
Жена китара
Не ме обичай заради очите -
валят с въпроси,
в отговори необятни плуват...
Открий ме в музиката,
знам, че струните ти чуват -
жена китара съм,
звуча в обичащ блус,
за теб,
от теб,
с изгрева на твоя тон,
в синкопен пулс,
звъня, шептя, летя и плача,
настроена от верният ти камертон.
И истината си не крия
в ъглите на душата -
там е здрача.
Намерил си я сам, нали -
в края е... на тишината.