Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Красотата е в очите на гледащия

Всички таланти под един покрив.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Hadji Ivan
Редовен потребител
Редовен потребител
Мнения: 237
Регистриран: нед ное 09, 2008 11:53
Репутация: 41
пол: Мъж
Местоположение: Италия
Контакти:

Красотата е в очите на гледащия

Мнение от Hadji Ivan »

Красотата е в очите на гледащия

Написано от Ераклия, на 05-01-2009 17:47

- Знаеш ли - каза ми тя - радвам се, че не съм се родила във Франция. Какъв късмет!
- Защо? - попитах изненадано тъй като не знаех накъде я беше отвела мисълта й.
- Ами нищо не разбирам от френския. Представяш ли си как щях да се оправям, ако се бях родила там!?
Замислих се.
- Права си. – отвърнах - Аз пък имам късмет, че не съм се родила в Китай. Там би ме притеснил не само езика.
Това си го говорихме с едно симпатично хлапе, което нощува при мен преди известно време. Нямаше друго решение за вечерта и предложих да я оставят при мен. Това е друга история. Интересното беше, че ме накара за малко да погледна доста от нещата с нейните очи. Неща, които бях забравила, че съм харесвала. Не знам защо се срамуваме като пораснем да признаем, че обичаме красивите вещи. Сигурно, защото има опасност да ни възприемат за материалисти. Но ние всички сме такива. Дори и когато с ярост разхвърляме и раздаваме нещата си. Това обикновено е провокирано от някакво лично неудовлетворение и е временен заместител на основни ценности.
Когато тя пристигна не знаех, че ми предстои малко работа, която трябва да довърша. След като го разбрах, приготвих й вечеря, нахранихме се и я оставих в хола да се занимава с един кашон „играчки”. Тя ахна и каза „Съкровище!” Поверих й „съкровището си”, включих й телевизора и отидох в стаята с компютъра. Седнах и започнах да работя. Не знам колко време беше минало, но в един момент усетих, че има някой зад мен. Обърнах се и я видях. Стоеше на прага и не смееше да влезе.
- Влез - казах й.
Направи го толкова плахо, че ми се сви сърцето. Това дете има погледа на сърна. На истинска сърна.
- Знаеш ли, имам още малко работа и ще приключа. Ако искаш остани при мен.
- Ти тук ли спиш? - ме попита тя.
- Да. Почти винаги.
- А защо не спиш в Голямата спалня?
- Много е голяма. Пък и тук е всичко, от което имам нужда. Там спя само, когато...абе не много често. Мятай се на леглото, харесай си нещо и изчакай да приключа.
Обърнах се и продължих да пиша. След малко я погледнах. Беше застанала до леглото. Милваше покривката му с ръка. Бавно, нежно и внимателно. Лицето й изразяваше възторг. Не можех да повярвам. Гледах покривката, гледах и нея.
- Ха! Защо милваш покривката?
- Тука е като в замък! - почти го прошепна. И на прозорците. Като замък е.
Явно това беше начинът й да каже, че й харесва. Като че ли погледнах покривката за първи път. Не за първи, но откакто я бях наредила някак си престанах да я забелязвам. Дълго време не бях забелязвала цялата стая. Виждах само детайлите. Това, което ми трябва в момента. Това, към което посягах да го взема и толкова. Знам, че са красиви. Нали затова съм ги купила. Детето, което отказва да умре в мен вероятно ги е забелязало, че са от замък. Но порасналата вече жена беше престанала да ги забелязва и да им се наслаждава. Дори и безкрайното количество възглавници като че ли забелязах едва в този миг. Последно се бях радвала на компютъра си. А той е една машина. Нищо, че имаше време, когато ми вдъхваше живот. Включих папагала, който държи цвете в човката си и загасих осветлението. Тя ахна. И когато заблещукаха "звездите" по тавана (добре, че не намерих време да го ремонтирам това лято) запляска с ръце.
- Виж какво, тези звезди ти ги подарявам. Само трябва да ги свалим утре и да ги приберем в една кутия, за да си ги вземеш като тръгваш. А сега скачай в леглото и кротувай малко.
- Наистина ли? В това легло?
- Наистина. Щом аз казвам. В това легло, да. Аз се въргалям в това легло най-безцеремонно. Пия кафе в него. Разливам си чашата понякога. Ям. Пиша. Чета. Въобще скверня наред. Абе, искам да кажа, че правя всичко що ми се прииска. Да ти призная честно доста съм неправомерна на моменти. Искам да кажа, че нарушавам правилата, които ми налагат като на теб. Така че скачай смело. Да не мислиш, че феи и призраци нощуват тука.
Замислих се. Всъщност не бях много сигурна. Има легла, които са по-специални. Сега обаче ще спра, защото както е тръгнало може да отиде до сутринта.
Иначе наистина си мисля, че е късмет, че не съм се родила другаде.
Имам шанса да видя всичко, което е важно за един човешки живот.
Вярвам, че това е достатъчно и никога повече няма да се повтори.
Прочетено: 1089 пъти
realnainejna
Регистриран
Мнения: 20
Регистриран: съб дек 27, 2008 14:28
Репутация: 18
пол: Жена

Re: Красотата е в очите на гледащия

Мнение от realnainejna »

Повечето хора са зрящи,но малцина виждат....
Хубаво е!
Оригиналът винаги пречи на копията,защото е истински!
Силвия Табакова
Потребителски аватар
cvete_78
Цветна усмивка
Цветна усмивка
Мнения: 5994
Регистриран: чет авг 21, 2008 18:52
Репутация: 2917
пол: Жена
Местоположение: България

Re: Красотата е в очите на гледащия

Мнение от cvete_78 »

Градско накара ме да се замисля за много работи.Заета с ежедневнитие неща аз също не обръщам много внимание на тези малки"големи "подробности.Винаги ми е странно,уж си казваме,че ще ги виждаме ,но някакси на се получава.Едва когато минен през нещо много лошо и страшно ги оценяваме,преди просто сме си ги имали и това единствено ни е интересувало .И всеки път се питам защо трябва да минаваме през нещо като катарзис за да започнем да виждаметолкова ли е сложно да му се не види,явно това е едно от най-сложните неща в този живот и често си отиваме от света без да сме се научили да го правим.
Защо е толкова трудно просто да се обичаме?Изображение
Живите затварят очите на мъртвите,а мъртвите отварят очите на живите./Й.Радичков/
Изображение
Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение

Върни се в “Поезия, лично и чуждо творчество!!!”