Пробуждане

[шони]

Мощно бръмчене и тежко тупване го събуди. Той отвори едното си око и избухналата кълбовидна мълния току пред него го стресна. Последвалите светкавици го заслепиха. Не чу нито един гръм.
Той примигна и видя бяло поле чак до хоризонта.
-Боже, къде съм.... премина мисъл през главата му.
-И кой съм...... опитваше се да си спомни.
Погледна нагоре и видя бялото поле. Погледна напред, като очакваше да види тежък бомбардировач, но видя гигантска муха. Мухата също го погледна. Той въздъхна жалостиво. Мухата се олюля и поиска да излети, но не успя. Трудно се обърна и се опита да излети, като се олюляваше. Стигна до хоризонта и изчезна зад него. Той чу тежък тътен.
-Зад хоризонта има пропаст – помисли си.
-Къде ли съм попаднал - продължи да се пита.
Опита се да отвори и другото си око. Не успя.
Остра жажда събуди стар казармен спомен за манерка на кръста. Посегна да я вземе.
Ужас, ръката му я нямаше. Намери другата си ръка и се опита да намери манерката. Успя само да размърда пръстите и.
Видя, по-скоро чу, как три мравки изтрополяка в кавалерийски тръст към пропастта, където се беше сринала мухата.
-Къде съм все пак? – продължи да се пита. Защо така ме боли главата, защо не виждам с другото си око?
С мъка се обърна по гръб и разбра, може да вижда и с двете си очи. Но не видя небето. Не и синьото небе. Небето над него беше бяло.
-По дяволите.... Какво правя в Сталинград и защо не ми е студено? – продължи да се пита.
-Трябва да изляза от този кошмар, но как? Господи, какво е на главата ми, та така ме боли....
Тогава спомените се изтърсиха в главата му.
-Защо бе!?!? Защо трябваше да пия текила, след мастиката!?!? Кой беше този идиот, който ме накара да го сторя.....!?!??
От Интернет