Здравейте, мили мои! Тук ще споделям с вас най-кратките си истории, които си имат общо название "155 думи", защото... всяка съдържа точно по толкова. Идеята ми хрумна след един сън с изригващ вулкан, а когато се събудих първото което видях в нета беше снимка на един петел. Написах първата история, ей я там долу, а тя се получи неочаквано кратка. Тогава ми хрумна да започна поредица с толкова думи, с колкото е написана "Петелът" . Приятно четене!
.......
ПЕТЕЛЪТ
Неговият кокошарник беше най-многоброен и с най-разнообразните кокошки в селото. И в околните села. Той беше най-важният, най-напереният и най-глезеният петел на света. Единствената му работа беше да обича и защитава шестдесет и деветтте си кокошки и да кукурига когато дойдеше времето за кукуригане. Стриктно и с любов си изпълняваше задълженията най-красивият петел с най-мощен глас.
Есенните сутрини на топлия остров бяха студени, но това не спираше петелът да се качи на покрива и да огласи цялото село, приканвайки хората му да отметнат топлите завивки и да станат от удобните си легла. Дори в неделя.
Кукуригането спря по средата, защото петелът чу силен тътен. Последваха го взрив и земетресение. Хора и кокошки се разтичаха паникьосани навсякъде, но единственият им изход беше океана. Огнената и бърза лава се стече като постеля от върха на вулкана и обгърна острова. Вече не се усещаше сутрешният студ. Петелът остана сам, опърпан и нещастен. Нямаше за кого да кукурига сутрин.
19.11.2022 Ким Джаксън/Боряна Христова
Прочетено: 126 пъти
Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят. |
Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите. |
Ако не знаете как, кликнете тук |
155 Думи
Re: 155 Думи
Не очаквах точно този край Браво Кими
Плъхолюбител
Колкото повече опознавам хората,
толкова повече обиквам животните!
Колкото повече опознавам хората,
толкова повече обиквам животните!
- kim75
- Академик
- Мнения: 7249
- Регистриран: чет май 08, 2008 01:35
- Репутация: 7715
- пол: Жена
- Местоположение: Тенерифе
Re: 155 Думи
Благодаря от сърце, Маусче!
Те, почти всички историйки са така, с неочакван край.
Те, почти всички историйки са така, с неочакван край.
- kim75
- Академик
- Мнения: 7249
- Регистриран: чет май 08, 2008 01:35
- Репутация: 7715
- пол: Жена
- Местоположение: Тенерифе
Re: 155 Думи
Ще наруша ритъма и ще пусна последната кратка историйка, от вчера. И, между другото, имам блогове и сайтове където очаквам почерпки...
.....
ПОСЛЕДНАТА ЦЕЛУВКА
Дамян се полюшваше в инвалидната си количка и с притеснение посрещна влизащата през пътната врата Деси. Както всеки ден след училище съседското момиче се отби да поздрави и целуне любимото си момче. Тези тайни срещи ѝ носеха голямо вълнение и за малко забравяше, че ѝ е забранено да общува с първата си любов. Родителите ѝ не виждаха бъдещето ѝ с момче като Дамян. А преди седмица тя уплашено му сподели, че очакват бебе и заради него трябва да решат проблема с възрастните.
- Защо си изнесъл на верандата ловната пушка на баща си? - разсеяно го попита Деси миг след целувката.
- Върви си първо у вас, после ще говорим. Надявам се, че това няма да е последната ни целувка! Помни, обичам те!
Неспособна да продума, Деси се затича към дома си. След минути кварталът бе огласен от истеричните ѝ писъци. Родителите ѝ лежаха на пода в кухнята покосени от куршумите на ловната пушка на съседа.
26.09.2023 Ким Джаксън/Боряна Христова
.....
ПОСЛЕДНАТА ЦЕЛУВКА
Дамян се полюшваше в инвалидната си количка и с притеснение посрещна влизащата през пътната врата Деси. Както всеки ден след училище съседското момиче се отби да поздрави и целуне любимото си момче. Тези тайни срещи ѝ носеха голямо вълнение и за малко забравяше, че ѝ е забранено да общува с първата си любов. Родителите ѝ не виждаха бъдещето ѝ с момче като Дамян. А преди седмица тя уплашено му сподели, че очакват бебе и заради него трябва да решат проблема с възрастните.
- Защо си изнесъл на верандата ловната пушка на баща си? - разсеяно го попита Деси миг след целувката.
- Върви си първо у вас, после ще говорим. Надявам се, че това няма да е последната ни целувка! Помни, обичам те!
Неспособна да продума, Деси се затича към дома си. След минути кварталът бе огласен от истеричните ѝ писъци. Родителите ѝ лежаха на пода в кухнята покосени от куршумите на ловната пушка на съседа.
26.09.2023 Ким Джаксън/Боряна Христова
- kim75
- Академик
- Мнения: 7249
- Регистриран: чет май 08, 2008 01:35
- Репутация: 7715
- пол: Жена
- Местоположение: Тенерифе
Re: 155 Думи
Привет, банда! Продължавам по ред на номерата. Историйка номер две.
......
РЕКАТА
Тя живееше наблизо и разходките в гората ѝ бяха почти ежедневие. Обичаше да се къпе в хладните води на реката, да се носи по течението ѝ, да наблюдава всяка животинка, цвете, тревичка и птичка наоколо, да усеща живота. Обичаше слънчевите лъчи да се провират между клоните на дърветата и да се отразяват в косите ѝ. Обичаше усамотението сред красотата на природата.
Днес за първи път дойде тук, на своето любимо място с него. Нуждаеше се от кураж и да се чувства на своя територия, за да проведе най сериозният разговор. Беше уморена от лъжите, от ревността му, от постоянното следене, от надничането в телефона ѝ, от недоверието и най-вече от шамарите и заплахите. Знаеше, че днес трябва да сложи край на всичко това, защото любов между тях отдавна нямаше.
Той наблюдаваше спокойно и усмихнато как тялото ѝ се носеше по течението, а очите ѝ бяха вперени невиждащо в безкрайното синьо небе. За двамата това беше краят.
20.11.2022 Ким Джаксън
......
РЕКАТА
Тя живееше наблизо и разходките в гората ѝ бяха почти ежедневие. Обичаше да се къпе в хладните води на реката, да се носи по течението ѝ, да наблюдава всяка животинка, цвете, тревичка и птичка наоколо, да усеща живота. Обичаше слънчевите лъчи да се провират между клоните на дърветата и да се отразяват в косите ѝ. Обичаше усамотението сред красотата на природата.
Днес за първи път дойде тук, на своето любимо място с него. Нуждаеше се от кураж и да се чувства на своя територия, за да проведе най сериозният разговор. Беше уморена от лъжите, от ревността му, от постоянното следене, от надничането в телефона ѝ, от недоверието и най-вече от шамарите и заплахите. Знаеше, че днес трябва да сложи край на всичко това, защото любов между тях отдавна нямаше.
Той наблюдаваше спокойно и усмихнато как тялото ѝ се носеше по течението, а очите ѝ бяха вперени невиждащо в безкрайното синьо небе. За двамата това беше краят.
20.11.2022 Ким Джаксън
- kim75
- Академик
- Мнения: 7249
- Регистриран: чет май 08, 2008 01:35
- Репутация: 7715
- пол: Жена
- Местоположение: Тенерифе
Re: 155 Думи
Да си продължа...
....
Детелината
Лора разтвори дебелата книга на сто петдесет и петата страница. Погали с любов хербаризираната там четирилистна детелина, която баща ѝ беше откъснал за нея малко преди смъртта си. Не вярваше, че тя носи щастие, но си я пазеше за спомен и често, гледайки я, се връщаше в най-щастливите си мигове. За нея нямаше по-важен човек в живота от баща ѝ. Без неговата усмивка, подкрепа и съвети се чувстваше изгубена. Душата ѝ опустя, а в дома ѝ се настани мизерията. С минималната си заплата майка ѝ трудно изхранваше трите по-малки деца, а порасналата Лора не можеше да си намери работа заради инвалидната количка, с която се придвижваше. Социалната помощ, която получаваше, не допринасяше кой знае колко за семейния бюджет. Тя бавно постави малката хартийка до детелината и затвори книгата.
Същата вечер пусна телевизора точно в 18.45ч. Топчетата започнаха да падат в сферата и Лора с изненада чу всичките шест числа, отбелязани върху хартийката, сгушена до детелината.
22.11.2022 Ким Джаксън
....
Детелината
Лора разтвори дебелата книга на сто петдесет и петата страница. Погали с любов хербаризираната там четирилистна детелина, която баща ѝ беше откъснал за нея малко преди смъртта си. Не вярваше, че тя носи щастие, но си я пазеше за спомен и често, гледайки я, се връщаше в най-щастливите си мигове. За нея нямаше по-важен човек в живота от баща ѝ. Без неговата усмивка, подкрепа и съвети се чувстваше изгубена. Душата ѝ опустя, а в дома ѝ се настани мизерията. С минималната си заплата майка ѝ трудно изхранваше трите по-малки деца, а порасналата Лора не можеше да си намери работа заради инвалидната количка, с която се придвижваше. Социалната помощ, която получаваше, не допринасяше кой знае колко за семейния бюджет. Тя бавно постави малката хартийка до детелината и затвори книгата.
Същата вечер пусна телевизора точно в 18.45ч. Топчетата започнаха да падат в сферата и Лора с изненада чу всичките шест числа, отбелязани върху хартийката, сгушена до детелината.
22.11.2022 Ким Джаксън
-
- Подобни теми
- Отговори
- Преглеждания
- Последно мнение
-
-
Гвоздейков с първи думи за рокадите в БДЖ и ще има ли санкции за Wizz Air
от Mozo » пон авг 14, 2023 11:50 » в Любопитни новини - 0 Отговори
- 32 Преглеждания
-
Последно мнение от Mozo
пон авг 14, 2023 11:50
-
-
-
Сега не можем да сринем Украйна: Висш командир на ДНР говори с думи на Пригожин (ВИДЕО)
от Mozo » пет авг 18, 2023 11:51 » в Любопитни новини - 0 Отговори
- 41 Преглеждания
-
Последно мнение от Mozo
пет авг 18, 2023 11:51
-
-
-
Никой не работи истински Русия да бъде победена в Украйна: Силни думи (ВИДЕО)
от Mozo » чет мар 28, 2024 12:02 » в Любопитни новини - 0 Отговори
- 16 Преглеждания
-
Последно мнение от Mozo
чет мар 28, 2024 12:02
-