Джон Фаулз - „Даниъл Мартин”

[Галина Ширлетова]

„...Той повървя няколко метра и седна на една пейка, все така загледан в нея – една неясна фигура с кошница, която постепенно изчезва от погледа и от живота му. Дан запали цигара и впери невиждащите си очи в застиналия бездушен пейзаж. [….] Накрая стана и мина под тунела от габър, но тогава видя, че двама души влизат в къщата, спомни си, че в нея има картинна галерия и това го накара да се запъти натам, вместо да тръгне по алеята към шосето. Обиколи къщата, без да се заглежда в каквото и да е, докато стигна до последната стая, където съвсем случайно се спря пред известния автопортрет на Рембранд на стари години.
Тъжният достолепен старец гледаше от платното във вечността, гледаше с пълното съзнание за собствения си гений и неговата несъвместимост с действителността. Дан се вторачи в портрета. Картината бе някак не на място сред тази гостна от осемнайсети век, тъй като тя говореше истини, съвсем не в тон с такова обкръжение. Говореше за благородното величие на едно голямо изкуство и за плебейската простота на една голяма тъга. Един безсмъртен, мрачен и стар холандец в най-дълбока самота, изложен на показ пред хорските тълпи. Една епоха в рамка, един все така жив дух – въпреки вековете, модите и разноезичието. Подпухнало лице, две замислени очи и силно, тревожно присъствие. [….]
Дан почувствува колко нищожно е неговото време, той самият, изкуството му. Знаменитата картина като че ли не само разобличаваше, а и отричаше. Тя бе жива, безсмъртна, тя казваше точно и ясно всичко, което той никога не съумя и никога нямаше да съумее да каже. [….] Последното от случайните съвпадения, които напоследък съпътстваха живота му, го плашеше: след като категорично бе казал сбогом не само на едно лице, кръстопът и бъдеще, пред него се бе изправил този непоклатим страж, който препречваше пътя му назад.
В гордите, сдържани очи на холандеца Дан съзираше една единствена утеха – утехата, че в крайна сметка важни са не уменията, познанията и интелектът, добрият или лошият късмет, а способността да направиш правилния избор и да се научиш да чувстваш. ...”