.....на Тях.....
....Те помнят! Винаги ще помнят!
Имахме както всички свойте стремежи
малко искахме, мечтаехме само
за късче надежда от тези копнежи
чинно оставаше времето нямо...
Бяхме поколение от начало обречено
с кървящи сърца и с разбити мечти
от своето време, поколение отречено,
с прекършените си криле да не лети...
Тъпкани бяхме, държани в смирение
в Падево пращани за целувка дори
бяхме млади, но от едно поколение
което изгоря, преди да полети....
Без послеслов.
......Бяхме много млади, колко ли искахме - нищо кой-знае колко много.
Какво искахме ли - само малко обич, малко свобода, да дишаме свободно, да носим широки панталони, да послушаме Бийтълс (нелегално), да можем да целунем обичания човек , без да бъдем прибирани с патрулките, дори да можем да кажем само -
И аз съм човек!
Но дори и това даже не ни позволяваха .
Това бяха престъпленията и прегрешенията ни....
Защото бяхме от своето начало....едно обречено поколение, с обречени и оковани души.....
......Тъжно е, че сега се случва точно същото и със сегашните поколения.....
Убиха нашето, сега убиват методично и ..тях
Тъжно е, че и с нищо не можем да помогнем, както не можахме и ...тогава.
Но поне едно се опитахме да направим - да не паднем на колене....
Не знам, дано това сме успяли.....
Моля, извинете за откровението!
