Тя

[sekirata]

Била различна, не безлична,
обичала да пее, да твори,
красива не, но симпатична,
летяла с птиците дори.
Тя имала свой начин
на разбиране, живот,
обичала по свой начин
хората и Господ Бог
и разсъждавала различно,
и грешки правила, но лично
понасяла товар голям,
за някои била Тарзан.
Била белязана от Бога,
била прилежна, умна ,строга
и дарба имала една,
да пише и реди слова.
Глас имала и то какъв
и борела се тя до кръв
със злобата и завистта,
със суетата, пошлостта.
Била трудна, неразбрана,
от някои жена презряна,
била силна, волева,
със умна, но твърда глава.
В очите всичко казвала
и приказки разказвала,
но имала и грях-
била жена без страх.
Изплащала греха
на своите деди,
обичала България.
Нима с това вреди?
Тя не била расистка,
а просто патриот,
до смърт, до болка чиста,
вярна на свой народ.
Била жена пряма,
търсена, желана,
страстна , но опасна,
жена силна, властна.
Не била лисица
жена, нито вдовица
тъжна и печална.
Не била брутална.
Истинска, реална,
омайна, лъчезарна,
имала си чар,
жена с Божи дар.
Но пречела горката
със свойто аз, самата
се чудела защо,
какво е туй нещо
да я изкарват луда?!
Каква е таз заблуда?
Да я преценяват,
хора непознати
и неосъзнати,
интриганти жалки
да си правят свалки,
да се подиграват,
без срам и мярка днес,
туй са хора жалки,
без съвест и чест!