От прах дошла съм
и с вятъра ще си отида,
аз, Никоя със теб
и Някоя понякога... бездомна.
Раздадох се изцяло и далеч,
звездите само го видяха.
От толкова любов, която подарих,
разбрах - безплатна само е луната.
Умрях хиляда пъти,
но болките си надживях,
погребваха ме чужди страхове,
от обичта ми гдето се бояха.
Не ги забравих, само им простих,
поучих се и заживях
за смисъла единствен от живота
- обичана, обичаща децата.
Прочетено: 11747 пъти
Сам си и си жив, а ти се иска още по-силно да усетиш, че живееш, дори и по малко странен начин... с широко отворени очи, но в мъглата...
Да те изживея, там в утрото роден от любовта със слънцето.
На край света все да те търся или на завоя да те срещам, да те изживея.
Да се заровиш под пръстта, или притихнеш във вода, да полетиш през синева, да те прегърне сребърна луна, да те изплача в пареща сълза, да те изживея.
Знам, не мога да реша уравненията ти, слаба съм. Но не бягам и се бунтувам, вътрешно, противопоставям се, защото съм жива и ще надделея, за да те изживея.
И... не съм остаряла. Не и докато съжалението не замени мечтите ми как да те изживея.
Имам надежда, защото вървя след слънцето и ме следва сянката ми. А когато поискам да вървя пред него, я тъпча и съм смачкана и уморена, но силна да вярвам, да дишам, да пиша, да те изживея.
Мога да вдишвам аромата ти на чудо, докато те изживея.
Мога и да те измълча в любов. Любов, която придава смисъл на тишината.
И да те издумам мога, в една дума, но казана навреме, в една частица време, в която да бъда с цялата си душа някъде с някого.
Не мога да тe променям и да ти заповядвам. Мога да те сгреша или да опитам да украся градината ти. И само просто да те изживея, и ще те НАДживея, Животе!
Сам си и си жив, а ти се иска още по-силно да усетиш, че живееш, дори и по малко странен начин... с широко отворени очи, но в мъглата...
Нали си знаем,
че ангел всеки има -
един такъв хвъркат и бял,
на свестния душата му с памук не взима,
по стъпките му ходи (тайничко усмихнат)
и цветя поникват там, където доброта е дал.
И ангелът на лошия все му прощава,
дори сред драки да го кара да лети,
но от душата му парченца тук оставя,
(преди да си отиде) счупеното да слепи.
Да знаем си,
че цял живот по ангелски хвърчим,
а малки дяволи у мен и в тебе има,
уж всеки ден цветя садим...
и всеки ден си грешките лепим.
Сам си и си жив, а ти се иска още по-силно да усетиш, че живееш, дори и по малко странен начин... с широко отворени очи, но в мъглата...
Как струва си този живот и кратък по време,
трудният брод из душата в безпътица...
и ресто да тръгнеш с надежда - бездомница
от волята дръзка кой ще отнеме.
Когато те срещат на утрото лъчите
усмихнат в щастлива безсъница,
най-жадно отпиваш роса от очите
и болката гасне в съня на Вечерница.
Прегръщаш мечта след мечта
с крилете на Феникс - без бреме,
а утрето днес е, сега
и твое е цялото време.
Сам си и си жив, а ти се иска още по-силно да усетиш, че живееш, дори и по малко странен начин... с широко отворени очи, но в мъглата...
шони написа:Твърде философско, Галя. Полифонията на посланията на героя мен лично ме обърква.
Скрито съдържание!:Регистрирайте се или влезте в акаунта си, за да видите съдържанието
Скрито съдържание за нерегистрирани:Героят, Шони се литкаше в крайностите от фатална безнадеждност до неистовата радост да се събуди на сутринта. Буквално между живота и смъртта. В такива моменти няма начин да не си философ.
Благодаря за откровеността, Шони!
Сам си и си жив, а ти се иска още по-силно да усетиш, че живееш, дори и по малко странен начин... с широко отворени очи, но в мъглата...
шони написа:Твърде философско, Галя. Полифонията на посланията на героя мен лично ме обърква.
Скрито съдържание!:Регистрирайте се или влезте в акаунта си, за да видите съдържанието
Скрито съдържание за нерегистрирани:Героят, Шони се литкаше в крайностите от фатална безнадеждност до неистовата радост да се събуди на сутринта. Буквално между живота и смъртта. В такива моменти няма начин да не си философ.
Благодаря за откровеността, Шони!
Просто неяснота за мен. Извинявай, ако съм те притеснил!
"Просветеният народ се подчинява, защото така иска; заслепеният от предразсъдъци народ - защото така трябва".
Далечен ромон на роял,
вълните спят
по пътя млечен отразени,
часовникът в безвремие е спрял,
омая и копнеж
разплискват ноти приглушени.
Гальовно нощен бриз в лазура
приласкал безброй звезди –
притихват сънено пленени,
сред унес сплетен
в млади вейки
птичи зов запял.
На тъжна пейка
спомен и душа усамотени...
да върне времето и Бог не е успял.
Сам си и си жив, а ти се иска още по-силно да усетиш, че живееш, дори и по малко странен начин... с широко отворени очи, но в мъглата...
Ще ни съпътства през цялата Светла седмица хубаво пролетно време с разнообразни метеорологични проявления. Ще има както периоди на превалявания, така...
