Различност

[Галина Ширлетова]

Различна

Различна съм
и всеки изгрев в мен
е винаги различен -
понякога невинна съм роса росила
белоликото кокиче,
или като сланата осланила
първи влюбен порив на момиче.

Добра съм /казват/
и какво?
Аз знам си, че не е простимо
да бъда толкова несмела.
Пропуснат миг
и нещо, някой, някога било...,
неправилно съм знаците разчела.

Тъжна съм,
сълзите са ми спътници
не само през нощта красива
и раната от безлюбовност,
всяка болка и обида
прегръщат ме в безсъние нежива.

Грешна съм
и всеки залез в мен
от шепа грях окъпан ме терзае.
Дали ще си простя не знам,
но моля се да съм простена от света,
когато Бог го пожелае.

**
Ако можех...

Тъй кратко не ща да живея
като щурец, пеперуда, светулка.
Но ще свиря през нощите
и в смях ще щурея.
През път пеперуден ще мина -
нищожна, грозна, красива.
Ще съм светла
и светя за всеки, който жадува.
Ако можех,
избирам си лебед да бъда -
тиха и бяла предана птица.
Умирайки песен ще пея,
защото обичам,
така е и с мен...
без обич умирам.

**
Кладенче от сълзи

Крехко щастие, чупливо -
стъкло, кристал прозрачен и красив,
не търся блясъка му,
само нещо топло, мило
да го запазя и предам
на теб, мой порив жив.

На пръсти стъпвам,
малки стъпки правя -
за крачките не съм готова
и много тихичко прошепвам:
Ще бъда смела, път през пустиня
до тебе да направя.

Ще съм оазис, близък и далечен,
но не миражен - истински, желан
и в малко кладенче от сълзи, ако трябва
ще се вградя да не оставаш
жаден, тъжен, сам...


**
Многоцветна

Усмихнат ли ме
аз съм многоцветна
и много на дъга приличам.
Тогава ставам млада и суетна,
добричка съм и красота привличам.

Разплачат ли ме
слънцето за мен не грее.
Тогава скривам се зад облак тъжна...
Очаквам този, който ме разплака
да посмее
да ме прегърне и ми каже, че съм нужна.

Обичат ли ме
аз се смея,
после плача...
Любов на всякаква цена не прося,
събирам си усмивки и сълзи в душата
и още с вяра на кураж се уча.


**
Повика ме брегът

Будна бях, а сън сънувах.
Докосваше ме утринна роса,
не питах, виждах, а не чувах
кога повика ме брега.

Вълните галеха ме нежно
по босоногите нога,
не знаех, че ще бъде грешно
да оживее спящата мечта.

Проблесна нещо магнетично,
притегли поглед и трепереща ръка
и ме учуди нещо фантастично,
сърце от камък, самотно в морската вода.

В дланта прегърнах го с надежда
и се събудих от съня...
ще бъда негова, обичаща и нежна
на този, който ме доведе до брега.

**
Очи

Уморени са очите ми
от пошлостта и черногледо взиране,
и са жадни за довереност, разбиране.
Блестят смутено от жаравата на влюбване.
Грешни са очите ми, но от сърце даряват праведно.
Пресушени за безличното, пълноводни за отдаване.
Слънчево синеят утринно, нощем размечтани лунно,
Очите си обичам всякакви, защото всичко са за някого…

**
Eсенна нощ

Нежна е нощта,
спят ли мислите?
Влюбен е дъжда...
Разгръщам в унес листите.

С мечти се пъстри есента,
закътва в шепи топлина.
На влюбените смелостта
шуми безшумно с вятъра.

Пониква срамежливо закъсняло цвете,
с надежда или в самота...
А може би и двете.

**
Истината

Не ме лъжи дори със „бялата“ лъжа
и да е „бяла“, тя не ни е нужна.
Не ме приспивай само с влюбени слова,
стига ми, че срещата ни бе възможна.

Наричай ме с истинските имена
и просто ме обичай,
целувай ме дори със тъжна чистота
знам – Аз съм Ти …не ни отричай.

Прати ми ласки по звездите,
кошмарите ми превърни в приказки,
изгасвай с пламък сълзите в очите,
и нарисувай бъдещето в щрихи дръзки.


**
Пясъчно

Очакването тягостно се стича
по крехките стени на пясъчен часовник.
И недоверие със себе си повлича
по плаващия пясък стъпки на виновник.

От неизвестното изплува пясъчен мираж
дали „Обичам те“ са само думи?
В безплътен образ с необясним кураж
следи замита вятърът по пясъчните дюни.

Слух, взор, ръце, сърце в полуда…
в оазиса надеждата с единствен жест запалва месечина.
А трезва мисъл в погледа удавен от заблуда,
кърви и дращи като смела песъчинка…

**
Цяла

Без слънце няма да съм цяла,
а без морето ще съм без душа,
да търся любовта неспряла,
отъпквам криволичещи пътеки
с вяра, не пеша...

Понякога надеждата разголва
обруленото ми от лутане сърце,
оставам си наивна и незряла,
компромиси раздавам с две ръце.

Не чакам принц, не съм принцеса,
не искам приказен живот,
компасът и щастливите посоки накъде са -
свободни, без условност и хомот?

[Mozo]

Страаашно хубави и красиви Особено ми хареса "Многоцветна"

[Галина Ширлетова]

Страаашно хубави и красиви Особено ми хареса "Многоцветна"

Благодаря отново, Мози! Просто ги събирам на едно място по някакъв признак, чувство..., иначе има не много нови.

[Галина Ширлетова]

**
Рефрен

Две чайки шепнат влюбени слова
ту плуват, ту се реят в безвремие от синева.
Две мисли, лутащи в посивялата глава
се питат живота свършва ли …кога?
И истина ли е - все пак обичам
безвъзрастово …с безграничност
децата, Слънцето , цветята, усмивките
и светлината на чаровната Луна…
Понася бриз на пърхащи крила
въздишки влюбени, една сълза
изпепеляваща като искрата от звезда.
Вълните Черноморско лудите
пенливо плискат в свойта упоритост
мъдрия рефрен от Младостта
за Вечността и Любовта!

**
Чаровни следи

Щастливите бръчки - следи по лицата
браздят ни телата, душите и мислите.
Усмивки и сълзи редуват се в дните ни,
очаквано радостни, по-малко нещастни.
Защото дори да сребреят косите
това е от обич, смях детски и дръзки мечти,
приятелско рамо, горещи целувки
и музика нежна в ума ни.
Ръцете си търсим преплетени....
Не крийте следите чаровни
най-верен печат на живота ни!

**
Аз

Крехка съм като пролетен цвят,
нежна като блян на момиче,
смела съм да прегърна целия свят,
упорито свенлива като малко кокиче.

Силна съм като див ураган,
щом обич сърцето превземе.
Младостта не е в минало време-
мога,искам всичко да дам
без корист на този узрял да приеме.

Старостта не е заник,
мрак и сиво безвремие.
Любовта не е навик,
само лудост в мъдро смирение.

И да има тъга,тя е нужно условие
да съм все по-богата,жива,истинска
и ... без многословие.

**
Искам

Искам да съм силна само не за да прощавам,
да съм истинска и да съм Аз,
да заобичам себе си да не забравям...
някому съм нужна всеки ден и час.

Искам да съм смела, търпелива,
от нечовечност да не ме е страх.
С обич да разбия клетката самотно сива
и смехът да върна на дете, което бях.

Искам да не е студено
от празномислие и пустота,
да не грее слънцето лъжовно
и да съм закриляна жена.

Много ли искам, все питам, не знам,
прозирам през тъжност и лична вина,
доброто наказват, това вече го знам…
но винаги злото с добро ще сменя.

**
Цветя

Обичам неоткъснати цветя
в роса усмихнати и свежи,
осмислят дните ми със красота,
защото свързани с късче от земя са смели.

Обичам белите цветя,
понякога невинно тъжни,
насищат мислите ми с чистота
и да пречистят с нея и ума са нужни.

Тъгувам по изсъхнали цветя,
по чувствата с тях умрели,
но с обич надживяват и смъртта,
дори да са ги паяци преплели.

Обичам дивата трева,
неокосена, млада и зелена
събужда чувството за свобода,
макар с виталност и с широта да съм пленена.

Обичам детелини сред ръжта,
тях вятър и тъга не ги навежда
и търся с вяра четири листа,
защото подаряват ми любов с надежда.

**
Светла жена

Аз съм светла жена
и мечтая с лазурни мечти,
на себе си радост дължа,
гняв и болка събирам
на челото в две отвесни черти.

В недоизказан стих
с подсказано заглавие
рисувам полусенки в щрих,
човъркам с яд и кремък
чуждото тщеславие.

Колко струва смелостта,
недоплатена вечно е цената и,
потребна ли е някому сега,
какво печелят днешните ни гордости?

Обещах си да бъда все светла жена,
да ме радват лазурни мечти
и усмивки с обич да сбирам
на челото в щастливи черти.

[Галина Ширлетова]

**
Кой

Кой разроши косата,
усмихна очите,
кой събуди надеждата
и ме прегърна с мечтите...
Беше полският вятър
или морският бриз,
може полъхът горски,
влюбен повей в каприз...
Питам ти ли си този,
който с мен се засмя.
И какво… всички рози
имат остри бодли,
пак се уча с теб да летя,
но сега и да падам,
по-малко ще ме боли.

**
Въгленче

Като деца играхме на „пали огънче“ -
то още топли ни ръцете.
Душата сгрява мило въгленче,
ревниво пазим го в сърцето.
С нежна длан покриваме – да свети,
дори се греем и на пепел.
Живота преминава в лутане,
сами си палим огън, парим се...
с вятъра се гоним, падаме
и с шепи вземаме любов, отдаваме,
но съкровено забраняваме
Да не угасне милото, обично въгленче!

**
Светлините на нощта

Красиво е под уличните лампи нощем,
някак чисто и блестящо,
прахта прикрита е от светлината
и даже локвичките лъскат чистофайно.

Разхождам мислите си светли
и тихо е, и свежо, и прохладно,
почуквам с токчетата по алеята кокетно
и ми е пеперудено, и леко и приятно.

Витрините са шарени и подредени,
от там усмихват се красиви манекени,
неоните намигат ми на смени,
зелени, лилави, червени...

Луната майчински край себе си звезди събира,
а мене кой ли може да ме спре,
и сега не ми се прибира
преди да целуна моето нощно море.

**
Рисунка

Рисувай ме със нотописа
на виртуозен самоук творец,
с ромолене на кристален съживяващ дъжд.

Аз пламвам с гръмотевичните звуци
в облачния сблъсък на сърце и ум,
блестя светкавично красиво и опасно
в илюзия от тишина и шум.

И пак притихвам кротко
като капчица роса след буря
в очакване на слънчева искра
спасително погалваща, пулсираща, творяща
водопади от новородена сила на страстта.

Нарисувай ме с разлятите акорди
закономерна горест и тъга,
а аз ще отговоря с преданото ехо
в отзвука неукротим на любовта.

[Матейко]

Не е важно, че поне според мен Галина Ширлетова е една от най-добрите съвременни български поетеси, не, това сравнение наистина е безстойностно и съзтезателният му генезис дори е обиден за истинския творец. По-важното е, че във всяка творба на Галина тупка нейното сърце. Тук няма хербарий, а живот. При нея болката не ражда агонии, а жажда за живот. Браво!

[pandachina]

Гале, прекрасни са! Винаги ме докосваш много дълбоко с творбите си - толкова са лични и изстрадани, а римите се стелят така леко и нашепват, че "си имаме работа" с истински човек, а не с някой "модерен" престорено духовен индивид. Поздравления!

[Галина Ширлетова]

Не е важно, че поне според мен Галина Ширлетова е една от най-добрите съвременни български поетеси, не, това сравнение наистина е безстойностно и съзтезателният му генезис дори е обиден за истинския творец. По-важното е, че във всяка творба на Галина тупка нейното сърце. Тук няма хербарий, а живот. При нея болката не ражда агонии, а жажда за живот. Браво!

Тъкмо мислех да се засрамя и разсърдя на похвалата от първите изречения, но съзрях, че си чел между редовете, Матейко, благодаря! Защото не съществува никаква амбиция за популярност и написаното не е сътворено за недокосваемите /каква дума измислих / души! За сега споделих с приятелите си и още ще го правя, а плагиатите просто нямат шанс и не ме интересуват! А живият живот, светлото и оптимистичното като финал само се получава, нямам заслуга

[Галина Ширлетова]

Гале, прекрасни са! Винаги ме докосваш много дълбоко с творбите си - толкова са лични и изстрадани, а римите се стелят така леко и нашепват, че "си имаме работа" с истински човек, а не с някой "модерен" престорено духовен индивид. Поздравления!

Пандичка, ами ако бях такава, като последните описани, нямаше да сме заедно тук, в уютната Камина на добричко и топличко място! Благодаря ти!

[Галина Ширлетова]

Помислих...

Помислих си,
че с теб ще минем под дъгата
и слънцето ще ни целуне,
че аз ще стъпя с вяра върху стремената,
препускаща дори и с наранените коне.

Помислих, че ще вкуся топли сълзи
от твоите и моите очи,
ще ги целувам, после ти ще ги целуваш
и светла радост ще ги пресуши.

Помислих си,
че мога да лекувам жажда, жега
и извор в изгрев да родя,
тогава ще съм твоята утеха,
а ти пък моята мечта.

Помислих, че
протегнатите пламенно ръце
все ще се търсят
и ще зарисуват образ мил
с лудеещо сърце.

Посмях да си помисля...
кое е най прекрасно на света-
да бъда в твоите молитви.
А ти си в моите отдавна, днес
и искам утрето да е сега.
Помислих...

[Галина Ширлетова]

**
Малко галактично

Малко, ярко,
земно, галактично
в звездната градина поникна цвете
чудно и обично
от хубост малко демонично...

Крехко, жарко,
лудо, несебично
в райската градина роди се чувство
греховно, фантастично,
любовно и вълшебно - романтично...

В безвремие щастливо се любувам
и този цвят не искам да откъсвам.
Смирена, с нежност,
в свято почитание
обичам този миг благословен
и го докосвам...

[Галина Ширлетова]

***


От обич сърцата понякога

От обич сърцата
понякога плачат с най-тъжни очи,
в очакване страдат,
когато внезапно дори и за малко
любимо сърце замълчи.
Студените сълзи замръзнали падат
в капчуци сред летни реки,
огньове разпалват от въглени гаснещи,
нали любовта ги твори...
От обич сърцата
понякога плачат с искрени, топли сълзи
и бликват фонтани от росата събрани
огряна от слънце в любими очи...

[Галина Ширлетова]

**
Днес

Днес прозорецът ми е унил, безличен,
уж пролет е, а в мен е есен...
Брезата, гдето сутрин поздравявам
тъгува с мен по нежния си клон пречупен...
Надеждата събужда само птича песен.

Днес лястовицата отлетя,
не сви гнездо под мойта стряха,
цветята жадни чакат ме на стария балкон,
и нощите и дните ми не са това, което бяха,
залъгва ме във криво огледало предишния фасон.

Прелиствам овехтелия албум,
разглеждам себе си познато непозната,
разгръщам спомени с тъга на ум
и търся път към мен самата.

Морето си остава моят храм,
за изповед олтар ми е дъгата,
разпъната от болка и любов ще се раздам,
в дуел ще срещна дързостта ми със съдбата.

[Mozo]

Страхотно е

[Матейко]

**
...Прелиствам овехтелия албум,
разглеждам себе си познато непозната,
разгръщам спомени с тъга на ум
и търся път към мен самата....
[/i]

Ще пробвам за четвърти път: според мен да се пише така обикновеничко, семпло, като есенна утрин и едновременно с това да бъде така заредено с емоция и мисъл, леко приемащи се от всекиго с минало, като пак есенна утрин, всичко това тихо говори за талант на обичта. Не, не се изказвам като литературен критик, а като читател, който също, като вас, е прелиствал овехтял албум, разглеждал се е, като познато-непознат, разгръщал е спомени с тъга и е търсил път, път към себе си. В това е силата на стиха на Галина - той е за всекиго.