Парченце слънце...

[Галина Ширлетова]

**

Жарава



Жътва. Юли е.
И нестинарски огън ни гори.
Слънчовидецо,
дали жаравата да прекосим...
Ако не можем -
всяка нощ в роса от сълзи
и копнеж ще я гасим.

[Галина Ширлетова]

**

Лятно време



Времето за слънчогледово небе
и слънчев сок в червени макове.
А в стари раковини шепот на море,
сол в косите,
пясъчен загар по палави нозе
и трепета на вятър
под блузката на нежни рамене.
Срещнати очи,
усмивка на дете,
крилете на сърце...
Лятно време е.
И умножаваме мечтите си по две... поне.

[Mozo]

Много хубаво

[шони]

Хубаво стихотворение за лятото и морето. Лятно време - време за любов.

[Галина Ширлетова]

**

Очите не остаряват



Разговор със себе си и с теб

"Чарът е в очите ти! В откровеността им." Нали често го чуваш?
Очите не остаряват. Само угасват за малко понякога. Когато светът иска да те пречупи. Но остават непобедени. Имат все същия бодър цвят като море, като трева, като кафе...
Очите не лъжат. Дори да не държиш всеки да вижда истинската ти стойност, за този, който иска да те опознае е достатъчно да надникне в тях, но с обич. Там е самата истина. Всички несъвършенства и незададени въпроси - много повече от отговорите.
Можеш ли да бъдеш щастлив, ако тъжността е състояние на хората, на които държиш? Ако виждаш в очите им копнеж и печал, и тръпка, укротена в сълза... Сълза, която можеш да изплачеш заедно с тях и да опиташ дори с една топла дума да ги убедиш в личната им истина и правота.
Очите ти остават същите с горестта, че не пристигаш, а пътуваш, вървиш към себе си. Виж хоризонта в огледалото - там си съперничат разумът и чувствата, инатът и лудостта. Отразени са чаровните следи по чертите ти. Повечето бръчици са от любов. Някои щастливо споделени, други, защото не си могъл да споделиш. И в твоите, и в чуждите очи си това, което си в борбата на ума и сърцето - вечното предизвикателство, което те прави победител.

[шони]

Този път си избрала жанра есе. Сполучлив опит да споделиш своите размисли. Въпросът за борбата между ума и сърцето е стар, поне колкото цивилизацията. Винаги съм залагал на ума, но с времето започвам да си мисля, че това е истински мазохизъм. Виждам, че ти отдавна си го разбрала.

[Галина Ширлетова]

**

За Празниците на ВВС и парашутистите. Мъжете с храбри криле.



Това са Мъжете


Има мъже, които са Зима -

хладни и смели,

а с тъй топло рамо

за свойта любима.



Други са Есен -

листопад от мечти и копнеж

възпят в пъстра песен.



Мъже като Лято -

сърдечни и южни,

прегръщат сърца в безпокой

и волно притихват в строя на ято.



Мъже като Пролет -

това са Мъжете...

Разлистват живота,

обичат в безкрайност,

родени за полет.



С поглед от дързост и плам,

неотменно и все по-високо,

те цяла са ера, не кратка епоха,

на храбри криле дори и при скока.

Безстрашни навсякъде там,

с устрема: "Мога и знам!"

[Галина Ширлетова]

**
През декември



През декември сънувам криле,
и звън на камбана,
зимата как къдели преде
песен в най-нежната гама,
слънчев смях на дете,
и ръцете на мама...
меко шалче плете.
И в уютна пижама
топло мляко с кафе,
сбъднато утро под снежно небе,
молитва най-малко от двама
и в капчуците как кристално тече
обич по светла пътека (за Коледа)
- към и от храма.

[Галина Ширлетова]

**
Има и светли дни



Разговор със себе си.

Има и светли дни.
И дни, с най-силни бури, с пропасти и върхове. Тогава писането ме спасява – да пиша и да пия кафе. И… забравям за кафето. И бързам, бързам.
Да, стига толкова. Ще следвам Важните неща! Стига с тези многоточия, невяра и търпение. Търпението било мъдрост и добродетел. Може би. А не е ли „малка форма на отчаянието, преоблечено като добродетел“ ? /Ам.Биърс/
Спирам да мълча, когато ме ударят хора, на които съм давала част от себе си. Ще бъда камбана! И преди да ме ритнат, ще захапя!
Спирам да очаквам подаръци като честност, почтеност и безкористност. Те са скъпи за евтините хора. Важното е, че има на кого да подаря доброта, не само за Коледа.
Искам да спре тази тревожност. И да има обич. Като даряване – топло, отдадено и прието. Любовта да е зряла, очароваща и вдъхновяваща. Да е равна по стойност на свободата. И този копнеж да ни провокира да се чувстваме по-живи, цялостни, съществени, желани, потребни. Да имаме времето слънчево да усмихнем някого, света, живота.
Ще има и тъга, но тя е нужно условие…, обаче само нощем, насаме.

Има и светли дни. С любов.

[шони]

Да, има и светли дни!

[Галина Ширлетова]

**

Времето спря




Като пролет зимата беше дошла,
най-дългата нощ за минута премина,
НЕ търпеливо стрелките се сляха
- времето спря...
и ръката преплете в желана ръка
сбъднатост звездно огряна.
Морето донесло бе свойта мечта,
небето с копнеж я прегърна.
В приказен звън нежността зазвъня,
утрото с ласка младост пробуди.
Тръгвай, иди си вече тъга,
самота - ти играта изгуби.

[elkass]

Прекрасна поезия, излпята на един дъх.

[Галина Ширлетова]

Благодаря Ви!

[Галина Ширлетова]

***

По песъчинка



Родих се отдавна -
през януари
и с - нежна копнежност
мe гали, и пари.
От капчука прелива,
блесва в снежинка,
младостта си отива,
по часовник, небавна,
миг в миг отпива...
по песъчинка.

[Галина Ширлетова]

**

Като жарава от звезди



В ресниците ми пеперудено трепти
сълза от обич и целувчена омая.
Друго няма - само Ти
и мойта същност
с тебе мога да позная.
И няма дума, жест
от миговете преброени
да не запазих в спомени - мечти
като жарава от звезди, вселени.