Бай Макарон

[шони]

Бай Макарон беше на възраст, женен, без деца. Със съпругата му живееха ден за ден. Понякога мисълта, че нямат деца го успокояваше, защото ума му не побираше мисълта, че е в състояние да изхранва още гърла, но понякога го плашеше, че никой не знае кога и как ще се мре. Храната им беше в повечето случаи яхния, гювеч, праз с яйца и тук-там, чат-пат слагаха месо на масата.
Тази вечер бай Макарон се върна унил, дори отчаян може да се каже. Нахлузи пантофите и отиде директно на дивана в хола. Топлият въздух го поотпусна и той задрема. Не разбрах какво сънува или дали само бълнува, но си бръщолевеше нещо под носа, замахваше с ръка все едно гони мухи и от време на време размърдваше краката, сякаш искаше да ходи.
Всичко това щеше да продължи много дълго, но до носа му достигна аромат на прясно изпечени макарони на фурна и той ококорен се заозърта. Не му се вярваше, че жена му е направила тази изненада и до последно си мислеше, че миризмата идва от съседния апартамент.
Трябва да ви кажа, че прякорът му бе Макарон-а, защото в детството много обичал да яде макарони на фурна и така от майтап, на майтап прозвището му остана. Днес вече възрастен не върви да се обръщат към него само с Макарон, затова отпред слагаме - бай.
Когато бай Макарон се убеди, че макароните на фурна се пекат в техния дом той скочи, прегърна жена си, хвана я през кръста, вдигна я и се завъртяха заедно три пъти. Тази тяхна закачка бе останала от младини и вече много рядко се случваше, но днес… ето случи се. В ума на Бай Макарон нахлуха всякакви мисли от младините им, през две чаши с вино на масата, та чак до свинска пържола с гъби и гарнитура разядка с печени чушки.
-Хайде да вечеряме. – бързо изстреля изречението бай Макарон и се отправи към масата. След него и жена му тръгна в тази посока, сложи две големи чинии тя, а в тях макарони на фурна. Наведе се над чинията бай Макарон вдиша от аромата все едно вдишва утринен бриз с пълни гърди и попита:
-Жена, къде е вечерята?
Съпругата му се обърна изненадано и гледайки го с широко отворени очи каза:
-Това е вечерята.
Бай Макарон свъси вежди за да прогони мисълта за свинското филе с гъби и гарнитура разядка с печени чушки и точно да извика гръмогласно, жена му започна тихо да обяснява:
-Миличък, днес купих:
2 литра прясно мляко за 6,60;
400 гр. сирене „Саяна” за 7,80;
1 пакет хубави макарони за 3,60 лева, защото са от твърда пшеница;
4 яйца по 0,70 ст. общо за 2,80,
2 ванилийки по 0,20 лв. за 0,40 лева и
1 пакет масло от 250 гр. за 7,99 лева, онова дето е с краварката в долния ляв ъгъл и …
Тя не успя да довърши изречението, когато разяреният глас на бай Макарон изкрещя:
-Дала си 29,19 стотинки и ми обясняваш, че това е вечерята?
Той не очакваше отговор, но жена му със същия тих гласа продължи:
-От прясното мляко остана и 2, 3 дни ще пиеш кафе с мляко, а с остатъка от маслото можеш да си намажеш филии или да изпека картофи на фурна с масло.
Когато чу обяснението с намазаните филийки бай Макарон запелтечи нещо неразбираемо, чак жена му се притесни, че го удари инсулта и му помогна да стигне на собствен ход до дивана в хола. Докато лежеше в несвяст тя продължаваше да му говори тихо:
-Много отдавна беше, но си спомням, че на този ден ти дойде да ме искаш от нашите и без значение дали те ще ме дадат или не, ние с теб бяхме запазили час в гражданското, помниш ли? Бяхме щастливи, ти в градския съвет ме хвана с две ръце през кръста и ме завъртя три пъти – един път за мен, един път за теб и един път за нашата любов…
Бай Макарон не отговори, ръката му бе отпусната, очите затворени и не се забелязваше да диша. На масата в кухнята от двете чинии пълни с макарони на фурна все още се издигаше пара.
Маргарита Павлова

[Zeroadhesion]

Fuck, man Тоя разказ те връща в гадната реалност експресно.