Картина на стената

[шемет]

Картина на стената

Здравейте.
Името ми е Илейн.Аз съм на 38 години и не съм излизала от нас вече 4 дни.
Мисля заради есента.Винаги ме кара да се чувсвам особено.Някак сама.
Допих поредната чаша кафе,а вече е 2 през нощта.
Не искам да спя.Страх ме е да заспя.
Страх ме е че,ако заспя,няма да я има сутринта.
Не я изпускам от поглед.
Само набързо нахвърлям няколко реда и отново я поглеждам притеснена.Сякаш може да избяга,да изчезна и никога да не я видя отново.
Има нещо очарователно в нея.
Бледата й ръка се е впила в порцелановата чаената чаша.Бяла със сини цветчета.
Като че,ако я пусне само за миг,ще умре.Така мъртвешки я е стиснала.
Като човек,който напълно немощен се бори за живот,въпреки знанието,че е обречен и че усеща как всяка секунда е последната.
Положила е крехкото си тяло върху малка изгнила дървена пейка с облегалка.Зелена пейка,боядисана немърливо,набързо.Притиснала е бедрата си едно в друго.
Погледът й нервно е зареян в нежните житни класове.Не иска да извърне поглед.
Само гледа.
Гледа я с такова желание с каквото я гледам аз,тази луда жена ме побърква.Този истеричен поглед.Тази откачена усмивка.Усмивка на лунатик.Усмивка на умопомрачение.Усмивка на неразбран.Усмивка на жена.
Не спира да се усмихва,а погледът й продължава да е все така неистово свиреп и обезумял.
И аз не мога да извърна поглед.
Не мога да спра да се взирам.
Искам да я гледам още малко.
Само още малко.

..

[Mozo]

Супер е =D> .

[cefules]

Думите ти носят атмосферата, все едно го изживях.
Позната ми е и тази възраст и това чувство.