Жената от улицата

[Stoiedno]

Ето я! Върви бавно. Походката и е спокойна, елегантна и уверена. Жеста на ръцете и е царствен. Макар, че е възрастна, не оставя никакво съмнение - тя е кралица. Нищо че е бедно облечена. Нищо че мизерията и грижите са оставили отпечатък върхо челото и. Брадичката и е гордно вдингната. Очите и се усмихват. От уличните кафененца и магазини, също я разпознават.
- Добър ден сеньора! - звучи почитителното им отношение към нея. Тя очевидно е свикнала да приема комплименти и само лекото кимване на брадичката и усмивката, показват, че ги е забелязала. Наистина е кралица! Когато се приближава, чувството се усилва. Има невероятно крехки кости. Челото е високо. Погледът е дълбок и смислен. Господи, защо не съм по-стар с 15-тина години. Каква жена! Посягам към цветето на масата и едновременно с поклона, го подавам. Не съм мислел да се правя на нещо и на някой си. Тя го изисква, без да е казала дума. Очите и се спират върху мен и сега в тях се чете моментно объркване.
- От къде сте господине? - Гласът и е алтов и невероятно приятен.
- Госпожо, има ли значение от къде съм, за да мога да ви засвиделствам уважението и възхищението, които заслужавате? - Мозъка ми работи на бесни обороти и злият ми гений подава само изтъркани клишета.
Тя оценява усилията ми и ми подава ръка. Дори през ум не ми минава да се здрависам - такава ръка можеш само да целунеш. Всичко изглежда като декор от някакъв филм. Поднасям ръката и до устните си, но продължавам да я гледам в очите. Усмивката и подсказва, че не е очквала нищо друго. Няма какво повече да кажа и .... съжалявам. Остава ми утешението, че успях да спечеля вниманието и за малко. Не се заблуждавайте - това не е страст или някакъв "Едипов комплекс". Просто за първи път в живота си виждам жена с такова изключително присъствие. Не можеш да не се поклониш!
-Приятен ден госпожо! Беше удоволствие да ви срещна! - тука вече съм напълно искрен.
-Беше приятно и за мен! - тя отново ме огрява с усмивката си и продължава. Не знам дали искам да я спра. Радвам се,че прие цветето. Не знам дори, защо ви разказвам това. Случката е съвсем истинска и ако съм придал малко повече емоций, то е защото и до ден днешен не мога да забравя каво излъчване имаше тази жена. Мястото .... е, признавам си, беше Puerto la Crus във Венесуела. За първи път разбрах, че най-важното, като пътуваш, не е да видиш камънаци, гробници и музеи - най-важното е да видиш хората. Всеки път, когато съм имал време да го направя, съм се чувствал невероятно обогатен.

п.п. Сигурно остава открит въпроса - защо ви разказвам това? А вие, как мислите?

[drumata]

Офтопик:

емоции

п.п. Сигурно остава открит въпроса - защо ви разказвам това? А вие, как мислите?

Stoiedno, ти си се докоснал за миг до величието на тази жена. Мълчал си смутено и си се червил от смущение заради нейното присъствие. Думите ти са останали неизречени и неизмислени дори. Имал си мига на съвършенството... но той е отминал, заедно с дамата с уверена походка. Тя е заминала, не ти е оставила дори и име, което да споменеш, разтворила се е в маранята на лятото или в мъглата на дъжда, изчезнала е. А ти- останал си там да гледаш след нея и още си мислиш- защо не бях по-голям, по-дързък, по-.... Оттогава се оглеждаш на всяко пристанище и сред пъстрия свят търсиш с поглед една високо вдигната брадичка и се ослушваш за тембъра на гласа и. Ти вече имаш и думите, и дързостта, които би искал да си имал още тогава, но кралицата от Puerto la Crus не се появява .... Дали някой от нас не я е срещнал...

[Mozo]

Да, хората са богатство

Офтопик:

Е, някои от тях, де

[Stoiedno]

Офтопик:

емоции

п.п. Сигурно остава открит въпроса - защо ви разказвам това? А вие, как мислите?

Stoiedno, ти си се докоснал за миг до величието на тази жена. Мълчал си смутено и си се червил от смущение заради нейното присъствие. Думите ти са останали неизречени и неизмислени дори. Имал си мига на съвършенството... но той е отминал, заедно с дамата с уверена походка. Тя е заминала, не ти е оставила дори и име, което да споменеш, разтворила се е в маранята на лятото или в мъглата на дъжда, изчезнала е. А ти- останал си там да гледаш след нея и още си мислиш- защо не бях по-голям, по-дързък, по-.... Оттогава се оглеждаш на всяко пристанище и сред пъстрия свят търсиш с поглед една високо вдигната брадичка и се ослушваш за тембъра на гласа и. Ти вече имаш и думите, и дързостта, които би искал да си имал още тогава, но кралицата от Puerto la Crus не се появява .... Дали някой от нас не я е срещнал...

Ей, ако я видите, целунете и още въднъж ръка - от мен (ако не от вас)! Не е проблема в това, което не си имал. Важното е да знаеш, че съществува. Не знам дали имам дързостта (пред величието можеш само да сведеш глава), знам че не мога да направя нищо повече. Не си създавам фетиши - само в този форум има достатъчно много хора, които заслужават и преклонение и уважение. Просто се опитвам да ви дам един страничен поглед!

[Sleepingmoon]

Има хора, които каквото и да им поднесе живота винаги запазват държанието си на ниво Много ми допадна как описваш всичко в детайли ^^.
Интересна случка.

[videania]

Да, хората са богатство

Дори и да са малко,изкуството е да ги забележиш и оценеш,да стоплят денят ти с присъствието си!

само в този форум има достатъчно много хора, които заслужават и преклонение и уважение. Просто се опитвам да ви дам един страничен поглед!

Офтопик:

в това трудно и забързано време,вече престанахме да се забелязваме...

[Ivan0v]

Забелязвам грешка в изписването на кратките местоимения в женски род. С най-добри чувства го казвам.