Парченце слънце...

[Галина Ширлетова]

Ехаа, ето едно признание за големия ти талант, честито

Благодаря ти, Мо, нали знаеш, че не се вземам на сериозно, но ми е приятно!

[Mozo]

Всяко признание е важно

[Галина Ширлетова]

Нетърсеното

Намерих го
- нетърсеното беше,
но ме сбъдна.
Намериха ме,
сами - думите,
които ме лекуват.
Споделените.
Усмихват ме
- радостно, щастливо, осъзнато.
И сълзите са там,
защо да ги крия,
има ги.
Открих я
- силата на тишината,
времето да помълча,
да се кротна и поспра.
Да не правя рамки и планове...,
защото не умея.
Времето да не търся,
защото намирам, оказва се,
търсеното, което не търся.
И пак сълзи...
Но разговарям със звездите
блеснали в сребърните ми коси
- тихо. По Екзюпери.
Мога и да танцувам
- без понятие за стъпки.
Само ритъм
- този на мелодията на сърцето.
Има го,
повярвах в смисъла на необяснимото.
Странно е. И вълнуващо.
Не се забравя възторга от смелостта
да споделяш несподеленото на очите,
които може да не виждаш,
но не забравяш.

[Галина Ширлетова]

Тръпчиво ми е...
Малко сладко, повече солено -
някак горестно щастливо. Просто живо.
И ми е сложно.
Като сърце, което спори с разума и танцува като за последно танго - страстно, ревниво и горещо.
Но ми е морско.
Синьо. Като август. Като герданче от мидички и влюбени изгреви.
Нежно ми е. Пеперудено.
Като нощ пред огъня под най-ярките звезди.
Волно ми е.
Като дете. Като птица, която пише Обич по небето.
Тихо ми е.
Като сън, в който морето ме целува без въпроси и обещания. И ме разбира, прегръща ме с балдахин от копнежи такава гола - само по мечти.
Ласкаво ми е.
Като кадифен летен плод и аромат на канела и любов.
Аз съм, и не съм.
Но ми е тръпчиво-хубаво. Просто живо...

[Галина Ширлетова]

Този дъжд...
как ми отива -
в пулса ми ромоли,
с тихите ми сълзи синьо прелива...
Пак не нося чадър,
за какво ми е -
нека ме напои,
че съм жадна като пясък в пустиня
за оазис с усмивки от любими очи.
Мое предвечно лудешко предсърдие,
Есен моя, мистична и синя..,
с Обич ме навали
и олтар от Дъга за чадър ми дари...

[Mozo]

Това е страхотно, много е добро

[шони]

Чудесни са.

[Галина Ширлетова]

Благодаря ви, Мо, Шони!

[Галина Ширлетова]

Не е късно, нито рано е...


Избрала съм си трудната любов.
Не е късно, нито рано е -
да разлюбя,
да обичам.
Сън в съня ми -
намирам те, а себе си все губя.
Ако прескачам хоризонта,
дали дъгата цветовете ми ще върне,
дали преминала през този праг
с море небето ще прегърна.
Зад хоризонта е... пак хоризонт.
Сама на себе си съм враг.
По дяволите - трябва ли да тръгна,
като войник на фронт.
Войната е без победител.
Не е късно, нито рано е...

Galaxi

[kim75]

Удоволствие е да те чета, Гале!

[шони]

Благодаря!

[Галина Ширлетова]

Аз ви благодаря, Ким, Шони!

[Галина Ширлетова]

Очите ти премрежени в любов ме галят,
безпаметно от ласката им се опих,
със Слънцето ти нестинарски огън можех да запаля,
но по детински само в скута ти се скрих.

Очаквала съм те да дойдеш от морето,
без покана,
с пламъка в копнежи замълчал...,
брегът по-нежен е за двама
прегърнал прилива,
че точно мен
и мен само си избрал.

Обичам те по-тихо от росата,
по-бурно от разсърдено море,
по-размечтано от мечтата,
по-чисто от зеница на дете.

[Mozo]

Великолепно

[kim75]

Много красив стих!
Гале, пускаш ли стиховете си в някой сайт за лично творчество?