Парченце слънце...

[Mozo]

След всяко утро с теб пречистени в росата,
по-топли и от изгревни лъчи,
разлистваме си лист по лист
безкористно душата
и огледално отразяваме очи в очи.

Чудесно

[Галина Ширлетова]

**

Като есенно вино...

Слънчево лято, късен следобед…
срещнах Надеждата кротко пристъпила.
Попита ме с поглед, ръцете ми стопли
и приказка чудна разказа.
Допихме кафето,
целуна ме плахо
и нещо безценно дари ми…
Писма днес ми пише
и път общ рисува
към чисти простори отправен.
В молитви ме шепне
и с обич отпива
от мен като есенно вино...
Сълзите попива, тъгата измива
и чака ме аз да узрея.
От дъхава дюля омая да стана
през циганско лято в прегръдка уютна.
От обич мълчиме,
в росата я къпем
и в огъня често горим.
С Вяра мечтаем,
безкрайност чертаем
и тръгваме тръпнещи
нагоре, нагоре по светла пътека...

[Gelert]

От обич мълчиме,
в росата "се" къпем
и в огъня често горим.

Поздрави Гале ,прекрасен стих !

[Галина Ширлетова]

От обич мълчиме,
в росата "се" къпем
и в огъня често горим.

Поздрави Гале ,прекрасен стих !

Благодаря, другарче, но "я" е достоверното, защото става въпрос за изгреви и роса
От обич мълчиме,
в росата я къпем

[Галина Ширлетова]

**




Черно и бяло

Когато си изтръпнал в обич, моя Белота,
тъгата ми не може да не бъде бяла,
заситя ли глада ти с Достатъчността,
не само сянката ми ще е почерняла.

Когато сгушим се като врабчета
и се къпем под дъжда,
не крия сълзите си - те са бели.
Тогава мога всеки атом слънце
в нас да приютя
и черните ни мисли
няма да замръкнат оцелели.

Когато преоткрихме Свободата
в тиха, свята Светлина
и вече няма шанс
на демона прикритата му чернота,
с тегобата сега изкачваме скали, била,
а крачките са стръмни, неброени...
Но имаме ръка в ръка,
Надеждата и бяла, бяла пълнота.

[Mozo]

Супер е, Гале

[Матейко]

Супер е, Гале

Нали! Затрогващо с красотата си съчетание между образ, поезия и музика. Ех, браво!

[Дамян Гочев]

Шеметен успех

[Галина Ширлетова]

Шеметен успех

Нали знаеш, че такива шемети не ме вълнуват ! Благодаря ви момчета!

[Галина Ширлетова]

**
Храм за самотници

В тихата утеха на безкрая,
където бреговете на живота
днес са заливи,
в прегръдка на вълни солени,
танцуват зайчета от слънчеви лъчи
на бриза от тангото заискрили.
Коси от златен пясък разпилени
по нечии стъпки, после заличени...
Корабно платно с крило на ангел
покрива храма за самотници,
където няма време, само чувства
и тъжен благослов за любовта,
положена в разпятие.
Прегракнало мълчание
тече по закърнели вени,
сърцата онемели от обичащо крещене
и бавно сключени ръце в молитва...,
душите дирят Светлото причастие
във Вяра и с Надеждата смирени.

[Mozo]

Хубаво е

[Галина Ширлетова]

**
Душа-искрица

Знам, паякът годините ми
край очите с мрежичка рисува
и сняг посипва сребърно косите.
Сърцето като за последно
вече в собствен ритъм
иска да танцува.
Там в спомен-нежност,
в огън див, обичат се ръцете,
целуват се очите...
Небе, остана ли ти късче място
за моята душа-искрица?
Нали сред необятната ти шир
една звезда за мен сияе
- може би Зорница...
И само Господ е над теб, небе.
Той с тиха обич,
с кехлибарена свещица
пътя ми вещае...

[Mozo]

Още едно добро попадение

[Gelert]

..."Небе, остана ли ти късче място
за моята душа-искрица?
Нали сред необятната ти шир
една звезда за мен сияе
- може би Зорница..."

[Галина Ширлетова]

**
Солено

Отпих, но бе солена вода
и ми приседна,
но не беше вода,
само дума-тъга
в самотата преляла
към жива, солена сълза.
Дочух камбанен звън
и той притихна,
в мелодия кристална се превърна.
От хиляди мълчания
в света по-тихо стана.
Едно обичащо тъгуване
и нотите заседнаха в сърцето.
Препусках с вятъра на Росинант,
безстрашно, в търсещо пътуване
към тези луди мелници
да срещна Вярата в лицето.
Плувах с безмълвната вълна
и в море до колене,
но не беше вълна,
а отлив от бяла нега,
не успял песъчинка дори
от този изтичащ часовник-живот
да отнеме...