Пустинната орлица

[rumpel]

Далеч на Изток, в дивата пустиня
живял щастлив сред пясъците хан.
В разкош - сред злато, перли и коприна,
той с ум и мъдрост управлявал сам.

В една нощ тъмна, сякаш стрък иглика,
слуга подхвърлил в ханския аул.
Владетелят веднага я обикнал,
от фатум хванал хвърления пул.

Дарил й ханът царска диадема,
обсипана с рубинени сърца.
Девойката пък - в пустошта родена -
любимия дарила с две деца.

...И може би - доволна и щастлива,
бих сложила на приказката край,
но как животът с ласки ни опива,
това единствено Аллах го знай...

И тъй... Дошли сред ханството хайдуци,
да краднат ценни бивни слонска кост.
Накуп върху камили и каруци
товарили заложници... Въпрос

тогаз задала ханската любима,
обгърнала децата си с ръце.
- Разбойнико, дали ти майка имаш,
под бронята си носиш ли сърце?

Била вълшебник младата царица,
решила как плена да отърве.
И себе си превърнала в орлица,
децата си - във буйни ветрове.

Днес виждаме над дивата пустиня,
щом приказен мираж ни призове,
орлица да лети в небето синьо,
прегърната от свойте синове.

[шони]

Много добра творба, Веста! Браво Отдавна не бях мислил толкова дълго върху толкова кратък текст, пък бил той и художествен.

[rumpel]

А така, Шони, разконспириран е никът ми в стихове бг. Ровил ли си из чичко Гугъл, или пък четеш по сайтовете? Няма значение, сърдечно ти благодаря!

[шони]

А така, Шони, разконспириран е никът ми в стихове бг. Ровил ли си из чичко Гугъл, или пък четеш по сайтовете? ...

От всичко по малко. Надявам се не съм те засегнал

[rumpel]

Разбира се, че не си, Шони. Напротив, това ме радва!