Но не вярвай,че животът е такъв

[sinoptik st]

Ранявал съм те,но не знам защо
запомнила си само добрините.
Сърцето питам днес къде
си скътала от другото следите?

Сълзите на очите ти така
без ласка са оставали от мене
и тръгвал съм по тясната им диря
да стигна там,където си ги крила.

Постой до мен.Студеното е страх
и прави топлината невъзможна,
но ти не вярвай,че животът е такъв!
Такъв съм аз.Боли ме,че го казвам.

[pasinet]

трогателно признание

[sinoptik st]

Нещата винаги тръгват от нас,макар че се прожектират в редица образи...
Поздрав!

[Ми_ми]

Човек вярва в това, което му се случва, няма начин да избягаш от това и да не повярваш, че животът е такъв щом се случва с теб...........

[Mozo]

Много ми хареса .

[sinoptik st]

Човек вярва в това, което му се случва, няма начин да избягаш от това и да не повярваш, че животът е такъв щом се случва с теб...........

На човек му се случва това,в което вярва. Вярата не е нещо статично,тя расте или намалява,в зависимост от резултата от опита-тук си права.
Поздрав!

[sinoptik st]

Много ми хареса .

И на мен ми харесва,което пък е показател,че по нещо си приличаме. Поздрав!

[videania]

Страхотно е....Подобно признание,сигурно всеки е правил пред себе си ...,но не на глас...Браво,че си го казал толкова точно и с лъч оптимизъм в чудесно стихотворение!

[sinoptik st]

Колко мило!Благодаря ти!
Да кажеш нещата само по себе си е постижение,съгласен съм,и е такова защото определя нивото на корекция и заедно с това става инструмент за постигането й.
Поздрав!