Парченце слънце...

[Gelert]

==Отпих, но бе солена вода
и ми приседна,
но не беше вода,
само дума-тъга
в самотата преляла
към жива, солена сълза.

Само тези редове да беше написала стиха ти ,пак щеше да бъде прекрасен !~
Поздрави !

[hrodopski]

Впечатляват ме чистотата, яснотата и красотата на поетичния изказ! Силата, ритъма и поезията на стиха ти!

[Галина Ширлетова]

Благодаря ви, че ме четете, Гелерт, Родопски!

[Галина Ширлетова]

**
Къшей хляб

Как искам да съм твоят къшей хляб,
ти винаги да бъдеш гладен
и да споделяме насъщният комат,
щом си готов на мен да си отдаден.

Дори и с обич, обичта не се притиска
и в бучица мая доверието се побира,
за себе си ще ти напомням без да искам,
когато съм врабче, което житото събира.

Аз много се страхувам и се питам,
какво прозират твоите очи,
съдбата със случайности преплитам...
вкусът е в залъка,
повярвай в нас и себе си заради мен пази.



**

Да пием чай

Искаш ли утре да пиеме чай,
аромата ще бъде от влюбени билки,
цъфтяли сред болка, тогава, през май,
но корени вплели в жизнени жилки.

Изстинал и чаят без мед не е вкусен,
ще го сгряваме с топли сърца и ръце,
надеждата няма тъга да допусне
и всеки ще бъде отново дете.

Вълните от пясък ще пръскат край нас,
през пръсти изтичащо време
и там пустотата ще бъде без глас,
умората Някой с ръка ще отнеме.
Забравяме злото далече за час,
нека и него дявол го вземе.
Хайде, до утре, да пием пак чай...

[Mozo]

Първото много ми хареса

[Gelert]

Как искам да съм твоят къшей хляб,
ти винаги да бъдеш гладен

Изстинал и чаят без мед не е вкусен,
ще го сгряваме с топли сърца и ръце,
надеждата няма тъга да допусне
и всеки ще бъде отново дете.

бЕЗ коментар ,поздрави !

[Галина Ширлетова]

**
Благослови ме, моля...

Благослови ме, моля Господи
ангелска душа да нося -
не за мене, аз да тържествувам -
за бедните духом аз прося,
та ситост, похот, нечестивост
с вяра искам да лекувам.

Благослови ме, моля Господи
мойте врагове да не проклинам -
не да ги спасявам от самите тях,
та те показаха ми аз да знам
що е гордост, гняв и грях.

Благослови ме, моля Господи
и ме помилвай,
та мъдра да бъда
и много дълготърпелива.
От сън и ленност ме събуждай,
аз в светлия ти скут съм силна, смела, жива.

[Галина Ширлетова]

**
Тихо очакване

Очакването нека да е тихо,
а виното смълчано и червено,
ръцете и сърцата да са близо,
да не пропуснем нещо обещано.

И нека обичта не е горчива,
нито мечтата подсладена
а кротко пламък от камината и свещи,
да приютява чаканите срещи.

Добри да бъдем, щедри, благодарни,
елхата от усмивки да ни свети,
искрите във очите да са весели и верни,
да няма гладни, всички да са сити.

Любими хора, свидни, през моретата отдалечени
прегръщаме с най-топли пожелания,
дано сме всички от Твореца ни благословени
в щастливи приказки и начинания.

[Mozo]

Благодаря, Гале, много е хубаво

[Галина Ширлетова]

**
Искра от кладата



Завързах си душата
от панделка на сложен, морски възел,
с горчив пелин си залепих устата,
а мислите преподредих в абстрактен пъзел.
Мечтата ми - простреляна кошута,
и разум - ненастроен саксофон
с мелодия от горест,
в гама никъде нечута,
сверена със греховна нота
от пресипнал камертон.
С отворени очи ще бродя по небесна сцена
да срещна моята звезда Зорница,
в искра от кладата-любов съм изгорена,
на въглен горда вяра ще спася
в сърце на волна птица.

[Mozo]

Много е хубаво

[шони]

Боли

Боли, когато раждат те.
Боли Смъртта, фатално те боли.
Обичта боли, защо незнайно, но боли.
Боли те огъня сърцето дето пари.
Боли душата, безкрайно те боли.
Боли при среща, при раздяла безумно те боли.
Боли приятелство, предателство боли, дълбоко те боли.
Боли омразата, самотата те боли, жестоко те боли.
Боли надеждата ранена, безнадеждно те боли.
Боли те тишината, бездумието нямо те боли.
Боли те щастието и тъгата по мечтата те боли.
Боли сълзата ти кристална, искрено боли.
Боли те времето лекуващо, изстрадано боли.
Но безутешен си от болката в мислите, твоите… непростимите!

Интересно, наподобява сонетната форма! А използването на ключовата дума"боли" като анафора и в същото време като епифора е много ефектно и създава усещане за рамкираност (кръг), безначалност и безкрай . Видях някои от стиховете в сбирката ти(вечно не ми остава време за поезия), поразен съм от колорита на атмосферата, която създаваш, както и от
ефектната ти фраза. Всичко това явно извира от една много богата душевност. Лично аз съм привърженик на по- строгата метрика , но понякога рамката на стихосложението не е в състояние да понесе напора на емоциите и колорита и формата логично се огъва. Разбира се че на преден план трябва да са емоциите и образите, а не формата. Приключвам.

[Галина Ширлетова]

**

Мед и пелин



Мъж, жена, хляб и вино
от мъдрост и лудост преляли,
обич замесили, омая отпили,
в жарава и лед все горяли.
На раздели мълчали, в срещи тъгували,
не устни, чаши жадно целували,
живота си сладко вгорчили...
От трохи незаситени,
нито с думи-куршуми,
с мед и пелин любовта утолили.

[шони]

Поразителни контрасти; разкошни образи- символи! В жанрово отношения това е изповед-равносметка; прилича ми и на гатанка.

[Матейко]

**

Мъж, жена, хляб и вино
от мъдрост и лудост преляли,
обич замесили, омая отпили,
в жарава и лед все горяли.
На раздели мълчали, в срещи тъгували,
не устни, чаши жадно целували,
живота си сладко вгорчили...
От трохи незаситени,
нито с думи-куршуми,
с мед и пелин любовта утолили. [/i]

Не зная дали Галина Ширлетова ще стане и остане в историята ни като поетеса, която може да превърне в стих всяка една душа, стига тя да се обърне към любовта. Би трябвало да стане и остане, но пък понякога се налага съкровищата да се заровят надълбоко, та поради това казах, че не зная какво ще стане поне в близко бъдеще. Господ знае кога кое и как ще стане. Горният стих е гениален! Галина не обича хвалби и правилно не ги обича, ала не се стърпях, защото за да се напише такъв стих-роман е необходима сълза-океан. Но не стихът, колкото и да е гениален, е важен. По-важната е Галина!