Кутийка от консерва

[Дамян Гочев]

В Бургас съм.Седя на пейка в парка,на алеята на Пушкин под благата сянка на кипарисите...
Запасил съм се с вода,цигари,скицник и тефтер.Естествено имам и химикал,и молив,и въглени.
Джиесем-ът ми зввънва с познатата ми мелодия-No communication,вдигам:
-Моля !
-Дамянски...
-Да,кажи Мери Попинз.
-...къде си?
-В парка.
-Къде?
-В морската градина,на алеята...на Пушкин.
В това време идва автобусът ми-306.Бях забравил,че съм в София,на орлов мост.Прекъсвам връзката,необичам да разговарям,когато съм в автобуса.Предпочитам да си мълча,да си рисувам въображаеми картини на щастие и да си припомням едно мое стихче:
Задуха,
сгради
прах и коли.
В автобуса мирише
на пот,на умора,
а мен неудържимо ме тласка
към прохладния бриз,
към простора
на морската шир-
там дето нищо не спира взора.
Почва да ми писва от този град,град на стъкло,алуминий,бляскави предмети и разхождащ се по улиците силикон,а от другата страна на канала...кутийка от консерва...

[Mozo]

Супер е. Предполагам на всекиго от нас се е случвало да се отнесе на желано място

[pandachina]

Прекрасно!