Плачат ли силните жени?!

[Kotkata68]

Плачат ли силните жени?!

Видях да плаче силната жена.
Отказах да повярвам! Жално свита,
с приведени глава и рамена,
прикривайки сълзите, тихо хлипаше.

Изглеждаше ми жилава и твърда,
хазартен тип, лишен от драматизъм,
отдавна на обидите обръгнала,
без чувства, само хъс и реализъм...

Провал, разлъка, среща, лоша вест...
Какво разплака силната жена?!
Или на "лесните" победи вкупом днес,
най-после плащаше цена....

Усмихната и вечно оцеляваща
бе имиджът на силната жена.
Не сваля гарда, никога ридаеща...
До този ден, до първата сълза.

Присви ме жал. За показната сила,
за същността й - крехка и ранима.
И тихо пожелах й, палци свила,
за смях и радост време повече да има.

автор: unforgettable

[Галина Ширлетова]

Всеки плаща цена рано или късно, реална или незаслужена...Хубаво, хубаво изразено!!

[Матейко]

Странно стихотворение. Странното е в лекотата му. Докато го четях, не усещах почти неизбежното препъване в римата. Вървеше като олио. Не умея да обсъждам творчество, някак си ми е неловко... Да, сетих се какво всъщност искам да кажа. Това творение е така истинско, че то за мен се изгуби като форма, неусетно преля само в дълбокото си съдържание. Браво! Браво за истината на казаното и че така е изказана, та ми заора в душата.

[шони]

Да, силните жени плачат, както и силните мъже. Това е една от най- човешките прояви. Колкото едно нещо е по-твърдо/силно/, толкова то е по-чупливо/ранимо/. В жанрово отношение стихотворението е лирическа изповед-равносметка. Нарисуваната зрителна картина почти натуралистично представя развитието на основната тема, както и чувството на страдание и съпричастие. Преобладаващата дванадесетосрична стъпка, както и кръстосаната рима очертават рамката авторовите послания.

[hrodopski]

Да, така е, всички плачат! И хич не е срамно човек да си поплаче! Да плаче може само човека с богата душевност! Коравосърдечният, закоравял престъпник не плаче, той е злонравен и отмъстителен и е обсебен от ненавист и омраза и чувство за мъст. Силният човек е затова силен, защото може да се владее и да плаче, обича и да прощава! Ето защо лиричния герой е земен човек и нищо човешко не му е чуждо