Дъждът целува слънцето... И лятото
с дъга усмихната прегръща есента,
раздава щедро цветовете – в златото
на хилядите паднали листа...
А вятърът прошепва на дъгата
едничка нежна дума... за сбогуване...
и с облаци обгръща светлината...
Дъгата става есенно рисуване...
От слънцето събрана топлината,
в картини есенни за миг се прероди...
И стоплена от срещата със лятото,
шедьоври цветни есента твори...
