Татко

[Дамян Гочев]

Всяка сутрин татко ставаше в ранните зори.
Блъскаше се той за комата хляб да сме живи и добри.
Всяка вечер татко слагаше ме в леглото си да спя.
Целуваше ме по челото и се молеше за нас.

Отглеждаше ни, но времето бързо, бързо отлетя.
Годините минаваха тъй бързо и татко остаря.

За мама, бих казал, беше много болна тя.
Баща ми знаеше и сърцето му знаеше това. Тя знаеше...
Когато майка ми умря, той преви се и много плака.
Господа прокле: "Защо ти мене не прибра?"

Всяка вечер татко заспиваше сломен на своя стол.
Никога не спа в леглото, защото знаеше, че мама вече не е там.
Той ми каза: “Вече си голям и своя хляб можеш да изкараш сам.”
“Вярвам, ще успееш във живота си и сам.”

Всеки път, щом видя своите деца, спомням си словата на моя побелял баща:
“Всички мои думи и дела са живи с вас. Вярвам, ще успете в живота и сами.”
И днес все още помня всички негови, таткови слова:
“Аз живях така, помнете ме с много доброта мои деца.”

Всяка вечер татко слагаше ме в леглото си да спя.
Целуваше ме по челото и се молеше за нас.
Всяка вечер татко слагаше ме в леглото си да спя.
Целуваше ме по челото и се молеше за нас.

[Галина Ширлетова]

да сме живи и добри

[tangra777]

Много хубаво!И точно казано за повечето татковци.