Без страх журналистът заявява, че Първанов, комбинирайки икономическа и институционална власт е успял да придобие медиен комфорт в България. Просто беше невъзможно в една влиятелна българска медия да кажеш каквото и да било по негов адрес заявява Инждев. Той все пак очаква българските медии този път да реагират преди чуждите.
ИНТЕРВЮ НА ДИМИТРИНА ПАНДУРОВА
-Има ли нещо общо, днес един колега ми припомни за една карикатура в началото на промените „На ръбъ, на ръбъ”?
-Не, няма нищо общо, никой няма монпол върху хрумванията. Аз имам един случай, когато бях гл. редактор на в-к „Демокрация”, изведнъж от един друг вестник написаха, че съм изплагиатствал тяхно заглавие „100 години срамота” и публикуваха с дата тяхното заглавие, което те били писали някога си, с други думи, аз съм го бил откраднал от тях. След което обаче, находчив читател на вестника донесе снимка от студентските вълнения в началото на 90-те години, когато студенти вървят по улиците с плакат „100 години срамота”, както виждате едни и същи неща.
-Защо „Президент на РъБъ”?
-Смисълът е двоен – първо той е президент на Република България, и всеки българин съкратено би го прочел като „ръ – бъ”. И аз съм го обяснил като желание от моя страна да запазя естетиката на фонетиката, в смисъл начина, по който хората биха го прозинесли. Но заради двойния смисъл, който се получава, реших да го направя като заглавие, защото според мене отношението е ясно и, както се казва, една крачка му остава на прекрачването на границите, всъщност той отдавна ги е прекрачил.
-Но то толкова му остава до края на мандата, реално погледнато.
-Да, може би, но аз нямам намерение да чакам, както древния китайски мъдрец Лао Дзъ – който е посъветвал, ако имаш търпение да чакаш на брега на реката, труповете на твоите врагове рано или късно ще минат покрай теб. Аз нито съм древен китайски мъдрец, нито съм толкова търпелив да го направя, така че смятам на време да свърша своята работа.
-Първанов е първият, който ще има очевидно два пълни мандата, макар че историята ще покаже, до догодина все пак има време, не се знае какво може да стане.
-А можели да опонирам на тази теза? – ако има достатъчно сериозен прочит от страна на българските медии, които аз чакам да прочетат тази книга и мисля тогава да подновим този разговор, защото в книгата има поне няколко казуса, по които президента Първанов трябва да бъде поканен незабавно да слезе от този пост.
-Между другото, днес някъде мернах из електронните издания, че еколози дават сигнали във връзка с неговите любими ловджийски подвизи…
-Тъкмо на базата на това, което те вече са прочели вътре в книгата….
-Тоест това е по твоя сигнал?
-Ами така твърдят те. Има и други сигнали, но те са взели за база книгата, която те току що са прегледали.
-Какво друго като сигнали ще получат те?
-Аз не бих искал да преразказвам новините в книгата, ще оставя това удоволствие на българските медии, защото вътре има много неща, за които би могло да се прецени, че е новина. Аз твърдя, че в тази книга има освен всичко друго, има разследване по няколко казуса. Съобщавам неща, които не са известни на широката публика, но не смятам, че трябва да преразкажа книгата, тази книга е предназначена за читателите. Ще очаквам с интерес да видя дали българските медии ще направят това, защото имам силното подозрение че може и този път чужди медии да изпреварят българските. Аз не случайно съм направили 20 стр. съкратена версия на английски език.
-Между другото, кое е най-скандалното от всичко което засягаш?
-Аз обеснявам в книгата, че това не е книга срещу личноста на един човек, не целя някакво лично дескридитиране, ако го исках щях да се заема например, с жените на президента Първанов. Съзнателно го правя, първо, защото това е възможно най-лесната линия на атака, а пък аз не искам да вървя по нея и второ, не искам да давам основание да се твърди, че се занимавам с целенасочено дескридитиране на личността на политика Първанов, пък и има едно трето, което стои недоизказано, че в България не се смята за много голяма дескридитация да кажеш за един мъж, за влиянието му като афродизиак как жените му се „лепят”. Тъй че нямам такава цена - да дискредитирам на всяка цена личността на Първанов. Аз по-скоро искам да покажа механизмите за злоупотреба в България, защото той е подчинил всички възможни инструменти на властта, които са му позволени, за да си достовя удоволствие в живота, да пътува по различни места, да организира всякакви забавления и затова му служи държавната машина, държавния апарат и никой не му търси сметка за тези неща, но това е само една малка част от личността на Първанов, а иначе властника Първанов е в съвсем друг разговор, защото той злоупотребява с вас по още други линии и очаквам реакции в това отношение.
-Мислиш ли, че е ще има медии които ще реагират?
-Мисля да, просто няма как да се направят че не са чули, че не са видели нищо. Аз съм свикнал с подобен тип отношение.
-Тази седмица се случи нещо, което за западните общества не е непознато - някой да се оттегли, да подаде оставка, примера с Германия, германския президент го направи. Мислех си за пример България, но не се сетих да има политик, който да е направил нещо такова – да има скандал, да бъде притиснат.
-Има, Петър Младенов, но тогава това беше резултат от нагласата на обществото, която беше постепенно задушена. В началото на 90-те години обществото беше живо и реагираше живо, заради лъжата на Петър Младенов един български президент трябваше да си отиде. Ще видите в тази книга в колко лъжи уличавам президента Първанов и аз не очаквам той да предприеме каквото и да било, но очаквам най-сетне в България да се появят резкции, а да не чакат те да дойдат от чужбина. Аз вярвам, че в българските медии работят достойни български журналисти и това е една основна теза в моята книга, че приоритет на българската власт в комбинация с президента си постави като приоритетна цел през последните дест години да овладее медийното пространство и го постигна. Доказателство за това е инцидента с моята скромна линост и напускането от телевизията, което беше похлупено като събитие. Аз бях маргинализиран, това не е важно за мен като личност, важното е, че беше употребено като един пример за останалите какво се случва с някой, който си позволява да зададе въпрос на президента. И аз чух една госпожа в една друга телевизия да казва как тя също би ме уволнила веднага, защото съм бил задал въпрос на съветника на Първанов. Първо, самия Първанов не идва в студиото при никави обстоятелства, той ходи там само къдто му е удобно и където са му предварително зададени въпросите и са се договорили какво да си приказват, така че това беше една от причините да не идва в моето студио. Второ, беше уникално, че въобще някой от името на Първанов е дошъл да говори. Е, кого да попитам, ако не онзи, който Първанов е изпратил по време на предизборната си кампания, ако не именно неговия представител. Но така разсъждават така наречени български журналисти, които застават на страната на властта, говоря за Виза Недялкова, еми същата тази жена си позволи докато Огнян Стефанов береше душа, беше в кома, от телевизионния екран в друго предаване да говори по негов адрес ужасни неща, да анализира журналистиката му. И това е така наречената българска журналистическа солидарност, тя дава ето тези плодове.Управници като Първанов са рожба на подобен тип отношения, само че той не е просто пасивна рожба, той си го постигна и точно по какъв начин хората ще могат да прочетат в книгата.
-По скоро аналог или по скоро противоречие, или въобще липса на всякакъв аналог можем да търсим с президента на Германия?
-Ако може да има аналог, може би не трябва да го казвам аз, защото веднага някой ще каже, че в случая виждам себе си в тази роля, но любопитното и днес, което вече се превръща в световно-информационен поток, изплува малката подробност, че за да си подаде оставката германския президент се оказва един млад блогър, в личния си блог е обърнал внимание на „батковците”, така да се каже, на големите медии на едно изречение, казано от президента на Германия по радиостанция, която малцина са чули, но благодарение на неговата настоятелност да обърне внимание върху този аспект, от казаното от президента, това се разчува, медиите подемат и той подава оставка. Нека хората сами да преценят дали една книга, издадена от един блогър, може да бъде сравнена с това, просто хората най-напред трябва да разберат за какво става дума вътре в книгата. Но аз твърдя, че в тази книгата има някъде към сто пъти повече уличаващи обстоятелства спрямо президента на България Първанов, отколкото онова изречение, заради което германския президент напусна поста си.
-Което още веднъж показва и за разликата на медиите по отношението, интерпретацията на медиите.
-Те нещата са комплексни. В крайна сметка чувствителността на медиите, тяхната роля да защитават обществения интерес е в основата на една демокрация, ако тя е истинска. И аз не случайно казвам, че овладяването на медиите е в интерес на лобистки кръгове, в интерес на олигарси, които гравитираха около Първанов, сега си търсят ново място под слънцето. Но чрез тази комбинация от икономическа власт плюс институционална, той успя да придобие неправомерно голямо влияние и придоби страхотен медиен комфорт в България. Просто беше невъзможно в една влиятелна българска медия да кажеш каквото и да било по негов адрес.
-Още един факт, който така си струва да бъде коментиран и забелязан и това е, че двама високопоставени представители на Съединените щати посетиха България – това е шефа на ЦРУ - Леон Панета, който разговаря само с примиера и с членове на кабинета и представители на спецслужбите. А днес на еднодневно посещение беше и заместник дъжавния секретар на Съединените щати, заместника на Хилари Клинтън – Стайнберг, и двамата не се срещнаха с държавния глава. Трябва ли да търсим нещо или би изглеждало като дребно заяждане?
-Ние няма какво да го търсим, да, аз съм вече обвинен в моя блог, тъй като аз обърнах внимание на този аспект още вчера, когато се появи информацията, че президента солидарно по някакъв начин, интересно тези хора продължават да си вървят в тандем с БСП, искат отговор на въпроса – вярно ли е, че на срещата между шефа на ЦРУ и министър- председателя е обсъждан политическия проект на Първанов, както написа в-к „Труд”. Когато видях задаването на този въпрос аз си зададох друг въпрос – кое е най-важното в цялата история? Най-важното е, че от това произтича, че Първанов не се е срещал с него и това е твърде интересно, тъй като еквивалента на централното разузнавателно управление на Съединените щати в България е Българската национална разузнавателна служба, а тя е на подчинение на президента, и да подмине шефа на ЦРУ когато е в България президента, това е ясен знак, според мен, ако това наистина е така. Днес вече това се повтаря с още един американски пратеник и тук вече моите съмнения започват да се изпаряват, започват да се превръщат в една убеденост, аз написах това под формата на въпросителна, но дали това е така и, ако е така, е много интересн белег за разрива между президента Първанов и запада като цяло и в частност американската дипломация му казва нещо по този начин.
-Очакваш ли реплика, дуплика, отговор от самия президент или от неговия прессекретар?
-Нямам представа, той напоследък демонстрира изключителна активност, сети се затова, че трябва да дава пресконференции, което е твърде рядко явление - той да се изправи срещу журналисти, които да могат да му задават въпроси. Може би в духа на своя призив за повече прозрачност, под въздействиято на този призив написах книгата, за да дам своя принос за кампанията за повече прозрачност в държавата. Аз нямам нищо против той да ме репликира по какъвто и да било начин, само че той, ако съдя по досегашното му поведение, той обича да се отнася като такива като мен, които му задават неудобни въпроси, като към несъществуващи и аз съм се подписал в книгата с един псевдоним който той ми измисли – Безобиден журналист.
-13 въпроса си извлякъл на гърба на книгата, първият – какво е общото между Георги Първанов и „Гоце Делчев 53” е, ти го спомена в началото…
-Това е историята с мезонетите, очаквам хората да намерят отовора, това очевидно е адреса на ... само мога да кажа че не е един, а са два мезонетите, това е доста интересна история. Поначало аз в книгата си говоря за следочистачи. Първанов действа много подмолно, мисли се за по-хитър от всички останали и, че може да прикрие следите на нещата които той върши, но рано или късно те излизат на повърхността. Ще кажа само че разполагам с нотариалния акт на собствеността на въпросните два мезонета, от книгата става ясно, кой излиза като собственик, каква е връзката му със семейство Първанови.
-Между дугото, понеже си спомням за един наш зрител, той може и в момента да ни гледа, бях иненадана, че той е в кръга на хората, които уважават и почитат Георги Първанов, намира го за много добър и успешен президент, но понеже още утре той може да ни изпрати много гневни и брутални писма с обиди затова, че ние отново говорим за Георги Първанов и може да ни обвини, че нямаме доказателства и просто сме седнали на една раздумка. Разполагаш ли наистина с доказателства за това, което изнасяш наистина тук?
-За всичко това е силно казано – първо хората се боят да говорят, специално по отношение на мезонетите имаме свидетели, които обаче не желаят да говорят с имената си, връзката между Първанов и човека, който е собственик на апартаментите е абсолютно доказана - в това може да не се съмняват, не искам казус по казус да разказвам, но по много от въпросите има хора, които говорят, но не и с имената си, включително има хора, които казват – аз бих свидетелствал, обаче при определени обстоятелства, цари голям страх. И аз задавам следния въпрос – какво толкова страшно има, защо толкова много се боят, да оставим тези неща на страна, да вземем казуса със Симитли от 1 март 2008 г. Първанов е бил там, това се изясни най-накрая и в крайна сметка бяха принудени да признаят, разхождал се е по централната улица, ръкувал се е с хора, никой от тях обаче след това не смее да говори, кмета на Симитли се престрашава да каже нещо пред в-к „Сега” като излиза репортаж, който цитира кмета на Симитли – Апостол Апостолов, който е червен кмет, и дори много радостно разказва в репортажа как е помогнал в кампанията за събиране на гласове за Първанов, но заради това, че той си позволява да потвърди, че той наистина е бил там, една година след това му се случват девет прокурорски проверки. Но още по интересно е, че същия този кмет на Симитли обосновава нежеланието си пред репортера на в-к „Сега” да говори със следната реплика „Аз знам, обаче как да кажа като ще ми бъдат затворени вратите на поне три министерства”, - това показва при тройната коалиция кой е командвал парада, и това му е било ясно на кмета на Симитли и той го казва в прав текст.
tvevropa.com
