* * * - Стефка Петкова

[Joy]

Ако някога почувстваш самота,
ако тъга сърцето ти обхване,
- вземи си от небето светлина
и позволи й в тебе да остане.
С крила на птица полети високо,
- над дребните неща се извиси!
За да поемеш вярната посока,
ще трябва първо да простиш.
Прости за всички злини и обиди,
за всяка пролята от тебе сълза.
Едва когато ядът си отиде,
ще почувстваш истинска свобода.

[Kotkata68]

Много ми хареса, накара ме да се замисля.

[Joy]

Добър човек


Не знам, дали е хубаво да казват
за някого, че е "добър човек"
и дали това не означава,
че е повърхностен и мек?
Добър ще си, ако прощаваш
и ядът ти бързо отминава,
ако себе си до край раздаваш,
и успехите ти са за чужда слава.
Добър ще си, когато страдаш,
- да има другите кого да съжаляват,
от благодарност по лице да падаш,
че са добри и милостиня ти подават.
Ще си добър, и ако ги разсмиваш
със свойте грешки, фалове, мечти...
Но, ако чуждия живот осмисляш,
кой тогава, ще си ти?

Офтопик:

kotka68 Радвам се .., поздрави : )

[Kotkata68]

И това ми хареса. Твои ли са и има ли някъде публикувани повече?

[Joy]

И това ми хареса. Твои ли са и има ли някъде публикувани повече?

НЕ, sorry : ) Има и други, но ако дам истучник после няма да е интересно ...
Бъди търпелива моля ...

[Joy]

Благодаря ти, Боже

Благодаря ти, Боже, че ми даде слънце
и светлина - да видя този свят прекрасен!
За хляба, който даваш ми насъщен
и вярата, която носи щастие.
За всеки звезден миг благодаря ти,
за всяка земна радост и победа!
Благодаря ти, че деца ми даде
и здраве, - за да ги отгледам!
Благодаря ти и за всяка болка,
която във борбата ме калява!
За всяка грижа и тревога,
която с мъдрост ме дарява.
Благодаря ти и за милостта безкрайна,
с която грешките ми ти прощаваш,
за любовта ти всеотдайна,
че сили да прощавам и на мене даваш!
За всичко, Боже, днес благодаря ти
и моля те да бъдеш вечно с мен!
Нека името ти да пребъде
и с вяра всеки да е озарен!

[Mozo]

Красиво е много .

[Joy]

На брега на морето


Стоях сама на брега на морето
мокра, с разпилени коси.
На пустият бряг - там, където
морето разбиваше свойте вълни.

И всичко бе тъй красиво,
звездите оглеждаха светли лица,
и сякаш луната незримо
ме молеше: "Стой на брега!"

На пясъка златен бе някой написал
думи красиви, един зов.
Една истина сладка, свенлива:
"Обичам те, моя любов!"

И сякаш вятърът спрял бе от страх
да не изтрие красивите думи,
да не носи в себе си грях,
че изтрил е следите на влюбени.