и от желание -
от капчицата нежна власт, която
ти над себе си ми даваш.
Изтръпнала съм и без думи
от обич, болка и доверие
и нося болката си,
можеш ли да я приемеш,
а аз от твоята ще взема.
Достойнството ми е прегърнало тъгата,
а аз владетелката и покорница,
обичам те и тихо коленича пред съдбата...

**
Плюс безкрайност

Облякох си най-пъстрата ми рокля
и многоцветно се почувствах,
зачаках да се спретнеш
в чиста бяла риза,
разлистих календара и притихнах.

Този август се оказва много дълъг,
нощите и дните
бавно и протяжно се изнизват,
светът за теб и мене толкова е малък...,
а миговете дълги, парещи
и със стрели пронизват.

Ще чакам, много ще те чакам,
с онази плюс безкрайност на мечтите,
обичам те и много, много вярвам,
дали и ти...,
ще ми разкажат някой ден очите.

/не като геометрия/

**
Обичта ще води

Пристъпваме след слънчев лъч
по Лунната пътека.
Ще бъдем смели,
обичта ще води.
Ще ни упрекват,
гняв ще има и омраза...
Ще огорчим, сърца ще нараним.
Ще си останем много неразбрани.
Кураж ще трябва за да продължим.
Горест с вяра и души осъдени
с едничката любов ще защитим.

**
Невиждани очи

Обичал ли си някога невиждани очи,
от пламъка им палил ли си се...
попивал ли си с нежност
невидими сълзи,
туптял ли си със пулса
на нечувано сърце,
мълчал ли си от горест
сгушен в скута непознат,
преплитал ли си с мисъл
пръсти на желаните ръце,
отричал ли си себе си
в прекършена мечта
и вярвал ли си в слова недоизказани,
докосвал ли си парещи уста
през сто прегради стъклени.
Дали това е само сън, писма
и в две минути разменени думи...

**
Ти и аз

Страхувам се, но те обичам,
обичам те, но ме е страх,
мечтая те и те отричам,
отричам те, но си мечта.

Желая те и знам, ще страдам,
ще страдам, но… си тъй желан.
Изгубвам те и те намирам,
намирам те изгубена без теб.

Възраждам се и с теб умирам
и пак умирам ти да си роден,
илюзия си, волност нежна,
аз майка съм и съм дете.
Надежда си и вяра звездна
ръцете ми в молитва щом сплете.

Раздялата и скрита тайната боли,
така боли, боли… ела и ме вземи...
Разплаквам те, ти мене ме усмихваш
усмивката заменям за сълза.
Целувам те и цялата съм твоя
твоя… и без теб ужасно съм сама!

**
За да съм с теб

За да съм с тебе искаш да съм силна
по-силна от най-силните жени
за да ти вярвам без да питам
и светъл пътят ми да продължи,
любов с надежда в мрежи да преплитам.

Да те разбирам без да виждам
и глас да чувам от никого нечут,
да бъда смела и с копнежи да съзиждам
пожар от страстна нежност див и луд.

Да се усмихвам - сълзите са забранени,
да те очаквам влюбен, мил и жив,
с поток от вярност в ярките ми вени
да те посрещам истински щастлив.

**
Ухание на обич

Ухание на обич
на близост, на мечти.
Докосване с ръце, с очи,
целуване със мисъл,
рисуваме любимите черти...
Любов по телефона, виртуално,
илюзорното боли...
Случайна нежност няма,
далечността и време ни дели.
Чувството съдбовно
кой смее днес да забрани?
Ухание на обич утре, някога
животът ни ще сподели ...

**
Ти ме научи

Научи ме волността на чайките да съзерцавам
и да ги чакам с утрото при изгрева.
Научи ме на есента да се любувам,
да скътвам с нежност пъстроцветните листа.
Научи ме листа на детелини да броя
и те да ме намират в обичта.
Научи ме само добрина да пръскам
към близки, непознати или към врага.
Научи ме да разговарям със звездите
и да се грея нощем на уютната им топлина
Научи ме да се усмихвам и в съня си,
да вярвам, да мечтая, да шепна
и да пиша само искрени слова.
Научи ме да плача без вина
и да не крия никоя сълза.
Научи ме мълчанието да целувам
и да откривам в него любовта.
Научи ме живота пак да заобичам
и искам да съм в тебе преоткрита…

**
Любов по-силна...

Поглед лунен,
спомен есенен вали,
коси гальовни,
устни шепнат във възторг...
Потръпва рамо топло,
ръце вълшебно милващи,
сърце лудеещо ритмично,
музика във мислите струи,
снагата срамежливо подмладена,
нозе греховно прималели,
порив неувяхващ и смутен,
болка упорито сладка,
влюбена тъга,
сълза в усмивка.
Любов затрогваща вихрушка
по-силна от Смъртта...

**
Как да те изболедувам?

Далечен си и непознат,
имагинерно романтичен,
на всички близък и познат,
за мене таен и различен.

Аз как да те изболедувам?
Сега до мен те няма и те има…
Времето ми шепне „Аз лекувам“,
но от сърцето всеки ден отнема.

Насън когато ме целуваш
усещам с прободената си на сто места душа,
ти мислиш си, че ме загубваш,
а аз погубвам себе си сама…

**
Само ти

Да съм дъждовно тъжна или слънчево щастлива,
умееш да променяш само ти.
Понякога без думи ми говориш,
но всяка цветна или чернобяла мисъл
с крило на птица тук до мен ще долети.

Дъхът ти чувствам, погледа, ръцете,
обреченост да слеем две мечти,
доверието крехко като цвете
поливаме с надежда или горестни сълзи.

И често като капчици роса сме смели,
като снежинки или пък светулки през нощта.
Дори и пламъкът на свещ ни топли
да бъдем пеперудено щастливи без вина.

**
Нежност

Погали косата ми ароматно разрошена…
Погледни в очите ми влажни от обич…
Целуни устните ми горещо свенливи…
Стопли с дъха си раменете разголени…
Надникни в пазвата ми – нежно кърмила децата ми …
Чуй сърцето ми лудо и пламенно...
Прегърни кръста ми подмладен от очакване…
Усети тръпката, която предавам ти…
Преплети нозе нетърпеливо бързащи…
Удави в ритъм греховен страстта ми изворна…
Бъди дързък и плах, свенлив и безсрамен…
Слей шумно Земя и Небе на върха любовен…
Завърти Света в стон крещящ и съдбовен…


**
Ти ли си

През нощите най-трудно се преборвам
със собствените страхове,
жена съм галактична и греховна,
препускам с полудели ветрове
и с кръста към Голгота няма да пропадна.

Търсех, лутах се и те намерих,
сега те чакам да допрем ръце
и на въпроса отговор оставих,
заех незаменимо място в твоето сърце.

Така ми казваш:"слънце си и въздух,
и Господ с теб да сме определил",
аз като ангел към желанато политнах,
преди в живота да ни е благословил.

Дали не сбърках, много те сънувах,
жена покорна съм и омагьосано дете,
с водопад от сълзи те заливах
дали това си ти мечта, познах ли те...

**
Отдалече

Приласкай ме с обич отдалече
и с нежност пожелай ме под звездите,
Луната знае тайните ни вече,
а пътя млечен спирките на срещите.

Целувките си изпрати по вятъра
и заглуши тъгата в тишина,
чети ми мислите по облака,
в мъглата скривай упоритата сълза.

Усмивки бляскат по снежинки изумрудени,
дъждът полива с вярата ни зрънцето,
таим в сърцата откровенията пеперудени
и благославя ни в мечтите Слънцето.

**
Любовта е...

Любовта е сляпа казват,
Тя не чува и боли.
Понякога ранява те до дън душата
или е порив, радост чиста
като вълна, роса или сълзи.
Очакване или надежда
безумие, мечти...
Тя те приспива
или с въглен те гори.
Страстта е бурна до забрава
и в грях обичаш -
пиян, безпътен… без сенки и следи,
защото… любовта те ослепи!

**
Мълчания

Харесвам силата в мълчанията
със скалпел режещи душата,
прозирам топлината в мъдростта
подклаждаща искрата на мечтата.

Обичам слънцето във всяка твоя дума
и най-желаното очакване,
опитвах да преборя мен самата
в тъй сладкото безсъние.

Ти кой си, а пък аз коя съм...
две от децата на Земята,
красивата илюзия на сбъднат сън...
А Ти си истински, нали -
не го прекъсвай, моля те
и остави решението на съдбата.

**
Сбогувам се

Сбогувам се, любов...
опитвам се да мразя,
сърцето трябва да мълчи,
погребвам къс от него,
но пак е живо и тупти.
Забравям те, любов...
ще бъда силна,
ти ме промени,
остатъкът от мен е струна,
с акорди плахи още ще звучи,
разплакано светът за мен се преобърна,
но е красив и се върти...


**
Потърси ме

Мълчиш, боли ме...
и нека да вали,
дъждът измива всяка дума, сянка, стон.
В пороите от сълзи потърси ме,
в мелодията на капчука,
във верен тон на тъжен камертон,
в силата и нежността на звука,
в сърдечен ритъмен синхрон...
Потърси ме...
Всъщност, ти ме чакаш - намери ме
и щом престанеш да ми вярваш - загуби ме.
Загубиш ли ме - друго няма - намрази ме.
И този край е Краят - просто забрави ме.
Дали ще можеш?
Хайде, излъжи ме...

**
Защо се плаче от любов

Защо се плаче от любов,
защо на гърлото присяда,
щастлив или нещастен зов
изстрадано ръце протяга.

Защо раняваме се от любов
и непонятно губим равновесие,
сърцата ни кървят под илюзорния покров,
чертаем краски в сиво мракобесие.

Любов, защо от нас самите ни е страх,
защо се палим и боли,
без теб обричаме света на крах,
а времето пък нас ще заличи.

**
Пристъпих

Пристъпих боязливо,
а звучеше ярко...
стъписах се и се затворих.
Нечакащо очаквах
и дълбаеше ме жарко,
мълчах горчиво,
отказвах се и страдах,
после пак повторих...

Сън беше, после и надежда
и мъничка молба,
безкрайно съкровена.
Магнит от твойта болка
мен притегля и отвежда,
аз, слабата теб с нежна сила
горко да прегърна,
без да стена...

А рамото ти толкова е топло,
от слънцето огряно.
И моят скут за тебе е уютен,
тих, от всекиго прикрит.
Събуждам се за теб
и утрото е най - желано,
а пристанът е твой и мой, и наш,
повярвай, че е истински, не мит...

**
Моето обичане

Ще те обичам много,
защото много те обичам,
ще бъда радостната ти сълза,
защото те обичам,
ще бъда твоят смях сега
и много, много те обичам.

Не искам да променям с вричане
това, което ме вълнува,
ще изживявам всеки миг с обичане
и топлотата, гдето ме целува.

Ще вярвам и във твоето обичане
и тихо ще се доверя.
Безумно е от обич
безшумно да крещя...
прости ми, май полудявам от обичане!

[Mozo]

Чудесни са

[Дамян Гочев]

Ще се опитам този път да направя по-обширен коментар. Обикновенно просто подкрепям Мозо, защото предполагам, че имаме еднакъв вкус към поезията.
Гале, ето моят коментар:
Един стомах /сам/ винаги е гладен-два стомаха /заедно/ винаги са сити.
И още :
Нека да те любя
нежно,
топло,
цялостно
и страстно.
Повикът ти нека чуя-
нежен,
сластен,
цялостен,
омаен...
/но не теб

[kim75]

"Ти ме научи" и "Защо се плаче от любов" ми харесват най- много. Всичките са чудесни, браво.

[Галина Ширлетова]

Благодаря ви! Дамяне, много интригуващ коментар, но не мога да достигна този твой модерен изказ, аз съм старомодна!
Мози, мил си както винаги!
Ким, не позволявай да те обземе плача от любов, само малко... но винаги ще научаваш нещо!

[Галина Ширлетова]

**
Неразбиращо

Пусто, мрачно, липсващо, студено...
Немеят думите,
нотите са глухи,
няма болка и тъга, дори сълзи,
само пристан с подводни скали,
прилив от бивши вълни...
Неразбиращо безкористно,
без горест,
просто нищо...
не е мълчания,
а само празни тишини...

[Галина Ширлетова]

Присъда

Присъда чакам, Жего моя,
гдето ме смрази...
Сгреших за тебе непростимо,
в сърцето ти прибавих нула,
после умножих.
Студено е...
жигосващо,
в мълчание за теб
да бъда вече... нещо нелюбимо.
Поисках много, с много обич -
помолих Бог да ни благослови...
Прибързах от любов
и Той отвърна ми:
"Ще те боли!"...

[Mozo]

Поисках много, с много обич -
помолих Бог да ни благослови...
Прибързах от любов
и Той отвърна ми:
"Ще те боли!"...

Страхотно

[Галина Ширлетова]

**
Къде сте истини

Напъпил цвят, отронен
преди да разцъфти.
Тъжен миг, гальовен
преминал през пресъхващи сълзи.
Сърца ранени, незаключени
от нежности бушуващи.
Очи потърсени, несрещнати,
ръце протегнати в болящи тишини.
Почти докосване, желано...
прекъснато от минали мечти.
Доверие и клетви предани,
отдадени и непоискани.
Мълчания, разделящи
и залези без изгреви.
Взаимност, срещи...чакащи.
Жадуване,
къде сте истини...

[Галина Ширлетова]

**

Натъжена Дъга

Очаквах Слънцето
и ти ми го поднесе.
Изгря Вечерница,
в Зорница ярка я превърна
и в образ мил, кристален, топъл,
ясен Месеца засвети.
В копнеж,
от жажда Облака разплакан
събуди любовта ни в чистота окъпана.
Многоцветна моя Тъга,
натъжена моя Дъга...
като дар нарисувай ме, утеши, прегърни ме,
развълнувана моя Мечта
мен за теб като изгрев сбъдни ме...

[Mozo]

Мноого, много е хубаво

[Галина Ширлетова]

**

И в твоето ще съм...

Обичах те без думи,
без дъх, на разстояние,
докосвах те на ум нечакащо,
по диво осезание.

Обичах те на срички,
трепетно, болящо,
жадувах те без ум,
и шепнещо, зовящо.

Обичам те с най-плахи думи,
крехко, но тъй силно, галактично,
прегръщам те далечно,
безгласно, нежно, романтично.

Обичам те, обичаш ме мълчащо,
вярващо, надеждно и горящо,
целуна ме почти на сън...
Сърцето, цялото ми - твое е,
и в твоето ще съм.

[Mozo]

Обичам те с най-плахи думи,
крехко, но тъй силно, галактично,
прегръщам те далечно,
безгласно, нежно, романтично.

Обичам те, обичаш ме мълчащо,
вярващо, надеждно и горящо,
целуна ме почти на сън...
Сърцето, цялото ми - твое е,
и в твоето ще съм.

Разкооошно е

[Янина]

Истинско е!..

[Галина Ширлетова]

Истинско е!..

Май друга не успях да се науча да бъда, освен истинска с всички плюсове и минуси!
Благодаря, Янина, на всички благодаря отново!