Маргарита Петкова

[Ми_ми]

Обожавам творчеството й!

########
Нямам нерви за дълги любови,
а кратките - не ми приличат.
Да не мислиш, че нещо ново
казваш с това Обичам те?
Да не мислиш, че ще се срути
светът след моето тръгване?
Уверявам те - много пъти
са ме лъгали. И съм лъгала.
А пък Земята си е на мястото.
Само сезонът се сменя.
Крайно време е да си наясно,
че всичко е само временно.
А аз - най-временната от всичко.
Най-кратката. Невъзможната.
Лесни любови - не ми приличат.
А трудната - ще я можеш ли?
Хм, да опиташ ли ти е щукнало?
Добре - да живее рискът!
Хайде сега - отведи ме оттука!
Ако ти стиска.
##########

СПЯЩАТА КРАСАВИЦА


Каква принцеса бях, каква принцеса!
Как влюбваха се принцовете в мене!
Безгрижно, лекомислено, божествено
живеех – пренебрегнала вретеното.
Как покорявах всичко само с поглед!
Бях вятърничава и мъдра – всякаква.
За мен мъжете стъпваха във огъня.
И тайно във съня си ме изплакваха.
Каква принцеса бях... Но ме докоснаха
очите ти – две остриета сини.
Прибрах короната, разгоних гостите
и те приех – в едно със орисията си.
Какво си мислиш – че изтлява миналото?
Че край си има всяка женска лудост?
Повярвай ми – макар след сто години
принцесата във мен пак ще се събуди.

###################

ПУНКТУАЦИЯ

Как може да свърши внезапно
нещо, дето не е започнало?
Аз ще се върна обратно.
Ти остани при точката.
Тя е голяма и кръгла
като луната в тополата.
Гледай ме как си тръгвам
и не ме спирай, моля те.
Даже в гръб съм красива.
Може би даже повече.
Този костюм ми отива.
И женствено пеят токчетата ми.
За гледане не се плаща.
И улицата е дълга.
В окото ти с нокът дращи
ръбът на първия ъгъл.
Точно зад него е пътят ми.
И той е еднопосочен.
Ако две крачки пристъпиш -
имаш шанс за многоточие...

############

[Ми_ми]

Казвал ли съм ти някога, че те обичам?
Сега ще ти го кажа - тук, насред улицата.
Защо ме гледаш така, мое умно момиче?
Истина е, а не просто приумица.
Ето виж - ще спра скандално трамваите
И на кръстовището ще те целувам задъхано!
Дай си ръката, мое момиче случайно -
Ще си дойде на мястото всичко,
допреди малко
объркано!

[gery81]

Мимииии-супер -снощи тъкмо се чудех за едно нейно стихче -исках да ви го пратя-Приказка за червената шапчица-но не го намерих в нета-ае дълго да го набера Браво за избора

[Ми_ми]

Недей да мислиш, че съм сляпа
и вълчият ти нрав ме плаши.
Не съм живяла във гората,
но пак разбирам единаците.
И да речеш да ми се зъбиш,
че газя твоя периметър,
във отговор ще те прегърна
и над гората ще просветне.
Не съм наивница, спокойно.
Отдавна знам- в море се давят.
Не е до глезен и сърцето,
но нека си е наша тайна.
Под шапката ми непокорство
прескочи вълчата ти слава.
Не ме плаши самодоволно.
Със самотата съм наясно.
Е, казах ти каквото имах
и ще отмина през гората.
Но само ако знаеш колко
във кошницата си отнасям.
Да, знам, че си недоверчив
след разни Шапчици ментета
и по ти идва приемливо
да се преструваш пред козлетата.
Та... много здраве и прощавай
за неудобството да те обичам,
дори наметнал овча кожа.
И вече си за друга приказка.

[videania]

Много обичана поетеса!



"Аз съм жена, дарена с много любов. Благодаря на Господ за всички тези мъже, които са ме обичали!"

Лесни любови - не ми приличат. А трудната - ще я можеш ли?


...Събудих се в очите ти. За първи път в очите ти осъмнах.
По въздуха разбрах, че си се върнал.
Само не викай така от щастие - ще се събудиш!...

* * * * *

ДЕВЕТ СЕДМИЦИ И ПОЛОВИНА

Той дори не разбра, че си тръгвам от него,
а не просто се качвам в трамвая.
Любовта върху релсите легна,
но той нямаше как да го знае -
беше тръгнал с привичната бърза крачка,
до секунда разчел даже миговете...
Аз изохках и свих клепачи -
беше влязла в окото ми мигла.
Но успях да я скрия зад бретона си рошав
миг преди в сълза да се срути.
Обичах го точно 66 нощи,
12 часа и 5 минути.

* * * * *
ОТВЕДИ МЕ!

/МАРГАРИТА ПЕТКОВА/

Отведи ме оттук!
Ей така ме хвани за ръката
или само със поглед ме издърпай нанякъде.
Скрий ме в шумните улици на града милионен,
във кварталното кино и във своите спомени.
Отведи ме оттук! Приюти ме в очите си.
В кафенето отсреща. Навън под звездите.
В едно нощно такси. На ръба на вселената.
На ръба на сълзата, избликнала в мене.
Отведи ме оттук! Под втрещените погледи.
Под усмивките зейнали - иронични и строги.
Под просъскани думи за благоприличие.
Под небесната арка на твойто "Обичам те".
Отведи ме оттук! Накъдето ти видят очите.
В рая, в ада, в дома си, в трамвая, в мечтите си.
В оголялата от късната есен градина.
В някой жилищен вход. В телефонна кабина.
Отведи ме оттук!
Отведи ме, за Бога - по дявола!
Трябва някъде място такова да има - за двама ни.
Все едно е къде и каква е цената.
Отведи ме оттук!
С чиста съвест продавам душата си!


* * * * *
ОПИТ ЗА АВТОПОРТРЕТ

/МАРГАРИТА ПЕТКОВА/

Аз съм сбъркан човек, запомни го.
Съвсем наопаки и напук живея.
Купувам вместо мебели - книги.
Вятър на бяла кобила ме вее.
Не обличам вечерни рокли.
През зимата ходя без шал и шапка.
Не нося чадър и направо през локвите
с най-новите си обувки шляпам.
Не се подпирам на чуждо име.
Нямам доверие в самолетите.
Стиховете ми са с неточни рими.
И студено си пия кафето.
Не съм в крак нито с модата, нито с другите.
Със себе си, че съм в крак, е главното.
И нищо чудно, както е тръгнало -
вместо дяволите
да ме вземат ангелите.

* * * * *

Попаднах на интересен слайд по стихове на Маргарита Петкова,но не мога да отворя адреса с връзката.Ако някой се интересува,може да види прекрасния слайд така;
В Гугъл написва -Маргарита Петкова стихове,после избира svejo.net-слайд по стихотворение на Маргарита Петкова

[gery81]

Мими -супер Точно това...много ми е на сърцето

[Ми_ми]

Мими -супер Точно това...много ми е на сърцето

Радвам се, че успях да те зарадвам, Гери

[gery81]

винаги успявате,защо нямам в близкото обкръжение повече като вас,каминчета