Не това е моят свят

[rumpel]

За да остана на Земята,
минах през самия ад.
Дяволът окови мята,
сякаш в смешен маскарад.

В първи кръг - змията съска,
води ме към древен град.
Аз съм смела, гневна, дръзка...
Не това е моят свят.

Втори кръг - казан с миазми,
с дъх на сяра и на смрад.
Минах и през таз зараза...
Не това е моят свят.

Трети кръг - с напалм и жупел,
в мойте вени вливат яд.
После и вода от купел...
Не това е моят свят.

Пети... Шести... Седми... Осми...
Пред очите се въртят,
все по-страшно, все по-грозно...
Не това е моят свят.

А деветият? Умирах...
Сетне бавно се свестих.
Стиснах сребърната лира
и запях възторжен стих.

Днес разпитвам ви с наслада,
във екстазен мир докрай,
след като пребродих ада,
как да се лиша от рай?

[rumpel]

"Заминавам и ако не ми вярваш, просто брой дните, в които ме няма. Когато телефонът не звъни, да знаеш, че съм аз и не се обаждам." - Фани Фланг
Мълчание с хиляда тишини
обгръща като щит деня ти.
Но виждаш, телефонът не звъни -
стотици пъти, милиони пъти...
И нейде зад слушалката съм аз.
Дали ще свикнеш с моето отсъствие?
Та собственото его е контраст
на премръзналите пръсти...
Мълчание... Изнизва се денят.
Накрая ще ти стане ясно
това, че няма да ти позвънят.
Завърта се нощта ни бясно...
А в нея - нито път, нито компас,
единствено бездънна яма.
На дъното й те очаквам аз,
макар че в дните ти ме няма...
Румяна Пелова

[Mozo]

Много силно

[rumpel]

* * *
Румяна Пелова

Понякога умирам, че те няма.
Проклинам всички люти ветрове,
които ме заклинат за измяна.
И после си измислям светове,
където всичко е добро и свято,
където няма завист, а любов.
Понякога се чувствам най-богата
на дъното на дяволския ров.
Продавам си на дявола душата,
съзнавам го през всяка идна нощ.
Но пращам върху всекиго проклятие,
от мене взел дори единствен грош.
Защото имах много и раздавах -
на беден, на приятел, на сакат.
Не исках ни признание, ни слава,
достатъчно ми бе, че имам свят.
Но вече нещо малко не достига
да мога и съвсем да се раздам.
Затварям се като безлична книга,
разгърната върху поставка в храм.

[rumpel]

МОЛИТВЕН ДОМ
Р. Пелова
В душата ми - молитвен дом,
пристъпяй тихо и на пръсти.
От огъня й крадешком
свещта пални и се прекръствай!
Покланяй й се доземи,
мечтите си й ти споделяй!
Останем ли там сам-сами,
душите ни ще са се слели.
И може би в далечен час,
а може би и след секунда,
ще видиш ти, ще видя аз -
как свършва на живота рундът.
И тъй като в молитвен дом
се влиза тихо и на пръсти,
кажи молитва шепнешком,
душата ми за да възкръсне.

[Mozo]

Майсторство и красота

[rumpel]

ТЪЖНА ФИДАНКА
Р. ПЕЛОВА
Не вярваш ли? Тъгата ме убива.
Отнякъде изсули се - тъга.
А бе любов, (донякъде) щастлива.
Ела да видиш - мъка е сега.

Но ти стоиш скептичен и далечен.
Усилие не правиш да си с мен.
Дърветата сезонът ги съблече
и вятърът разтърси ги - студен.

И зъзна аз - сред другите - фиданка,
която свойта чест не защити.
Тъй хубаво ми бе да бъда сянка
под лампата, където светиш ти...

Оставих те да вършиш словоблудства,
да черниш най-сияйния ми лик.
Дано успееш горд да се почувстваш
и в стил по мъжки - колко си велик!

А аз оставам - слисана фиданка,
сред този свят безмилостен и груб.
И хвърлени са върху мойта гранка
кълбо конци, преплетени със студ.

[rumpel]

АПОСТОЛЕ????
Р. ПЕЛОВА

Утре ще е твоето бесило.
Днес е още кървавият съд.
Малко ти оставаше, Василе,
да прескочиш идващата смърт.

Ако в хана нямаше предател...
Ако свойте носеха на срам...
Всички факти, крайно неприятни,
те направиха такъв голям.

Само тридесет и шестгодишен,
ти венча се трайно с вечността.
Няма нищичко така излишно,
да прошепне твоята уста,

слепнала от думата "народе",
произнесена като въпрос.
Същият и днес не е свободен,
същият и днес е леко прост.

Гледаш ли ни, Левски, от звездите
как сами ти сложихме венец,
трънен? И са огнени бодлите,
впити във челото на светец.

Ала тези, за които даде
свойта гордост, краткия живот,
още са невръстни, не и млади,
теглят най-жестокия хомот.

Крият се по собите във къщи,
няма ги на градския площад.
Всички са като преди - едни и същи,
и предават син, другар и брат.

[rumpel]

Как бягам от свирепата тълпа,
а тя ме гони... гони ли... И гони...
Настига ме един невеж глупак,
заплел перчем в разцъфналите клони.

А по-нататък някакъв абдал
оглежда ме и нагло ми намига.
Едва ли нявга нещичко е дал,
за да си купи популярна книга.

Човече, между нас е цял вагон
от тъжни, неизчетени послания.
Ей на, иди до оня цъфнал клон
и виж как пролетта свенливо мами.

Какво? Не щеш? Тя също е жена,
самотна плаче в свойта неизбежност.
Залей я с обична киселина,
а тя ще ти отвърне само с нежност.

А аз какво? Оставам си мираж,
спокойно разтопяващ се сред злака.
Един измислен, френски декупаж,
от никого и никъде нечакан.

[шони]

Хареса ми. Стихотворение палитра.

[Mozo]

Поредният майсторски шедьовър

[rumpel]

Благодаря, приятели-администратори, за високата оценка на творчеството ми!