Спящата красавица
Рудила са навремиту пу тез села,
ехе-е да кажим преди сто гудини,
ина бизкрайну чудну убава мума.
/истествену я кръстили Калина/
И щом са пръкнала, душли са начаса
урисници, магьосници, кумшии:
- Ши бъди – рекла първата - с низемна красута,
за кумпенсация ши й са случват прустутии.
- Ъхъ – дубавила и фтората след туй -
ши има глас на сладкупойна чучулига
и майко мила кату зяпни, койту чуй....
- Я, чакайти бе – рекла трета – Стига!
Ни е нурмалну толкус убусти накуп!
Урисвам кат испълни двайс`гудини
да са трупяса ф дрямка кату чук
и ниту с топ черешув дан са дигни!
Ши спи, дор` другуселски убавец ни са яви,
да я цалувни и магийта да катурни.
Кат кресни: „Ти ду га ши спиш ма, ай сиктир!?
Ши пусниш корени, дан кажа и ластуни!”
и чак тугас магийта ши са развали,
и насиленийту ши си утдъхни издълбоку.
Кат рекли тъй, пудписали са и си утишли
и по-нататък станалу какоту.
Дор` раснала мома Калина ич биля
веч никуй за магията ни повнел...
„Баш на руждения ми ден како ми са приспа?”-
рекла виднъш мумата и ... гутову.
И ха да дремни, чи да стани, ма не би,
тъй минали нам-колку-си гудини.
Саде кумшиите си викали: „Да спи!
Чи кату стани, мОре, чи кат зини...”
Ф туй времи, татък най-далечнити села,
дет йощ кратунски крак ни бил пристъпял,
живял бизгрижну момък-амсалак,
дукат ни гу наблегнала внизапна тръпка:
- Зако са мотам тука, писна ми ептен!
Ши тряба пу света широк да са разтикам,
бис туй ни ми са дреми сЕ ерген...
Краде ми са ши кайш муминска китка!
И яхнал коня - сЕ у ляву, ф ляву и така
след три нидели стигнал ду дуваря
къдет пухърквала заспалата мума,
пубутнал вратника: Възгеч! Ни са утваря!
Ми вечи станалу въпрос на селска чес,
заинатил са момъка и зел, чи гу прискочил
и никуй кат ни гу пусрещнал с „Влез”,
дет флязъл, чи и към мумата са носочил.
„Въх, ква ший начи тъс ми ти мума
дет спи кат пън, глей стана икиндия...
Да е препила снощи примерну, да разбера.
Ъхъ, зер туй ши й! Ши е махмурлия.
За убус – убава. Да я цалувна къкту спи...
Кумай ни ша усети валяк да я сгази.”
Цалувнал я! И креснал:
„Пладня мина ма! Стани!”
/закот дан легна и яз, да та пулазя.../
Изгрялу слънциту, наблеснали звизди,
магийта начаса са развалила,
ублещила Калина ЕЙ ТАКВИЗ учи:
- Въх, Божкее, ква глава ма цепи! Снощи ко съм пила!?
Пишман приказка
С червената забрадка забрадена,
на токчести галоши покачена
и с менцити бъкърени на раму
накрулих са и ръгнах към герана.
Дан са пристъргвам празна нанататък
и кошница съм стиснала ф ръката
с ракийка, лебец, разни там мизета
и викам си “Ши мина край Винета”.
Пък пътя за у тях са й заизвивал
край дяду попувата крива нива,
край гъстити гюрлюци, приз дирету...
(На майнат` си живей пък тъс Винета!)
Въря напреде, менците потраквам,
гюрлюцити утминах край реката
и извиднъш напреде ми изскочи
ино прускубану на вид жувотну:
-Калино, де си ръгнала тъдява,
ут гладни вълци нта ли дустрашава,
чи шматкаш са такваз ина напета?
-Бе глей си рабут`та. Утивам у Винета!
И фръцнах са нататък да утивам,
убачи малку тъй са апстрахирах,
чи ни въри сама девица да са мота
ф кумпанийта на сякакви жувотни.
Ударих свински тръс пукрай лозята,
нагоре пу баира към махлата,
къдет` е ситуирана Винета.
Ублегнах са на портата и креснах:
-Излез, мариии, утваряй вратник, ида
да пийм пу някулку, чи да та вида
и вър` на извура да одим двети.
(разбира са, ку на държат нозети)
-Ила, Калино, флизай, няма страшну,
пулегнала съм си, съм болна нящу...
Ма кат гаврътна две-три питиета
си мисла, ачи мой да ми прусветни.
Бе влизам ас, ма нещу ма сумнява
и ф мене партизан за бой са стяга!
Завит върху миндеря ду брадата,
с Винетин`та забрадка на главата,
чирвисан и пу ноктити лакиран –
Вълкът!!!
(ма се йно ни разбирам)
-Винето, ква си смачкана такава?
Я, ставай, ндей ми са лигави...
Ръцети ти зако са тъй гулеми!?
- Да моа убу да държа шише, ма!
-Ам тез учи зако таквиз ги блещиш?!
-Са радвам ногу, щот да та пусрещна.
-Ахааа!!! Тъй начи билу!
(за устата
ич няма да гу питам нанататък.
Дан ми ги плямпа той на мене тия,
Шгу трая приказки да ми развива...)
Чи кату пуснах кошницата и бакър`ти,
чи със кобилицата кат го заизвъртах:
-Бе тойта вълча кожа, де й мумата!?
Признавай, чи напуках ти главата!
-Калино, стой ма! Въх, уби ма гачи!
Ми субразявай са със приказката начи!
По-убу ши й пъдаря да ма гръмни,
утколкут да ма млатиш дукат съмни.
Какви таквиз моми сти!? На, Винета
наместу секи ден ф града да шета,
да беши вкъщи кротку си сидяла,
пък то ши кайш вода у тях пудляла!
И кат ми речи, чи на гости й утиваш
и по-натъй вуда ши си наливаш,
чи хукнах ф прекити пътеки да приваря...
Ма спри ма, жено! Ауууу, уби ма тая!
Ниблагударнус черна! Яз да я замистам –
лакирвах са, чирвисвах, забрадих са,
да мой да та пусрещна кату хор`та,
дан вИсиш кат джигер на нейн`та порта...
И тука приказката хЕптен са убърка.
Вълкът гу гледам – хълца и пудсмърча.
Умекнах, прусълзих са жалустиву
и цяла нощ гу с бинтуви увивах...
Уцетени кумпреси му курдисвах,
шаснайси пъти прошки му пуисках...
Ма най-накрай си стиснахми ръцети,
извадих кошника с ракията, мизету
и чаааак га слънци ръгна да изгрява
на приказката злополучна доди края.
С извинение за включването в диалога - на Калина и Венета са стиховете, имат си блог момичетата