Джиесемът звъни. На пожар!
По-полека, човече, не бързай.
Не съм сто и дванайсет, а звяр
от каишката своя развързан.
Меря клетката - четри на три.
Срещам ту стена, ту някой ъгъл.
Чувам глас: номера му изтрий,
но инстинктът не би ме излъгал.
Обикалям арената в кръг.
И ми иде на глас да завия.
То било една мъничка смърт
фактът груб, че не сме вече ние.
Но сигналът зове на пожар.
Спирам мислите, дето прииждат.
И прощавам отново, макар
звярът в мен да остава обиден.
Прочетено: 257 пъти
Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят. |
Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите. |
| Ако не знаете как, кликнете тук |
GSM-ът звъни
Re: GSM-ът звъни
Стихотворението ми хареса. Творбата сякаш изплува и пак се слива ежедневието на всеки един от нас. 
"Просветеният народ се подчинява, защото така иска; заслепеният от предразсъдъци народ - защото така трябва".
Re: GSM-ът звъни
шони написа:Стихотворението ми хареса. Творбата сякаш изплува и пак се слива с ежедневието на всеки един от нас.
"Просветеният народ се подчинява, защото така иска; заслепеният от предразсъдъци народ - защото така трябва".
Re: GSM-ът звъни
Благодаря за съпричастието!