Пясъчно...

[Галина Ширлетова]

Очакването тягостно се стича
по крехките стени на пясъчен часовник.
И недоверие със себе си повлича
по плаващия пясък стъпки на виновник.

От неизвестното изплува пясъчен мираж
дали „Обичам те“ са само думи?
В безплътен образ с необясним кураж
следи замита вятърът по пясъчните дюни.

Слух, взор, ръце, сърце в полуда…
в оазиса надеждата с единствен жест запалва месечина.
А трезва мисъл в погледа удавен от заблуда,
кърви и дращи като смела песъчинка…

[Mozo]

Еее, браво