ДО СВОЯ КРАЙ
Обичам те, защото теб те има.
Обичам те, тъй както аз си знам.
Обичам те с любов необозрима.
Обичам те, дори до своя край.
Обичам те, кат летен топъл жар.
Обичам те, макар и тъй далечна.
Обичам те, прекрасна, тъжен чар.
Обичам те, душа, за мене вечна.
Обичам те, да гледам твоя лик
Обичам те с сърцето си голямо.
Обичам те, ти мой бленуван миг.
Обичам те, че думи ази нямам.
Обичам те, и винаги ще е така.
Обичам те, тъй плаха, скромна, мила.
Обичам те, каквато си сега.
Обичам те, със обич силна, дива.
Обичам те, това е пак съдба.
Обичам те, единствена за мен.
Обичам те, във радост и беда.
Обичам те, о пламен зов стаен....
...с посвещение - за ....знаят си, взе да ме досрамява....
Как ми се искаше някой и на мен да се сети, да ми каже поне едно от тези куплетчета... 
