Надежда за лято
А лятото си тръгна натежало
от смехове, закачки, весели неща,
китарен звън и ято полетяло
там някъде към неизвестността.
То пясъчните замъци събаря,
ядосало се сякаш на света...
Развихрено лъчи над нас стоваря,
за да се стопли после есента.
Затваря в гардероби рокли летни,
сандали, панделки, дори цветя!
Разкъсва и афиши разноцветни,
да не остави даже и следа.
Оставя ни единствено тъгата
и скритата в сърцата ни надежда...
Надеждата, че идва пролетта,
а лятото след нея се нарежда.
