ВЪВЕДЕНИЕ
Последният век на старото хилядолетие беше век на едно ускоряване на
събитията, непознато дотогава за човека.
Разгръщането на научните изследвания на обективния свят е най-доброто
доказателство за това. Човешкият гений за изследване на всичко, до което можем да се
докоснем, ни е довел от велосипеда до ръба на вселената, от бензиновата горелка до
най-дълбоката сърцевина на атома. Изкачили сме се на най-високата планина, гмурнали
сме се в най-дълбокия океан, достигнали сме и до най-затънтените кътчета на тази
планета... търсейки, откривайки, проучвайки.
В противовес на това ето и друго: до този момент, в продължение само на този
век, около 100 милиона човешки живота са погубени в национални, религиозни, расови
и етнически съперничества, експлодирали в най-кървавите конфликти през цялата ни
четиримилионна годишна история - и кръвопускането още продължава. В допълнение,
докато науката на външното е трансформирала живота ни във високотехнологично
магьосничество, над един милиард души са останали без храна, питейна вода и
подслон. Накрая, с приключването на този век, ние се изправяме пред факта, че
дейността на хората е изместила равновесието в природата до крайност. Самата
планета сега е застрашена.
Каква картинка само: това странно същество Хомо Сапиенс вилнее върху
единствената планета, която го е поканила и му е станала дом, стъпквайки до смърт
ближните си в сляпа ярост, заради национални, религиозни или расови идеи; разрушава
своята околна среда в безграничното си желание за повече, трескаво търсейки
навсякъде - за нещо, за каквото и да било. Има ли още къде да се търси, преди да е
станало прекалено късно?
В друго време, в една друга епоха, гениите на древните цивилизации също са
започнали да търсят. Те са търсили в друга посока - навътре.
Там те са намерили ума, който винаги сравнява: по-добро/по-лошо, по-висше/no-
низше, по-високо/по-ниско. Намерили са страстите на алчността, омразата, похотта и
ревността, които са ги заслепявали така, както ни заслепяват днес. Намерили са едно
детинско Аз начело на цялата тази мисловна тълпа, едно Аз, което се чувства по-висше
чрез обособяване, но което в хода на този процес се обособява от другите, от цветята,
от звездите, от самото битие.
Наблюдавайки това, което е вътре в самите тях, научавайки умението на
вътрешното виждане - затова са ги наричали ясновидци или мистици, - те са открили
едно чудо: мислите и емоциите, контролиращи живота им, започват да се разсейват.
Открили са възможността да избират собствената си съдба, необвързани повече със
страсти или мисли. Те са намерили, че Азът е една илюзия, която се изпарява при по-
щателно вглеждане, отстъпвайки място no-скоро на интегрирането, отколкото на
обособяването. Успели са да постигнат хармония със себе си, с другите и със самото
битие. Тази наука на вътрешното, която те са разработили, са я нарекли медитация.
Да, ние, съвременните хора, сме поглеждали навсякъде другаде, освен вътре в нас.
Подобно на професора, който си търсел очилата, докато те му били на носа, така и ние
се стремим да разберем нашия свят, забравяйки да погледнем неговата най-влиятелна
съставка - самите нас. Та ние дори и не разбираме това!
Побеснели, търсим да видим какво има накрая на вселената, но дори и не знаем
кой е този, който търси, дори не познаваме себе си!
Всички мистици през вековете все това са повтаряли:
2
„Познай себе си". Сега Ошо го казва пак. Освен това той ни дава прецизен,
научен метод да подходим към себе си, медитации, които са специално за съвременния
човек, с неговия трескав, забързан ум.
Няма защо да търсим в писанията, пише го на стената: Или ще обединим
субективната наука на вътрешното с обективната наука на външното и ще създадем рай
- както вътре в нас, така и отвън, - или експериментът на природата, наречен Хомо
Сапиенс, ще се провали.
Сега или никога.
Свами Прем Амрито, д-р по медицина, бакалавър на науките,
член на Кралското общество на лекарите (Великобритания)
Само медитацията може да направи човечеството цивилизовано, защото
медитацията ще освободи творчеството ти и ще премахне твоята деструктивност.
Медитацията ще ти даде състрадание и ще отнеме жестокостта ти. Медитацията ще те
направи отговорен за собствената ти същност и тогава ти не ще можеш да бъдеш
престъпник. За да си престъпник, трябва да си много несъзнателен. Медитацията
разрушава несъзнателното в теб, отваря вратите за светлината и изведнъж това, което
си правил в тъмното, започва да изчезва.
Сат Чит Ананд
Физиците са създали термина „квантов скок". Никой духовен мислител, философ,
не се е опитвал да помисли за паралел на духовния растеж. Медитацията всъщност е
начинът, по който в твоето същество може да се предизвика внезапно пламване. И не
само това - тя може да предизвика верижна реакция. Един се запалва и изведнъж хора
от същия тип, които дори и не са се опитвали да медитират, които дори и не са
търсещи, които никога не са мислили за нещо духовно, прихващат инфекцията - тя е
заразна. Тъй че ако няколко души, пръснати по Земята, осъществят квантовия скок,
след това още хиляди ще станат част от един световен пожар. И ето го единствения
начин да се спаси това, което милионите години еволюция са ни донесли.
ПРЕНАСЯНЕТО НА ЛАМПАТА
Повечето от нас живеят живота си в света на времето, на спомените от миналото и
очакване на бъдещето. Само в редки случаи ние се докосваме до безвременното
измерение на настоящето - в моменти на сепване от неочаквана красота или неочаквана
опасност, при среща с любимия човек или стъписване от нещо непредвидено.
Ошо е един от тези, които са открили начина да изживеят живота си в
безвременното измерение на настоящето - той нарича себе си „истински
екзистенциалист" - и е посветил живота си в провокиране на другите да търсят себе си
през тази посока, да излязат от света на минало и бъдеще и да открият за себе си света
на вечността.
Още от най-ранното му детство в Индия става ясно, че Ошо няма да се съобразява
с условностите на света около него. Той прекарва първите седем години от живота си с
родителите на майка си, които му позволяват свобода да бъде самият той, на която
малко деца някога са се радвали. Смъртта на баба му, казва той, е оказала дълбоко
влияние върху неговия вътрешен живот, оформяйки в него решителността да открие в
живота онова, което е безсмъртно. По времето, когато се присъединява към
увеличаващото се семейство на своите родители и тръгва на училище, Ошо е вече
твърдо установен в яснота и чувство за своя аз, които му дават смелостта да се
противопостави на всички опити на по-възрастните от него да формират живота му.
Ошо никога не е бягал от противоречията. За него истината не може да прави
компромиси, иначе тя не е вече истина. А истината не е вяра, но опит. Той никога не
иска хората да вярват на това, което той им казва, но пo-cкopo да експериментират и да
видят за себе си дали това, което той казва, е вярно или не. В същото бреме той е
3
неумолим в търсене на начини и средства да разобличава вярванията и да ги показва
каквито са в действителност - просто утешения за успокояване на нашите тревоги пред
лицето на непознатото и бариери срещу една мистериозна и неизследвана реалност.
На 21-годишна възраст Ошо завършва университетското си обучение и прекарва
няколко години, преподавайки философия в университета в Джабалпур.
Междувременно той пътува из цяла Индия, като изнася беседи, предизвиква
ортодоксалните религиозни водачи на публични дискусии и се среща с хора от всички
социални слоеве.
Към края на шестдесетте години Ошо започва да разработва своите уникални
динамични техники за медитация. Съвременният човек, казва той, е така претоварен с
остарели традиции от миналото и с грижи от всекидневния живот, че преди да може да
се надява да открие свободното от мисли релаксирано състояние на медитация, той
трябва да премине през процес на дълбоко пречистване. Така Ошо започва да
организира медитационни лагери из цяла Индия.
В началото на седемдесетте години първите европейци, чули за Ошо, започват да
се присъединяват към все по-увеличаващия се брой на индийците, посветени от него в
нео-саняс. Към 1974 г. около Ошо се създава комуна 6 индийския град Пуна и скоро
поточето от посетители от Запад се превръща в потоп. Към края на седемдесетте
години в комуната в Пуна се намира вече най-големият в света център за духовна
терапия и развитие и хиляди хора пристигат, за да участват 6 терапевтични групи и
медитации, да седят в присъствието на Ошо при неговите всекидневни сутрешни
беседи и вечерни дарша-ни и да дават своя принос към живота в комуната.
Между 1981 и 1985 г. експериментът с комуната продължава в САЩ, върху площ
от 126 кв. мили в планинска пустинна местност в Източен Орегон. Основният акцент на
живота в комуната е работата по изграждането на град Раджнишпурам, един „оазис в
пустинята". Медитационните и терапевтични програми в Раджнишпурам се провеждат
от Международния университет за медитация Раджниш. Разработват се курсове за
терапия и обучение с по-голяма продължителност, които привличат по-широк спектър
участници.
Към края на 1985 г. обаче местната и правителствена опозиция срещу Ошо и
комуната прави невъзможно продължаването на експеримента. Комуната се разпуска и
Ошо тръгва на околосветско пътешествие. Към средатa на 1986 г. той се връща в
Индия. До януари 1987 г. Ошо се установява в Пуна и изнася беседи два пъти дневно.
За няколко месеца комуната в Пуна започва да функционира с пълна програма от
дейности и се разраства далеч отвъд предишните си граници. Все повече и повече хора
идват от Изток - най-вече от Япония - и присъствието им води до съответно
обогатяване на програмите по лечебни и бойни изкуства. Разнообразяването и
разширяването намират отражение в термина „Мултиверситет", избран от Ошо като
име за „шапката", обхващаща всички програми. Набляга се още по-силно върху
медитацията - тази тема се появява непрекъснато в беседите на Ошо, който разработва
и въвежда няколко нови медитативни терапии като He-ум, Мистична роза и Раждане
отново.
От средата на 1987 г. нататък крехкото здраве на Ошо често пъти не му позволява
да изнася беседи. През април 1989 г. той изнася последната си беседа, отговаряйки на
въпроси и коментирайки върху дзен-сутри. През следващите месеци всеки път, когато
здравето му позволява, той се появява вечерта и сяда заедно с учениците си в
медитация от музика и тишина.
Ошо напуска тялото си на 19 януари 1990 година. Само няколко седмици преди
това той е бил запитан какво ще стане с неговото дело, когато той си отиде. Отговорът
му е: „Упованието ми в битието е абсолютно. Ако има истина в това, което казвам, тя
4
ще пребъде. Хората, запазили интереса си към моето дело, просто ще носят факела, но
няма да налагат нищо на никого. Аз ще остана извор на вдъхновение за моите хора. Аз
искам те да израстват самостоятелно - в качества като любов, около която никаква
църква не може да се създаде; като осъзнаване, което е ничий монопол; като
празнуване, веселие и запазване на чисти, детски очи. Аз искам моите хора да познаят
себе си, а не да бъдат според някой друг. А пътят е навътре."
Преди да напусне тялото си, Ошо диктува надписа върху неговото Самадхи,
криптата от мрамор и огледално стъкло, съхраняваща праха му. Надписът гласи:
ОШО
НЕ СЕ Е РАЖДАЛ - НЕ Е УМИРАЛ.
САМО Е ПОСЕТИЛ ТАЗИ
ПЛАНЕТА ЗЕМЯ МЕЖДУ
11 ДЕКЕМВРИ 1931 г. - 19 ЯНУАРИ 1990 г.
Ошо говори също как би искал да продължи разрастването на неговото дело. Той
каза, че след като напусне тялото си, много повече хора ще дойдат, много повече хора
ще проявят интерес и неговото дело ще се разрасне отвъд представите му.
И именно това става сега.
ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ОШО ЗА МЕДИТАЦИЯТА
ЗОРБА БУДА
ДРУГИЯТ СВЯТ Е СКРИТ В ТОЗИ.
Възлюбени Учителю,
Понякога, като говорите, виждам се сякаш живея живот като този на Зорба
Гъркът (т. е. яж, пий и се весели) - похотлив и страстен. Друг път чувствам да
казвате, че начинът е да седнеш тихо, в са-монаблюдение и неподвижност като
монах. Усещам, че сте успели да обедините противоположностите, но как можем да
бъде едновременно зорби - да се увличаме от страсти и желания, и буди -
безстрастни, хладни и спокойни?
Това е върховният синтез - когато Зорба стане Буда. Аз се опитвам да създам тук
не Зорба Гъркът, но Зорба Буда.
Зорба е прекрасен, но нещо липсва. Земята е негова, но липсва небето. Той е
земен, вкоренен, като гигантски кедър, но няма крила. Той не може да лети в небето.
Има корени, но няма крила.
Да ядеш, да пиеш и да се веселиш е само по себе си прекрасно, няма нищо лошо в
това. Но не е достатъчно. Скоро ще се умориш от това. Не можеш просто все да ядеш,
да пиеш и да се веселиш. Скоро тази весела въртележка се превръща 8 тъжна, защото се
повтаря. Само един силно ограничен ум може да продължава да изпитва щастие от
такъв живот.
Ако имаш малко интелект, рано или късно ще възникне въпросът: какъв е
смисълът от всичко това? Защо? Невъзможно е да отбягваш дълго време този въпрос. А
ако си много интелигентен, той винаги ще присъства, постоянно ще присъства, ще
блъска в сърцето ти за отговор: дай ми отговора! - Защо?
Едно нещо трябва да се помни: не тези, които са бедни, гладуващи, се чувстват
сразени от живота - не. Те не могат да се чувстват така. Те още не са живели - как биха
могли да бъдат сразени от живота? Те имат надежда. Бедният винаги се надява, че нещо
ще се случи - ако не днес, тогава утре или вдругиден; ако не в този живот, тогава в
следващия.
Как мислиш? Що за хора са тези, които са описали рая като плейбойски клуб?
5
Кои са тези хора? Гладуващи, бедни, които са изтървали живота - те са проектирали
желанията си на небето. На Небето има реки от вино... кои са тези хора, които са си
представяли реки от вино? Тук то сигурно им е липсвало. А има и дървета, които
изпълняват желания. Седиш си под дървото, пожелаваш си и 6 същия момент, в който
си пожелаеш нещо, то се осъществява.
Само чрез опита човек разбира пълната безсмисленост на всичко това. Само
зорбите идват до разбирането на тази пълна безсмисленост. Самият Буда е бил Зорба.
Всички красавици в тази страна са били негови. Баща му се разпоредил той да бъде
заобиколен от красиви момичета. Той е притежавал най-прекрасните дворци - различни
дворци за различните сезони. Той е имал целия възможен лукс или който е бил
възможен по негово време. Той е живял живот като на Зорба Гъркът - ето защо,
навършвайки едва 29-годишна възраст, е изпаднал в пълно безразличие. Той е бил
много интелигентен човек. Ако е бил посредствен, е щял да продължи да си живее така.
Бързо обаче е видял истината: все едно и също се повтаря. Всеки ден ядеш, всеки ден
правиш любов с жена... а той всеки ден е имал нови жени, с които да прави любов. Но
докога?
Скоро му омръзнало.
Житейската опитност е много горчива. Тя е сладка само във въображението.
Всъщност е много горчива. Буда избягал от двореца, от жените, от богатството и от
лукса, от всичко,
Така че аз не съм против Зорба Гъркът, защото той е самата основа на Зорба Буда.
Буда възниква от тази опитност. Ето защо аз съм изцяло за този свят, защото знам, че
другият свят може да се преживее чрез този свят. Ето защо аз не ти казвам да избягаш
от него, не ти казвам да станеш монах. Монах е този, който се обявява против Зорба:
той бяга от света, той е страхливец; той е сторил нещо прибързано, поради
неинтелигент-ност. Той не е зряла личност. Монахът е незрял, алчен -алчен за другия
свят. Иска да го постигне твърде рано, а сезонът още не е дошъл и той още не е узрял.
Живей в този свят, защото този свят ще ти даде зрялост, пълно развитие,
цялостност. Предизвикателствата на този свят ще ти помогнат да усетиш своя център,
да се осъзнаеш. А това осъзнаване се превръща в стълба, по която след това ще се
изкачиш от Зорба до Буда.
Само зорбите стават буди - а Буда никога не е бил монах. Монах е този, който
никога не е бил Зорба, а пък
се е захласнал по словата на будите. Монахът е имитатор, той е фалшив, псевдо.
Той имитира будите. Той може да е християнин, будист, индуист - това няма голямо
значение - тъй или иначе, той имитира будите.
Когато един монах се оттегли от света, той се оттегля с бой. Неговото не е
отдръпване в релаксация. Цялото му същество се дърпа към света. Той се бори против
него, става раздвоен. Половината от неговото същество е на този свят, е другата
половина е обзета от алчност по другия. Той се разкъсва. Монахът е в основата си една
шизофренична, раздвоена личност, разделена на низше и висше. Низшето продължава
да го придърпва и при това става все по-привлекателно, колкото повече бива
потискано. И тъй като той не е изживял низшето, не може да навлезе във висшето.
Така можеш да навлезеш във висшето само когато си изживял низшето. Ти
можеш да придобиеш висшето само като преминеш през цялата мъка и целия екстаз на
низшето. Преди лотусът да стане лотус, той трябва да премине през тинята - тази тиня е
светът. Монахът е избягал от тинята, той няма никога да стане лотус. То е все едно ако
семето на лотуса се страхува да падне в тинята - може би поради егото си: „Аз съм
лотусово семе! Аз не мога да падна в тинята." Но тогава то ще си остане семе, няма
никога да разцъфти като лотус. Ако то иска да разцъфти като лотус, ще трябва да падне
6
.6 тинята, ще трябва да живее в противоречие. Без това противоречие на живот в тинята
няма отиване отвъд.
Аз бих искал да пуснеш корени в земята. Напълно съм съгласен с Фридрих
Ницше, който казва: „Умолявам ви, братя мои, останете верни на Земята и не вярвайте
на онези, които говорят за отвъдни надежди!" Научи първия си урок по вяра, като се
довериш на Земята. Точно сега тя е твоят дом!
Не жадувай за другия свят. Живей в този свят и го изживей с интензивност, със
страст. Изживей го с пълнота, с цялото си същество. И от цялото това упование, от този
живот в страст, любов и радост, ще станеш способен да отидеш отвъд.
Другият свят е скрит в този. Буда е заспал в Зорба. Той трябва да бъде събуден.
Никой не може да те събуди, освен самият живот.
Аз съм тук, за да ти помогна да бъдеш цялостен, където и да си; в каквото и
състояние да се намираш -изживей това състояние напълно. Само когато човек изживее
едно нещо напълно, отива отвъд него.
Първо стани Зорба, цвете от тази Земя, и чрез това придобий възможността да
станеш Буда - цвете от другия свят. Другият свят не е далеч от този свят, другият свят
не е против този свят, другият свят е скрит в този. Този е само една проява на другия, а
другият е непроявената част на този.
СЪВЪРШЕНИЯТ ГУРУ
ЗАЩО АКТИВНИ МЕДИТАЦИИ?
ДА БЪДЕШ АКТИВЕН ДО ТАКАВА СТЕПЕН, ЧЕ АКТИВНОСТТА ПРОСТО ДА СПРЕ.
Възлюбени Учителю,
Това е първото ми участие в медитационен лагер. Бихте ли ми обяснили
необходимостта от активни медитационни техники?
Човешкият ум е ориентиран към усилието, към действието, обладан е от дейност -
защото колкото си no-деен, толкова повече егото ти се осъществява, толкова повече
можеш да кажеш „Аз". Цялата дейност е в основата си храна за твоята егоистична
личност.
Медитацията не е усилие, тя не е дейност. Тя е по-скоро едно пълно себеотдаване.
Тя трябва да се осъществи в неактивност.. Всъщност просто да бъдеш е вече медитация
- да не правиш нищо, да не желаеш нищо, да не копнееш за отиване някъде. Просто да
бъдеш тук и сега. Това е, което аз наричам медитация. Но то е много трудно да се
схване. Дори да мислиш за това е трудно. Умът не може да схване нищо, което не е
усилие. Самият език на ума, самата рамка, самата структура се основава на усилието да
правиш нещо, да постигаш нещо, да отиваш някъде.
Умът е много сериозен, а медитацията е абсолютно несериозна. Като казвам това,
ти може би се объркваш, защото хората все говорят много сериозно за медитацията. Но
медитацията не е сериозно нещо. Тя е просто като игра. Несериозна. Искрена, но
несериозна. Тя не е като работа, а е no-скоро като игра. Играта не е дейност. Дори и да
е активна, тя не е дейност. Играта е просто удоволствие. Действието не те завежда
никъде, няма мотивация. По-скоро това е една чиста, течаща енергия.
Това обаче е трудно, защото ние сме така въвлечени в дейности! Винаги сме били
така активни, че активността се е превърнала 6 дълбоко вкоренена обсебеност. Дори и
когато спим, сме активни. Дори и когато мислим как да релаксираме, ние сме активни.
Ние дори и релаксацията превръщаме в дейност: правим усилие да релаксираме. Това е
абсурдно! Но то се случва поради механичните навици на ума.
И така, какво да се прави? Само неактивността ще те доведе до твоя вътрешен
център, но умът не може да си представи как да бъде неактивен. Какво да се направи?
7
Аз съм изнамерил начини. Начини да бъдеш активен до такава степен, че
активността просто да спре; да бъдеш така бясно активен, че умът, който копнее да
бъде активен, да бъде изхвърлен от твоята система. Само тогава, след дълбок катарзис,
ще можеш да слезеш до нивото на неактивността и да имаш проблясък от свят, който
не е светът на усилията.
Веднъж щом познаеш този свят, ти ще можеш да навлизаш в него без никакво
усилие. Веднъж щом получиш чувство за него - как да бъдеш просто тук и сега, без да
правиш нищо, - ще можеш да навлизаш в него всеки момент, ще можеш да оставаш в
него където и да си. В края на краищата ти ще можеш да бъдеш външно активен, а
вътрешно дълбоко неактивен. В началото обаче ще трябва да правиш едно много
парадоксално нещо. Парадоксът е в това: първо ще трябва да бъдеш активен, бясно
активен, до крайност активен, така че всичко да се освободи, това, което си потиснал,
да се освободи.
Потиснал си много неща. Ти си просто купчина от потиснатост. Тези потиснати
неща са винаги там и работят в подсъзнанието, непрестанно те разсейват, отравят те.
Ако те не се освободят, не можеш да се чувстваш удобно със себе си. А ако не можеш
да се чувстваш удобно със себе си, как ще се чувстваш удобно с вселената? Докато не
се почувстваш напълно уютно с цялото, ти не си опитал що е религия.
Така дълго не си бил в контакт със себе си, в продължение на много животи.
Отчуждил си се от себе си, станал си чужд на себе си, поради тази позиция на
потискане. Продължаваш да потискаш всичко. Не крещиш, не се смееш, не плачеш
истински. Не си правил нищо истински, дълбоко; не си правил нищо, в което да си
участвал изцяло.
Дълбоко вътре ти си събирал лудост. Тя може да избухне във всеки един момент.
Никой не е нормален, защото точно зад тази така наречена нормалност е скрит
ненормалният, лудият. Това ненормално, репресирано подсъзнание е вулкан, който
разстройва живота му. Разстройва възприятието ти, разстройва всичко. Това е отрова,
която трябва да изхвърлиш, ако въобще искаш да се чувстваш удобно със самия себе
си. Това е първата стъпка, която трябва да се направи. Едва след това ще можеш да се
чувстваш комфортно с всичкото.
Веднъж щом вселената стане твой дом, дори и за един момент, ти си станал
религиозен. Това е трансформация. След това ти вече никога няма да бъдеш другаде,
освен у дома. Можеш да се движиш навсякъде, можеш да си всеки или да вършиш
всякакви неща и да оставаш у дома, спокоен. Това чувство обаче идва само тогава,
когато всичката натрупана в теб идиотщина се освободи и изхвърли.
Ние продължаваме да я запазваме. Винаги сме нащрек да не би тя да се освободи;
непрекъснато я пазим.
Ако продължаваш да пазиш твоята натрупана идиотщина, дори и през време на
този медитационен лагер, нищо няма да стане. Но ако си готов да изхвърлиш навън
всичко, което е било потиснато в твоята система, тогава много неща са възможни. Ще
можеш да си отидеш оттук напълно нов човек; в теб ще се роди ново същество. Но ще
трябва да си дързък, експресивен, неподправен и игрив.
Ние ще правим три медитации; сутрин, следобед и вечер. Ще ви кажа нещо за
сутрешната медитация, така че да се подготвите за нея.
Сутрешната медитация е лудешка медитация, лудост със система. Каквото е било
потиснато в теб, трябва да се извади навън. Веднъж щом се извади, ти ще се освободиш
от него, ще се разтовариш. Тъй както ви виждам, така много сте се натоварили! Всеки
носи Хималаите на главата си. Не можеш да се помръднеш и сантиметър с цялата тази
тежест на главата си. Хвърли я! Това аз наричам дързост. Така че бъдете смели.
При сутрешната медитация има четири стадия. Първият стадий представлява
8
десет минути хаотично дишане. Казвам „хаотично". Никаква система не трябва да се
прилага. Просто хаотично дишане; вдишваш и издишваш. Забрави всичко друго, освен
дишането. Дишай все едно блъскаш с чук и дишай толкова бързо, толкова дълбоко и
толкова хаотично, все едно че си мях: вдишване, издишване. Това ще направи чудеса.
То ще ти помогне да освободиш потиснатите емоции. Дишането ти е помогнало да ги
потиснеш, така че само чрез дишането те могат да се освободят.
Може и да не знаеш, но колкото си по-потиснат, толкова по-плитко става
дишането ти. Потиснатият човек не може да диша дълбоко, страхува се. Дишането му
не може да стигне надолу до пъпа, плитко е. Той вдишва и изхвърля въздуха, без
никога да стига до самите корени на своето същество. Той се страхува от корените,
страхува се да бъде цялостен, защото ако е цялостен, тогава ще трябва да освободи
потиснатото в себе си. Той ще трябва да действа различно: няма да бъде способен да се
контролира. Ще бъде хвърлен в дълбоката река на битието. Битието ще го контролира;
той няма да бъде способен да контролира битието. Ние контролираме дишането си в
усилие да контролираме себе си.
Погледни детето. То диша другояче. То още не е окултурено, цивилизовано -
затова. Но цялото общество работи, за да го култивира, а веднъж щом то започне да
осъзнава обществото, дишането му ще се промени.
Дишането се променя в определен момент. Когато детето осъзнае пола - или
когато обществото, семейството, родителите му го накарат да осъзнае своя пол,
дишането се променя. Дишането става плитко, защото дълбокото дишане масажира
сексуалния център отвътре; то възбужда сексуалния център; то отива надълбоко и
спомага за раздвижване на сексуалната енергия. Обществото, религията (така
наречените религии) - всички те се страхуват от секса. Семействата, културите,
цивилизациите се страхуват от секса. Веднъж щом смъмриш детето за нещо, свързано с
неговата сексуалност, то вече никога няма да диша естествено. Дишането му ще стане
плитко, защото ако стига дълбоко, сексуалният център ще се възбужда. То няма да
позволява на дишането да отива толкова надълбоко. Ето защо на всеки човек дишането
е плитко.
Тъй че първият стадий на тази техника е просто да създадеш ситуация, обратна на
тази, създадена от обществото. Трябва да дишаш така дълбоко, че сексуалният център
да се удря отвътре, и то така силно, че оттам да се освобождава енергия.
Сексуалният център може да се удря по два начина. Той може да се удря отвън.
Когато се привличаш от противоположния пол, центърът се удря отвън. Енергията се
движи навън. Ако поемеш дълбоко въздух и удариш отвътре центъра, енергията се
движи навън. Ако поемеш дълбоко въздух и удариш отвътре центъра, енергията се
движи навътре - същата енергия. Сексът е и двете. Може да се движи навън, може да се
движи навътре. Може да се движи надолу, може да се движи нагоре. И двата пътя са
налице. В едната или другата посока, енергията трябва да бъде освободена. Съществува
една вътрешна система, по която може да се движи сексуалната енергия. Ние сме я
нарекли „кундалини". Кундалини не е нищо друго, освен сексуалната енергия, движеща
се навътре.
Тъй че в продължение на десет минути ти трябва да се бориш с цивилизацията, е
плиткото дишане. Хаотично дишане! Това ще произведе и един друг ефект. Ще
освободи твоята телесна енергия, телесното електричество. Това е известно като
биоелектричество. Веднъж щом биоелектричеството в тялото се освободи, ти можеш да
го използваш като двигател, за да отидеш отвъд - отвъд тялото.
Ние се страхуваме от това. Умът винаги се страхува и все от едно и също нещо:
какво ще стане, ако умът не контролира нещата? Умът може да контролира само едно
мъртво или полуживо тяло. Ако тялото е напълно живо, умът се страхува. Енергията е
9
толкова много, че умът бива изхвърлен.
Тези десет минути на хаотично дишане ще помогнат за освобождаване на твоята
телесна енергия. Всяка клетка на тялото ти ще оживее и ще затанцува. И когато тези
клетки започнат да танцуват вътре, самият ти също ще имаш чувството за танц. Цялото
ти тяло ще започне да танцува и да подскача. Позволи му. Така се влиза в реката на
битието.
При втория стадий в продължение на десет минути ще трябва да изхвърлиш навън
цялата си лудост. Не се срамувай, защото не сме се събрали за това. Не се страхувай от
другите. Просто мисли, че тук си сам. Това е път на самота, човек трябва да го извърви
сам.
Много други ще правят медитацията, всички ще я правят, но ти ще трябва да се
интересуваш само от себе си. Ако се интересуваш от другите, не ще можеш да се
помръднеш и на сантиметър от мястото, където си, и цялото ти време тук ще бъде
пропиляно. Затова не се интересувай от другите. Остани напълно заангажиран със себе
си.
И не забравяй, ти имаш в себе си много лудости. Ти вече знаеш това, ето защо
толкова се страхуваш. Изхвърли ги! Ако искаш да крещиш, крещи. Ако искаш да
плачеш, плачи. Ако искаш да скачаш, скачай. Ако искаш да танцуваш, танцувай. Ако
просто искаш да си като дете - да играеш с тялото си, да скачаш, да танцуваш, да
крещиш, - прави го!
И го прави като на игра, не го взимай на сериозно. Ако си сериозен, не можеш да
бъ-I деш напълно освободен. Бъди игрив. Наслаждавай се на лудостта, която излиза от
теб. Помагай й, радвай й се, съдействай й. Ако наистина искаш да отидеш отвъд
лудостта, това е пътят. Когато лудостта се изхвърли, ще се почувстваш разтоварен,
безтегловен, ще почувстваш как едно фино усещане за новост прониква в теб, сякаш
детството се е върнало. Ти отново си дете. Новородено, свежо. Тази свежест е много
съществена, тази невинност е много съществена, ако искаш да вървиш нататък. При
третия стадий ще използваме звука „ху" като мантра. Трябва да викаш Ду, Ху, Ху",
високо, силно, влагайки цялата си енергия в него, като че ли от това зависи животът ти.
В продължение на десет минути трябва да викаш, да крещиш Ду! Ху!" Какво ще
направи това
То ще направи две неща. Когато викаш „ху", целият ти дъх излиза. Колкото по-
силно викаш, толкова по-доб-ре. Издишвай със звука, така че да излезе всичкият
въздух. Това създава пространство вътре в теб. В това пространство сексуалната
енергия може да се движи нагоре. Ду" помага за възходящото движение на сексуалната
енергия. Когато казваш „ху", сексуалният ти център се свива, дъхът излиза вътре в теб,
точно до сексуалния център, и се създава пространство. В това пространство, в тази
празнина, сексуалната енергия може да се движи нагоре.
Тези три стадия трябва да се правят с отдаване на толкова много енергия и сила,
че нищо да не остане. Не трябва да задържаш нищо, трябва да си изцяло в това, което
правиш. След това, след тридесет минути, аз изведнъж ще кажа „Стоп!" Тогава ти
трябва да спреш напълно, така както си. Не се движи, не прави нищо. Ако ръката ти е
вдигната, ако си скочил 6 момента, когато си ме чул да казвам „стоп", спри внезапно,
където и да си. В момента, 6 който ме чуеш, почувствай все едно че те няма, като че ли
си се превърнал 6 камък, 6 статуя. Някои ще стоят, някои ще седят, някои ще лежат. Не
се движи, не викай. Няма звук, няма движение. Всички трябва изведнъж да станат все
едно мъртви. Дори и да паднеш... Ако стоиш и позата ти е такава, че не можеш да
останеш по този начин, не си нагласяй тялото, просто го остави да падне. Но не му
помагай да падне. Не се нагаждай, не променяй тялото си по никакъв начин.
Много е съществено това спиране да се разбере напълно, защото ти можеш да се
10
самозалъгваш. Ако позата ти е трудна, ако чувстваш, че те притеснява, че е неудобна,
умът ти може да те излъже. Тъй като аз няма да съм там да видя, ти можеш да си
помислиш да промениш малко позата, за да ти е удобно. Значи не си разбрал.
Не прави нищо. В момента, в който кажа „Стоп!", спри всички движения. Какво
ще се случи? При това внезапно спиране ще бъдеш хвърлен към своя център. Миг
преди това ти си се движил като циклон, лудешки активен. Внезапно аз казвам „Стоп!"
Всичко спира. Ти си хвърлен към своя център, превръщаш се в наблюдател. Но ти
трябва да спреш внезапно. Ако направиш каквото и да било, пропуснал си момента.
Не прави нищо. Само миг и можеш да изтървеш целия смисъл. Като ме чуеш да
извикам „стоп", спри! Каквото и да се случи! Тялото ти може да падне. Нека падне. Не
му помагай обаче. Съзнателно нищо не трябва да правиш.
В продължение на десет минути ще останеш в това вкаменено състояние. Тези
десет минути ще бъдат едно ново преживяване. Ти ще навлезеш в едно ново вътрешно
пространство; нещо, което е отвъд теб, което никога не си познавал. А дори и
проблясък от това ще те изпълни с блаженство. В продължение на тези десет минути - в
това вкаменено, замряло състояние - ти за първи път ще бъдеш наистина жив. Ще се
превърнеш в наблюдател, в свидетел на собственото си тяло.
Да бъдеш като свидетел - това е медитацията. При това пасивно наблюдение ще
почувстваш да те изпълва светлина, да навлиза в теб блаженство и едно божествено
присъствие навсякъде: около теб, отвътре, отвън. Но ти просто трябва да бъдеш
свидетел на всичко - на светлината, на блаженството, на божественото присъствие.
Просто свидетел.
НОВАТА АЛХИМИЯ: ДА СЕ ОБЪРНЕШ НАВЪТРЕ
ПАСИВНО НАБЛЮДЕНИЕ - СЪЩНОСТТА НА ВСИЧКИ МЕДИТАЦИИ
Възлюбени Учителю,
Понякога ме завладява тъга, аз започвам да плача и се чувствам загубен в нея.
Моля, обяснете ми какво имате предвид под наблюдаване, под пасивно наблюдение.
Плачи, няма нищо лошо в това, но застани отстрани и гледай - не се
идентифицирай. А това е чудесно преживяване, ако можеш да застанеш отстрани.
Плачи, остави тялото да плаче, остави сълзите да текат, не ги потискай, защото
потискането не е помогнало на никого, но застани отстрани и наблюдавай.
Това може да се направи - защото твоята вътрешна същност е свидетел, а никога
не е извършител. Когато мислиш, че е извършител, това е идентификация. Можеш да
преминеш цялата Земя - вътрешната ти същност няма да направи и една крачка.
Можеш да сънуваш милиони сънища - вътрешната ти същност няма да сънува и един
сън. Всички движения са на повърхността. Дълбоко в дълбините на твоята същност
няма движение. Всички движения са по периферията, точно както колелото се движи,
но 6 центъра му нищо не се движи.
Помни центъра! Наблюдавай поведението си, действията си, нещата, с които се
идентифицираш, и така ще се създаде дистанция; малко по малко ще се появи
дистанцията - наблюдателят и извършителят стават две отделни същества. Ти можеш
да вършиш много неща, всичко, което виждаш наоколо - и да оставаш този, който
вижда. Не се втурваш да ставаш едно с това, което виждаш.
Наблюдавай алчността, наблюдавай секса, наблюдавай гнева, страстта към
притежаване, ревността. Едно нещо трябва да се помни: не се идентифицирай, просто
наблюдавай; просто гледай, стани зрител. Малко по малко качеството на пасивното
наблюдение ще се увеличава, ще станеш способен да виждаш всичките нюанси на
алчността. Тя е много изтънчена. Ще станеш способен да виждаш как тънко.
и деликатно и надълбоко скрито.
Колкото повече наблюдаваш, толкова повече очите ти ще стават способни да
виждат, ще стават по-възприемчиви; ти ще виждаш повече и ще проникваш по-
надълбоко и между теб и това, което правиш, ще се създава по-голяма дистанция.
Дистанцията помага, защото без дистанция не може да има възприятие. Как можеш да
видиш нещо, което е прекалено близко? Ако си застанал твърде близко до огледалото,
не можеш да видиш отражението си. Ако очите ти докосват огледалото, как ще
виждаш? Необходима е дистанция, а нищо друго не може да ти даде дистанция, освен
пасивното наблюдение. Опитай и ще видиш.
Навлез в секса, няма нищо лошо в това, но остани наблюдател. Наблюдавай
всички движения на тялото, наблюдавай енергията как тече навътре и навън,
наблюдавай как енергията пада надолу, наблюдавай оргазма, какво става - как две тела
се движат в ритъм, наблюдавай ударите на сърцето - то бие все по-бързо и по-бързо, в
един момент почти полудява. Наблюдавай топлината на тялото, как кръвта се ускорява.
Наблюдавай дишането, как става лудо и хаотично. Наблюдавай момента, 6 който
настъпва краят на волевите действия и всичко става неконтролируемо. Наблюдавай
момента, при който ти все още можеш да се върнеш, но отвъд който вече няма
връщане. Тялото става така автоматизирано, че целият контрол се загубва. Само миг
преди семеизпразването ти губиш целия контрол, тялото взима връх.
Наблюдавай ги: волевия процес, неволевия процес. Моментът, при който ти все
още имаш контрол, връщането е възможно, и моментът, при който ти вече не можеш да
се върнеш, връщането е станало невъзможно -сега тялото напълно е взело връх, ти вече
нямаш контрол. Наблюдавай всичко - а има милиони неща. Всичко е толкова сложно и
нищо не е така сложно като секса, защото цялото тяло-ум участва - само свидетелят не
участва, само едно нещо остава винаги отвън.
Свидетелят е аутсайдер. По самата си природа свидетелят никога не може да бъде
участник. Намери този свидетел и тогава ще си застанал на върха на хълма, всичко ще
се извършва в долината и няма да те засяга. Ти просто гледащ - какво те засяга? Като че
ли това се случва на някой друг.
Същото е с алчността и с гнева - всичко е много сложно. И ако можеш да ги
наблюдаваш, ще им се наслаждаващ - негативни, положителни, все емоции.
Просто помни едно нещо: че трябва да бъдеш наблюдател, тогава
идентифицирането се разчупва, коренът се отрязва. А веднъж щом се отреже коренът,
веднъж щом разбереш, че не си извършителят, всичко внезапно се променя.
Тъй че дори и когато правиш медитация, остани свидетел, непрестанно гледай
какво се случва... Като правиш медитация от рода на динамична, кундалини или
въртене, внезапно един ден медитацията ще си продължава, но ти няма да се
идентифицираш. Ти ще седиш тихо отзад, ще я наблюдаваш - това е денят, когато
техниката престава вече да бъде пречка, престава вече да ти помага. Ако искаш, можеш
да й се наслаждаваш, подобно на упражнение, тя ти дава някаква жизненост, но вече
няма нужда от нея - истинската медитация се е случила.
Медитацията е пасивно наблюдение. Да медитираш означава да станеш свидетел.
Медитацията въобще не е техника! Това много ще те обърква, защото аз все ви давам
техники. Във върховния си смисъл медитацията не е техника, медитацията е разбиране,
осъзнаване. Но ти се нуждаеш от техники, защото това върховно разбиране е много
далече от теб – то е дълбоко скрито в теб, но все пак е много далече. Точно в този
момент ти можеш да го постигнеш, но няма да го постигнеш, защото моментът
продължава, умът ти продължава. В този момент то е възможно и все пак невъзможно.
Техниките ще хвърлят мост над пропастта, те са само за това.
12
Така че 6 началото техниките са медитации, а накрая ще се смееш, защото те не са
медитации. Медитацията е едно напълно различно качество на съществуване, тя няма
нищо общо с каквото и да било. Това обаче ще се случи само накрая, недей да мислиш,
че се е случило 6 началото, иначе над пропастта няма никога да бъде хвърлен мост.
ТАНТРА: ВЪРХОВНОТО РАЗБИРАНЕ
Възлюбени Учителю,
Защо толкова много наблягате върху пасивното наблюдение?
Макар че пасивното наблюдение може да е трудно в началото, това е най-
безопасният метод без никакви рискове. Той не може да те доведе никъде другаде,
освен дo просветление.
Пасивното наблюдение е най-простият и най-безпогрешен метод, той е същината
на всички медитации.
Аз не искам никой да си навлича неприятности в името на духовността, ето защо
препоръката ми е просто пасивно наблюдение в чист вид - при това като на игра, не
сериозно, ами с чувство за хумор.
Ако забравиш, няма страшно. Когато си спомниш, отново започни. Ще забравяш
много пъти, ще си спомняш много пъти. Не става въпрос за вина - човешко е.
Съвсем постепенно все по-големи и по-големи пролуки на пасивно наблюдение
ще възникват в теб и с уголемяването на тези пролуки мислите ти ще се смаляват, ще
оредяват. В момента, в който твоето пасивно наблюдение достигне върха, в някои
моменти на кристална яснота мислите просто ще изчезнат. Ти ще бъдеш 6 пълна
тишина. Каквото и да правиш, тишината няма да го разстройва, тъкмо напротив -
твоето умение, твоето творческо усилие ще става по-мощно.
Ако правиш статуи или рисуваш, или свириш музика... с такъв разлудял се ум,
всякакви мисли търчат наоколо и ти въпреки всичко успяваш да създаваш прекрасна
музика - просто си помисли, ако умът ти е тих, колко по-дълбока и по-възвишена
музика ще можеш да създаваш.
Същото се отнася и до всяка друга област на живота. Обръщам внимание да се
запомни, че ако медитацията ти е правилна, всичко в живота ти ще започне да
придобива по-добра форма. Това е единственият критерий. Няма нужда да питаш някой
друг, можеш сам да видиш.
Всичко 6 живота ти ще се подобрява с медитацията. Когато медитацията ти
достигне най-високия си връх, всичките ти усилия ще придобият красота, грация и
творчество, каквито не можеш да си представиш. Ето защо аз казвам да не отделяш
духовния живот от обикновения. Въобще не създавай разделение. Нека този живот
остане едно единно цяло.
Тъй че ако съзнанието ти се промени, тогава всичко около теб също ще се
промени.
Дори ако пасивното наблюдение е трудно в началото, с напредването ти то става
много лесно. Гаутама Буда е казал: „Моето учение е горчиво в началото, но много
сладко накрая."
МЕЧЪТ И ЛОТУСЪТ
по пътя КЪМ СЕБЕ СИ
Какво е медитация?
Е, това е странно. То ми напомня една история. Един запалянко по крикет имал
среща с приятелката си - била пълнолуния нощ, на плажа било тихо, те седели там и
било прекрасно. Държали се за ръце и се прегръщали. А запалянкото непрекъснато
13
говорел за крикет в продължение на три часа. След това изведнъж осъзнал, че може би
отегчава момичето. Три часа е твърде дълго! Затова казал:
- Извинявай, прости ми. Три часа говоря за моето хоби. Аз съм запалянко, луд съм
по крикета. Сигурно безкрайно съм те отегчил?
Момичето отвърнало:
- Съвсем не, съвсем не. Но кажи ми какво е крикет?
А сега ти питаш: Какво е медитация?, а аз цял живот говоря за медитацията. Но
въпреки това разбирам защо възниква въпросът. Ти слушаш, но не можеш да схванеш.
Интелектуално ти разбираш какво е медитация, но това все още ти убягва. Не
можеш да го хванеш. И «е можеш да го хванеш!
Не че нещо не е наред с теб. Медитацията не може да се хване, ти трябва да й
позволиш да се случи, така че тя да те хване. Медитацията не е нещо, което трябва да
извършваш. Тя е нещо, за което трябва да чакаш! Тя е нещо, което идва, и то идва от
само себе си. Тя е като полъх на вятъра. Не ще можеш да я вкараш вътре, да я
управляваш и да я командваш. Не можеш да командваш нищо, което е ценно.
Командваните неща са командвани неща.
Не можеш да командваш Бога. Затова медитацията, сатори, самадхи,
просветлението, нирвана, Бог - те не могат да се командват. Самата идея е глупава. Ти
не можеш да заповядваш. Ти можеш да получиш. Със сигурност можеш да получиш.
Можеш да поканиш, можеш да чакащ с търпение. Затова всеки път, когато се чувстваш
щастлив, когато се чувстваш радостен, когато се чувстваш хармоничен, настроен,
тогава просто седни в тишина. Чакай. Просто я чакай! Няма нужда нищо друго да се
прави.
Медитацията не е действие. Просто чакай. Отпусни се и чакай. Легни или седни,
или стой прав - както се чувстваш добре - u я чакай. Очаквай я, бъди буден и скоро ще
чуеш шепота, тихите стъпки на нещо, което се приближава до теб. Скоро ще видиш
нещо да влиза в сърцето ти, в твоето същество. Ти не можеш да го видиш, но то е там.
Можеш да го почувстваш. То е като един аромат, който изпълва ноздрите ти. То е като
светлина. Дръж прозореца отворен. Това е всичко, което трябва да правиш: просто
дръж прозореца отворен, така че когато светлината се появи и облаците ги няма, и
слънцето е нависоко, да могат лъчите да влязат в теб.
Относно медитацията можеш да правиш само негативни неща. Дръж вратата
отворена, дръж очите отворени, остани в будност и тя ще дойде. Тя със сигурност идва.
Тя незабавно потича в теб. Това е благословение. Не можеш да я придърпаш, не можеш
да я манипулираш. Манипулираната медитация няма да има никаква стойност. Това е,
което хората правят. Някой прави ТМ, друг прави нещо друго - опитват се да
манипулират.
Тук, когато правиш Хаотичната медитация1 или Кундалини, или Надабрахма,
това всъщност не са медитации, а ти просто се настройваш. Ако си виждал, това е както
индийските класически музиканти, когато свирят. В продължение на половин час, а
понякога дори по-дълго, те просто настройват инструментите си. Въртят ключовете,
обтягат или отпускат струните, а барабанистът непрекъснато проверява барабана - дали
е точно както трябва, или не. Те правят това в продължение на половин час. Това не е
музика, това е просто подготовка.
Кундалини не е всъщност медитация, тя е просто подготовка. Ти подготвяш своя
инструмент. Когато той е готов, заставаш в тишина. Тогава започва медитацията.
Тогава ти си напълно там. Събудил си се посредством скачане, танцуване, дишане,
викане - всичко това са средства да те направят малко по-буден, отколкото си
обикновено. Веднъж щом вече си буден, тогава чакаш.
1 По-старото име на Динамичната медитация на Ошо. (Бел, прев.)
14
Чакането е медитация - очакване с пълно съзнание. И тогава тя идва, спуска се
върху теб, обгръща те, играе около теб, танцува около теб, измива те, пречиства те,
трансформира те.
Забелязвал ли си? - понякога се случва да забравиш името на някого. Но ти знаеш,
че го знаеш, и си казваш: „На върха на езика ми е”. И въпреки това не можеш да си
спомниш. Опитай се още по-упорито. Колкото повече се опитваш, толкова повече се
обезсърчаваш. Колкото по-упорито се опитваш, в толкова по-странна ситуация се
оказваш. Ти го знаеш - то е точно на върха на езика ти -но въпреки това не идва. Човек
се чувства объркан; не може да разбере какво става.
И тогава пак се опитваш, и пак, и пак, а то не идва. Цялото усилие ти омръзва.
Излизаш навън, започваш да чоплиш нещо в градината и ето го - появява се внезапно.
То избликва на повърхността.
Какво се е случило? Опитай се да разбереш механизма. То е било там, но самото
усилие те е направило напрегнат. А напрегнатият ум е стеснен ум, колкото по-
напрегнат, толкова по-стеснен. Умът става толкова стеснен и толкова напрегнат,
толкова концентриран в една точка, че името не може да мине през него. Умът ти става
като иглено ухо, а през него не може да мине камила. Ти знаеш, че то е там, но самото
усилие те стеснява, защото усилието означава концентрация. Помни: аз не те уча на
концентрация; аз те уча на медитация. А разликата е тази: концентрацията е стесняване
на ума. И аз ти казвам, че дори и камила може да мине през иглено ухо, но човек, който
се концентрира, не може да мине през Божиите врата - защото умът става все по-тесен
и по-тесен. Това е цялото значение на концентрацията. Медитацията не е концентрация.
Медитацията е просто осъзнаване - разширяване на ума, разширяване на съзнанието -
разширяване, а не стесняване.
Медитацията е всеобхватна. Ти ме слушаш... ако ме чуваш и ако 6 същото време
граченето на гаргите не достига до съзнанието ти, това е концентрация. Тогава ти
можеш да си спомниш какво съм казал, но няма никога да разбереш, защото стесненият
ум не може да разбере много. Но докато аз говоря и в същия момент гаргите грачат, и
птиците пеят - и ти не си стеснен, а течеш във всички посоки, осъзнаваш всичко; в този
момент съзнанието ти е отворено за всяка възможност, която се случва. Тогава аз
говоря, а гаргата грачи и няма никакъв конфликт, защото конфликтът възниква само
когато се концентрираш.
Няма конфликт. В един и същи момент едновременно се случва всичко. Всеки
момент е многоизмерен. Ако просто осъзнаваш, ти ме слушаш, но слушаш също и
гаргите. И това не те разсейва. Само хората, които се концентрират, се разсейват и се
отвличат. Този, който медитира, никога не се разсейва, защото нищо не може да го
разсее. Той не стеснява ума си, не изключва нищо -той е всеобемащ. Той е просто тук и
сега. И каквото и да се случи - ако на Бог му се е приискало да грачи чрез гаргата -
чудесно. И ако Той смята да изпее една песен чрез птицата - идеално. Тогава всичко
приемаш; тогава допускаш в себе си цялото.
Когато се опитваш да си спомниш едно име или някаква дума, колкото повече се
опитваш, толкова е по-малка вероятността да успееш - защото умът става все по-тесен
и по-тесен, и по-тесен. Тогава ти оставяш цялото това усилие, отпускаш се на стола и
запалваш цигара - и изведнъж то вече е дошло. Умът вече не е стеснен, напрежението
го няма - няма го вече усилието, ти си се освободил от него. Тогава ставаш
медитативен,
Медитацията е осъзнаване без усилие, концентрацията е стесняване на ума с
цената на голямо усилие. Аз уча на медитация; аз уча на разширяване на съзнанието, на
една способност да течеш във всички посоки едновременно. Отбори всички врати на
твоето същество. Защо да се стесняваш? Нека небето влезе от всички врати; нека
15
светлината влезе от всички прозорци; нека ветрецът полъхне от всички посоки. Защо да
се стесняваш? Приеми -напълно, медитативно. И тогава един ден внезапно ще се
изненадаш: себеотдаването се е случило. Ти не си се опитвал да го направиш, а то се е
случило. Винаги така е ставало. Ти не можеш да се отдадеш. Един ден, когато си в
релаксирано настроение...
Помни, че когато си в състояние на отпуснатост, теб те няма. Ти си само тогава,
когато си 6 напрегнато състояние. Когато си отпуснат, ти си част от цялото; теб те
няма. Тогава границите се размиват; тогава цялото и частта вече не са отделни. Те се
срещат, сливат се... себеотдаването се случва.
Медитацията е просто седене. Медитацията е просто да бъдеш там, където си.
Молитвата е отиване, медитацията е седене. В молитвата ти продължаваш своето
същество. В молитвата ти се издигаш като високите вълни в океана, за да докоснеш
отвъдното. В медитацията ти просто чакаш. Медитацията е пасивна, молитвата не е;
молитвата е активна. В медитацията ти просто отваряш вратите на твоето сърце и
чакаш. В молитвата това не е достатъчно - ти отваряш вратите и тичаш към висините.
Затова Исус казва: „Докато oтида u се помоля там. Вие медитирайте, докато аз се
моля."
Когато Учителят се моли, ако учениците могат просто да чакат и медитират,
много нещо ще се случи с тях. Защото когато любовта на Цялото се спусне върху
Учителя, тя естествено ще се посипе и върху учениците. Само Учителят може да се
моли; ученикът може само да медитира. Защото молитвата не е възможна, когато си
познал какво е Бог. Молитвата е възможна, когато си познал Цялото. Медитацията е
възможна и без да знаеш нищо за Бога. Фактически за медитацията Бог не е необходим.
Ето защо религиите, които се основават на медитацията, са атеистични: джайнизмът и
будизмът са и двете атеистични; те не вярват в никакъв Бог. Няма нужда. Те са
медитативни религии: те просто седят и чакат. Когато са готови, Бог идва. Религиите на
молитвата: християнство, индуизъм, ислям - те не просто седят, те тичат към Бога. Те
се движат. Можеш да си представиш будизма или джайнизма като един тих океан без
никакви вълнички, без никакво вълнение. Можеш да си представиш християнството,
исляма, индуизма като бушуващ океан - огромни вълни се издигат, за да се срещнат с
небето.
Молитвата е различна от медитацията: медитацията е пасивност, молитвата е
активност. Ето защо будизмът и джайнизмът учат на отречеше, на отдалечаване от
активност. Християнството учи на служеше, да отидеш сред пазара, да търсиш Бога. Но
само един Учител може да се моли, защото любовта е възможна едва когато познаеш
другия. Как да наричаш Бога? - не знаеш. Как да Го наричаш „ти"? - не знаеш. В най-
добрия случай Той си остава една хипотеза, а хипотезата не може да бъде наричана
„ти". В най-добрия случай Ще си остане „то"; няма никога да стане „ти", може да се
използва, но не може да се обича. Никой не може да обича една математическа теорема.
Никой не може да обича най-великата формула, която съществува, тази на Айнщайн:
Е=тс2. Как ще я обичаш? Как ще наречеш тази формула „ти"? Как ще й се поклониш?
Как ще потекат сълзи от очите ти; как ще танцуваш около нея? Може формулата да е
много велика, може да обяснява много неща, но едно обяснение не може да се
боготвори. Бог, когато си го познал, може да се докосне така, както докосваш своята
любима, може да се целуне така, както целуваш своята любима, може да се погледне
дълбоко в очите така, както поглеждаш дълбоко в своята любима. Докато Бог не дойде
при теб като възлюбен, молитвата няма да е възможна. Молитвата ще е фалшива.
Но един Учител може да се моли. Когато той се моли, небето слиза над него,
обгръща го, докосва го отвсякъде, от всички измерения. И ако учениците са просто там,
седейки тихо в дълбок дзадзен, медитирайки, сърцата им ще се изпълнят с трепет.
16
Непознатото ще докосне и тях, ще проникне в тях. Защото когато то вали, когато Бог
вали, не вали едва-едва. Когато Бог вали, валежът е невъобразим; той изпълва цялата
земя. Дори само един Исус се моли, а Бог вали и изпълва цялата земя. Навсякъде,
където хора чакат в тишина, медитират, изведнъж те се изпълват с Него. Тогава
молитвата става възможна, а не преди това. Има нужда от съприкосновение, има нужда
от контакт. Бог трябва да бъде докоснат, човек трябва да бъде докоснат от Бога; едва
тогава възниква упованието.
Медитацията няма нужда от Бог. Можеш да изхвърлиш хипотезата и да
медитираш. Ако продължиш да медитираш, един ден Бог ще изпълни сърцето ти. Но
ако имаш Учител, който може да се моли от твое име, заради теб, който може просто да
се моли, ти ще спечелиш много от това, за което все още не си достоен.
Това е последната нощ, Исус на другия ден ще напусне. Той би искал да им даде
един дар, дар от Бога. Той им казва: „Седеше тука, докле ида там да се помоля." Той
иска да навлезе в дълбока изолация, да е сам, защото дори присъствието на учениците
може да попречи. Медитацията може да се прави 6 група. Молитвата е толкова интимен
феномен; тя е среща на двама влюбени. Никой не трябва да бъде свидетел на това,
никой не трябва да бъде зрител, никой не трябва да наблюдава. Иначе самият факт, че
някой е там, се превръща 6 дразнещ тон. Молитвата е винаги в самота.
А виж каква глупост: хората медитират сами, а се молят заедно. Медитаторите се
оттеглят в самота, а когато искате да се молите, отивате на църква, отивате 6 храма и се
молите заедно. Молитвата трябва да бъде в абсолютно уединение, защото молитвата е
любов. Медитацията може да се прави и в група: тя е техника. Фактически ако
медитираш в група, ти ще медитираш по-дълбоко, защото групата помага, усилва. Тя
благоприятства увереността. Създава се групов ум, създава се една голяма вълна на
групово съзнание и ти просто се движиш върху вълната.
Как може човек, който знае само как да мисли върху нещата, да се научи да
медитира върху нещата?
Ако знаеш какво е мислене, това е началото на знанието какво е медитация.
Мисленето е негативната част; медитацията е позитивната част. Мислене означава ум в
състояние на объркване; медитация означава ум 6 състояние на тишина. Но
объркването е началото на тишината и само след бурята има тишина.
Ако можеш да мислиш, значи си способен да медитираш. Щом човек може да е
болен, значи може и да е здрав. Здравето става невъзможно само когато не можеш да
бъдеш дори и болен. Тогава ти си мъртъв. Само един труп не може да се разболее. Щом
можеш да се разболееш, значи още има надежда. Значи все още си жив.
Такъв е случаят и с мисленето и медитацията. Мислене означава ум, който е
болен - не е спокоен, не се е помирил със себе си, разстроен, фрагментиран, в състояние
на разделение. Медитация означава, че разделението вече го няма, фрагментите са
изчезнали в единението -ти си спокоен, у дома.
Това е един и същи ум. Когато е разделен, той се превръща в мислене; когато е
неразделен, той се превръща 6 медитация. Щом можеш да мислиш, значи си способен
да медитираш, макар че медитацията не е мислене. Мисленето е болестно, патологично
състояние. Но човек може да отиде отвъд него и това отиване отвъд е лесно; то не е
толкова трудно, колкото си мислиш. Трудността идва, защото ти 6 действителност не
желаеш да навлезеш в медитация. Тъй като в медитация не само мисленето ще изчезне,
ти също ще изчезнеш. Само един болен човек е, здравият човек изчезва. Когато си
здрав, теб те няма; ти съществуваш само в болестта, само в болката, в страданието, 6
ада. Ти не можеш да съществуваш в рая, защото за да чувстваш съществуването си,
означава да чувстваш болка.
17
Не си ли наблюдавал това? Когато имаш главоболие, тогава имаш глава. Когато
главоболието изчезне, главата също изчезва. Ако тялото ти е съвършено здраво и
всичко работи гладко, с равномерно бръмчене, ти изобщо не чувстваш тялото: ти
ставаш безтелесен. В древните индийски писания здравето се описва и дефинира като
безтелесност: ти не чувстваш тялото си. Как можеш да чувстваш своето тяло, ако то не
е болно? Само болестта създава познанието; тя създава себе-познанието, създава аза.
Така че медитацията не е трудна, ако наистина искаш да навлезеш в нея. Тя е
възможно най-простото нещо - най-простото, най-първичното. В утробата'на своята
майка ти си бил в медитация. Там не е имало разсейващи мисли; не си мислил за нищо,
ти просто, си бил. Всичко, което прави медитацията, е да възстанови състоянието,
когато си бил в утробата. Когато видиш някой да медитира, какво виждаш? Той наново
е изчезнал в утробата, направил е цялото си тяло като утроба и е изчезнал в нея. Буда,
който седи под дървото бодхи... какво прави той? Той е отишъл отново при извора.
Него го няма. Никой не седи под дървото бодхи. Това има предвид Буда: Никой не седи
под дървото бодхи.
Когато Исус отива в планината далеч от тълпите, къде отива той? Той отива
навътре, опитва се отново да установи контакт с първоначалния източник, защото от
този първоначален източник идва обновлението, Оттам отново извират свежестта,
жизнеността и водите на живота потичат отново - човек се изкъпва, възкръсва.
В света има нужда от мислене. В твоето вътрешно същество мисленето не е
необходимо. Когато общуваш с някого, мисълта е задължителна. Когато общуваш само
със себе си, за какво са ти мисли? Мислите ще те разсеят.
Опитай се да разбереш защо мисленето е необходимо и какво представлява то.
Когато съществува някакъв проблем, мисленето е необходимо за разрешаването му. Ти
трябва да го обикаляш, да го огледаш от всеки ъгъл, да помислиш за всички възможни
решения. А освен това има много алтернативи, така че човек трябва да избере коя е
правилната. И винаги има възможност за грешка, винаги има страх й безпокойство -
това е естествено и все още не е гаранция, че ще успееш в намирането на решение.
Човек опипва в тъмнината, опитва се да намери изхода. Мисленето представлява
изправяне пред проблема. В живота има милиони проблеми и мисленето е необходимо,
Не казвам, че няма нужда от мислене. То е необходимо. Когато общуваш с
външния свят, от него има нужда. Но когато застанеш пред своето същество, то не
представлява проблем, а мистерия. И нека да стане много ясно какво е това мистерия.
Проблемът е нещо, което може да се реши; мистерията е нещо, което по самата си
природа не може да се реши. Няма път навън от нея, така че не става въпрос да се
намери пътят.
Ти си мистерия. Тя никога няма да се разреши - тъй като ти не можеш да отидеш
зад себе си, как можеш да я решиш? Ти не можеш да застанеш извън себе си и да се
отнасяш със себе си като към проблем, така че как ще го разрешиш? Кой кого ще
разрешава? Ти си този, който намира решението, ти си и проблемът, ти си и решението.
Няма изобщо "никакво разделение. Познаващият, познатото и познанието са едно - това
е мистерия.
Когато познаващият е различен от познатото, тогава съществува проблем. Тогава
има нещо обективно. Ти можеш да намериш изход, можеш да откриеш нещо, което да
се превърне в знание. Но вътре 6 себе си ти се изправяш пред вечното - безначалното,
безкрайното, ти се изправяш пред най-върховното. Ти не можеш да мислиш. Ако
мислиш, ще пропуснеш. Само чрез немислене няма да пропуснеш. Можеш само да
погледнеш в него -със страхопочитание, в огромен захлас. Можеш да навлизаш в него
все по-дълбоко и по-дълбоко, можеш да се гмурнеш 6 него. Можеш непрестанно да
копаеш и колкото повече копаеш, толкова повече ще разбираш, че това е мистерия,
18
която трябва да се живее, а не проблем, който трябва да се решава. Така че мисленето е
неуместно. А когато мисленето е неуместно, се появява медитацията.
Провалът на мисленето е поява на медитацията. Науката е мислене, религията е
медитация. Ако мислиш за Бога, това е философия, а не религия. Ако живееш Бога,
тогава е религия.
Ако гледаш един лотосов цвят и си мислиш за него, това е наука, философия,
естетика Но ако просто гледаш лотосовия цвят... Ако погледът е чист, незамърсен от
никаква мисъл, и лотосовият цвят не се смята за проблем, а е просто красота, която се
преживява... ти си там, лотосовият цвят е там и няма нищо между вас -просто си
празен, никой не стои между теб и цвета -това е медитация. Тогава цветето не е извън
теб, защото няма нищо, което да разделя на вътрешно и външно. Тогава лотосовият
цвят е някак си вътре в теб и ти си някак си вътре 6 него. Вие се стапяте един 8 друг;
разделението изчезва, границите се размиват. Лотосът започва да докосва твоето сърце
и сърцето ти започва да докосва лотоса. Има общение. Това е медитация.
Когато мисълта не функционира, това е медитация. Като ме слушаш, това
понякога се превръща в медитация за теб. Казвам „понякога", защото понякога
започваш да мислиш и тогава губиш следата. Когато просто слушаш, без изобщо да
мислиш за това, което е казано, нито си „за", нито си против; нито сравняваш със
своето минало знание, нито си алчен да го придобиеш за бъдеща употреба; нито се
опитваш да го оправдаеш, да го обясниш, нито вършиш каквото и да било... аз съм тук,
ти си тук и това е среща. В тази среща е медитацията. И тогава се появява една огромна
красота.
Дали ще го кажа, или не, това е всекидневното ми послание - 6 началото, по
средата и в края - това е, което аз казвам: Медитирай върху това. Медитирай.
Английската дума „медитация"* не е много адекватна на това, което ние на Изток
разбираме под дхяна, думата „медитация" все пак носи някаква идея за мислене. На
английски „медитация" означава да мислиш, да размишляваш върху нещо. Дхяна не
означава да размишляваш върху нещо. Дхяна просто означава да бъдеш в присъствието
на нещо, просто да бъдеш в присъствието. Ако си в присъствието на едно дърво, това е
медитация върху дървото. Ако си в присъствието на звездите, това е медитация върху
звездите. Ако си тук в моето присъствие, това е медитация. И когато си сам и просто
чувстваш своето собствено присъствие, това е медитация.
От дхяна идва китайската дума чан; от чан идва японската дума дзен. Те всички са
производни на дхяна. Дхяна е прекрасна дума. Тя е непреводима на английски, защото
в английския има такива думи като „медитация", „съзерцание", „концентрация" - те
всички изпускат смисъла.
„Концентрация" означава да се концентрираш върху едно нещо. Медитацията не е
концентрация, тя е състояние на абсолютно деконцентрирано съзнание - тя е точно
обратното. Когато се концентрираш, се появява напрежение, започваш да се
фокусираш, има усилие. И когато се концентрираш върху едно нещо, тогава другите
неща се отричат, тогава ти си затворен за другите неща. Ако се концентрираш върху
мен, тогава какво ще правиш с този самолет, който минава отгоре, с този шум? Тогава
ще затвориш ума си за него, ще се фокусираш върху мен, ще станеш напрегнат, защото
ще трябва да отречеш този ревящ аероплан. Ще трябва да затвориш ума си за него;
тогава умът ти няма да е отворен. Една птица запява - какво ще направиш? Ще трябва
да се затвориш. Това е, което се преподава в училищата, в колежите, в университетите.
Това е концентрация.
Медитацията не е концентрация, тя е просто отваряне, будност, присъствие. Ти ме
слушаш, но не слушаш единствено мен. Ти просто слушаш. Самолетът преминава с
гръм - ти и него слушаш. Птицата запява - ти и нея слушащ. И няма разделение; ти не
19
избираш. Всичко това, което се случва в околността, се приема; то се превръща в част
от това, че ме слушаш. Твоето слушане не е избирателно, то включва всичко.
Така че концентрацията не е медитация. Следователно самата дума „медитация"
не е медитация, защото 8 медитация някой медитира върху Исус или върху Библията,
или върху Бога. Това пак не е медитация. Ако има Бог като някакъв обект, Исус като
някакъв обект, значи има разграничение между познаващия и познаваното: има ду-
ализъм. А 6 дуализма има конфликт и в конфликта има нещастие. В недуализма
конфликтът изчезва, а когато конфликтът изчезне, изчезва и адът. Тогава има радост.
Така че медитацията не означава „да медитираш върху нещо", медитацията просто
означава едно различно качество на твоето вътрешно същество. При мисленето умът ти
непрестанно тъче, плете мисли. При медитацията умът ти е просто тих, напълно тих,
изобщо нищо не върши - дори и не медитира). Изобщо нищо не върши. Седейки в
тишина, не вършейки нищо... и тревата пораства от само себе си. Пролетта идва и
тревата пораства от само себе си. Медитацията е едно естествено състояние на тишина.
Тя не е и съзерцание.
При съзерцанието ти мислиш за „възвишени идеи", за духовни неща - а не за
светски неща, не за пазара, не за семейството, а за висши стойности - истина, красота,
блаженство. Но ти ги съзерцаваш. Опитваш се да мислиш за тези висши ценности на
живота - тогава това е съзерцание.
Но медитацията не е дори това. Медитацията е състояние на тишина. И това
състояние на тишина не трябва да бъде принудено, защото то не може да дойде насила.
Ако го насилиш, това няма да бъде тази тишина, която трябва. Ако го насилиш, ти ще
присъстващ там, насилвайки го; това няма да е нещо естествено, спонтанно. И така,
какво да се прави?
Човек трябва да разбере пътищата на мисълта. Трябва да разбере глупостта на
мисленето. Трябва да разбере, че мисленето създава конфликт, разделение, борба, че
мисленето те фрагментира, че при мисленето ти се разпадаш. Трябва да видиш какво
прави мисленето с теб. В самото виждане възниква медитацията. В самото разбиране ти
изведнъж чувстваш полъха на тишината, идваща в теб. За момент всичко затихва,
напълно затихва, замръзва. И вкусването на това състояние ще доведе още от него. И
малко по малко ще му хванеш чалъма. Медитацията е чалъм. Тя не е наука, не е дори
изкуство - тя е чалъм. Ти трябва да го усвоиш малко по малко, чрез своя собствен опит.
Така че когато кажа „Медитирай върху това", имам предвид да не мислиш върху това.
Просто си затвори очите, бъди в тишина. Нека то бъде там.
Навлез дълбоко в себе си и се вгледай в своя страх от смъртта. Не съществува
възкресение, но ако навлезеш дълбоко в страха от .смъртта, той ще изчезне. А със
страха от смъртта ще изчезне и смъртта. Тогава ще разбереш, че си вечен живот. Няма
възкресение. Възкресението е възможно само ако първо умреш! Ти никога няма да
умреш. Никой никога не е умирал. Смъртта е мит! Думата „мит" идва от санскритския
корен мития. Мития означава фалшиво. Смъртта е фалш. Смъртта никога не се е
случвала - и никога няма да се случи. Тя всъщност не може да се случи. Животът е
вечен, само формите се променят. Ти умираш тук, твоят пламък изчезва в това тяло и се
въплъщава в някакво друго тяло, ти се раждаш в някаква друга утроба. И т. н., и т. н. И
дори когато вече няма раждания, ти изчезваш 6 Бога. Но животът живее.
А когато казвам, че животът живее, нямам предвид, че живее формата. Ти си
форма. Формата не е вечна. Формата ще изтече. Дори докато живееш, ти променяш
своята форма хиляда и един пъти. Ако някой ти донесе твоя снимка - от първия ден
след раждането, - ще можеш ли да познаеш, че това е твоя снимка? Някога това е била
твоята форма. Сега си да речем на седемдесет години, не можеш да я познаеш. Но може
би дори снимката от първия ден ще има известно подобие.
20
А какво да кажем за времето, когато си била в утробата на майка си? Ако можеше
да се направи снимка от първия ден, когато влизаш в утробата на майка си, ще можеш
ли да разпознаеш тази мъничка клетка? Тя няма да има твоето лице, няма да има твоя
нос, няма да има никакви видими белези; тя ще е просто една малка жива клетка. Това
си бил ти. След това в продължение на тези девет месеца формата ти непрестанно се е
променяла, променяла, променяла. И след това през целия ти живот формата
непрестанно се променя.
Формата е постоянно движение. Ти никога не умираш! Формата умира всеки ден.
Но проблемът се появява, защото започваш твърде много да се идентифицираш с
формата. Започваш да си мислиш: „Аз съм формата. Аз съм това тяло." Тогава се
появява страхът от смъртта.
Няма защо да учиш изкуството на възкресението. Трябва просто да научиш, че
смъртта не съществува; няма нужда да възкръсваш, защото преди всичко не можеш да
умреш! Направи чудо: навлез в себе си. Това е единственото чудо. Навлез в своя страх
от смъртта, продължавай да навлизаш все по-дълбоко в него и виж къдe е той, какво е
той. Наблюдавай го.
И недей да даваш обяснения, недей да внасяш теории, заимстваш от външния
свят, за да се успокояваш. Недей да казващ, че „душата е вечна" - недей; ти все още не
знаеш. Аз казвам, че е вечна, но това не е твое знание. Не го превръщай в твое
успокоение.
Трябва да вървиш с трепет, трябва да вървиш 6 страх, трябва да слезеш по
стълбата на смъртта. Трябва да отидеш до самия край. Трябва да видиш цялата .
възможност за смъртта - какво представлява тя. Когато видиш, ще се изненадаш, че ти
не си това. Ти не си тялото, не си дори и умът. Ти си просто чиста жизнена енергия, ти
си свидетел. В това свидетелстване е истинското чудо.
Въображението може да създаде много неща. И ти можеш да живееш във
въображението, и във въображението да чувстваш, че нещото се случва. А то и се
случва! Ако няма съмнение в теб, въображението е огромна сила. То може да създаде
сън, почти толкова реален, колкото е възможно. Това е, което се случва с употребилите
ЛСД.
Карл Маркс е казал: „Религията е опиум за народа." Тимоти Лийри казва:
„Опиумът е религия за народа." А пък аз казвам: Религията е религия, опиумът си е
опиум! Нито религията е опиум, нито опиумът е религия.
Това е, на което се наслаждаваш, когато се дрогираш. Тогава се изпълваш с
въображение - няма граница на въображението ти. Тогава живееш в една напълно
отделна реалност, реалността, за която Кастанеда говори; тя е от наркотиците. А хората
на Изток го правят от дълго време. Във Ведите се говори за сома - това било тяхното
ЛСД. И след това на Изток в продължение на векове хората са опитвали всякакви неща
- марихуана, опиум и т. н., гъби. Сега на Запад тази идея завладява въображението на
хората. Пази се от въображението. Въображението не може да помогне, то може да ти
даде само прекрасни сънища, но те са си сънища. Когато се случват, те изглеждат
много реални. Когато си отидат, ти се загубваш в мрака.
Можеш да създадеш тези въображения и без наркотици. Можещ да ги създадеш
чрез определени дихателни техники, защото дишането може да промени вътрешната ти
химия. Чрез някои йогистки упражнения можеш да промениш своята вътрешна химия.
Чрез постене можеш да промениш своята химия. Но като промениш своята химия, ти
не променяш своята душа. Или пък можеш да създадеш огромно напрежение. Чрез
напрежение се създава его, създава се воля. Можеш да започнеш да се бориш с нещо.
Например някой решава, че няма да спи в продължение на една година. Така ще се
създаде огромно напрежение. Всяка нощ той ще трябва да се &>/?« упорито. След
21
няколко нощи дори и през деня ще му е трудно - ще има непрекъсната борба. И ако той
продължи да се бори, ако продължи да се бори - това е напрежение, борба. И ако
продължи да стои буден, ще дойде момент, когато тялото се предава. Тогава той може
да е буден и сънят вече няма да идва. С това той става много, много волеви. Сега вече
може да върши много неща.
Може да каже на някого: „Утре ще умреш!" И дори само твърдението му ще
притежава такава голяма сила, че ще проникне като кама и ще убие човека. А може и да
помага. Някой е болен и той може да каже: „Ти си излекуван!" И когато казва „Ти си
излекуван", той е цялостен, в него няма съмнение. Тъй като в него няма съмнение, той
създава в другия човек вибрация на упование, на липса на съмнение, че ще бъде
излекуван.
Този човек може да е полезен, може и да е вреден - за другите. Но за себе си той е
винаги опасен. За другите е възможно - или да е от помощ, или да е опасен. Но за себе
си той е винаги опасен, защото сега е хванат от волята. Волята е станала много силна -
сега той не може да се измъкне от нея, не може да я отдаде. А освен това много е
инвестирал в нея. Той е работил толкова дълго за нея, как да я отдаде? А когато имаш
сила, винаги съществува възможност да злоупотребиш с нея.
Силата, властта корумпира, и то не само политическата, но и така наречената
психична власт също корумпира. А абсолютната власт корумпира абсолютно.
Затова ето какво ще ти предложа: вместо да мислиш за възкресение, за сили, за
чудеса, за воля - мисли, медитирай повече върху това какво представлява този живот.
Навлез в него, иначе ще се движиш в погрешна посока. Ще събираш боклук, а ще
изхвърляш истински диаманти.
Молитвата е състояние, а не ритуал. Молитвата е състояние на вътрешна тишина,
смирение, любов, благодарност, себеотдаване, отпускане. Тя няма нищо общо с
външните й изразявания. Но всички лечебни средства тръгват от външното. И хората
непрестанно ги сменят. Едното не успява - те незабавно скачат към другото; то също се
проваля - те продължават: от един гуру към друг, от едно лечебно средство към друго,
от едно писание към друго, от един храм към друг - те не се спират. И не виждат
реалния факт: че никакво лекарство не е възможно, че не съществува лекарство, че да
търсиш лечебно средство значи да търсиш напразно. Но защо? - Защото лечебните
средства се налагат отвън или от някой друг, или от теб самия. А всичко, което се
налага отвън, е натрапване, намеса в твоето естество -смущаване на твоята естествена
същност. Това са манипулации. Те създават три аза там, където преди е имало само
един. Преди това е имало само едно его. Ако използваш някакво лечебно средство, ще
се появят три егота. Ти си мултиплицирал проблема, направил си го по-труден. Сега ще
е далеч по-небъзможно за теб да се освободиш от него. А ако внесеш още едно
лекарство, ще имаш девет наместо три. Всяко лечебно средство поражда три егота
вместо едно.
Хората са използвали много лекарства и са се превърнали в много егота.
Махавира използва правилната дума за това. Той нарича човека бахучитаван -
многопсихичен: човек не е само един ум, а много умове. А това е установено и от
съвременния психиатър, психоаналитик, психолог. Човекът е полипсихичен. Той не
носи в себе си едно его, а множество. Его върху его - те са се наредили в редица,
обграждат те отвсякъде, те са като тълпа. Ти си загубен 6 тълпата, не знаеш кой си,
защото има толкова много претенденти около теб, които казват:„Това си ти. Аз съм ти.
Къде гледаш? Аз съм ти самият." Всяко желание, всеки фрагмент от ума ти твърди, че е
господарят, и по такъв начин се създава твоето робство. Затова първото нещо, което
трябва да се разбере, е, че егото е основният проблем, с който трябва да се сблъска
всеки, който търси своята истинска същност. На него нищо външно не може да се
22
противопостави. Никое лечебно средство, никое лекарство, никой метод няма да
помогне. Няма ли тогава начин да се излезе от това?
Има начин, но той не може да се наложи отвън. И начинът не е като лечебно
средство, начинът е яснота, прозрачност, начинът е да се вгледаш открай докрай, да
наблюдаваш как функционира егото, да видиш неговите фини игри. Ти го изхвърляш от
предната врата, а то се връща от задната. Ти го изхвърляш от едната страна, то започва
да се налага от другата. Ти си мислиш, че си се отървал от него, и изведнъж го
откриваш да седи вътре. Тъй че трябва да се вгледаш в егото открай докрай без никакво
осъждане, без никаква идея, че трябва да го оставиш. Това умозаключение ще е пречка.
То означава, че си взел решение, преди да се вгледаш в него. Затова навлез в егото без
никакво умозаключение, без никаква идея за това какво искаш да правиш, само с едно
нещо наум - би искал да разбереш тази мистерия на егото, какво представлява то.
Всички религии казват, че то е препятствието, всички велики Учители настояват, че
човек трябва да се освободи от него, всички мистици твърдят, че нищо друго не застава
на пътя ти, освен твоето его. Но ти не знаеш какво представлява това его.
Така че първото нещо: навлез невинно в него. Просто наблюдавай неговите
пътища - те са много механични. Първото нещо, с което ще се срещнеш, е неговата
механичност. Егото не е едно органично цяло, то е механично, защото се състои от
мъртвото минало. Егото ти се състои от твоето минало. И ако понякога то мисли за
бъдещето, това също не е нищо друго, освен проекцията на миналото и от миналото -
може би малко модифицирана, по-изтънчена, украсена, но е все същото нещо. Ти
искаш същите удоволствия, които си имал в миналото. Разбира се, надяваш се малко да
ги подобриш. Миналото ти непрекъснато се проектира 6 бъдещето, а миналото е
мъртво, миналото е просто спомен - и това е всичко, от което се състои егото.
Затова първата опитност, ако навлезеш в егото без никакви умозаключения, ще
бъде тази: ще бъдеш в състояние да видиш, че то е механично. А ти си едно органично
единство! Ти си един жив феномен, а егото е мъртво; мъртвото управлява живото. Ето
защо хората изглеждат толкова тежки, толкова отегчителни. Животът им изглежда, че
не е нищо друго, освен един дълъг, отегчителен, монотонен разказ. Това не е
качеството на живота - отегчението не е качеството на живота, - отегчението го има,
защото животът е прекалено натоварен със смърт, прекалено е натоварен с мъртви
неща. И гробът непрекъснато става все по-голям и по-голям, а животът бива
изблъскван отвсякъде.
Първата, и това е много облекчаваща опитност, е да видиш, че егото е твоето
минало, а не твое настояще. Егото никога не се намира в настоящето. Ако навлезеш в
него, ще се изненадаш. Ако точно в този момент навлезеш 6 себе си, няма да откриеш
никакво его. А ако откриеш, това биха били просто фрагменти от миналото, носещи се
в съзнанието на настоящето. Настоящото съзнание е винаги без его и тази е твоята
реалност. Но миналото съзнание, което изобщо не е съзнание, а спомен, е мъртво - и
това е, от което се състои твоето его. Твоята народност, твоето семейство, твоите
опитности, сертификати - всичко това вече го няма. То е изтекло в канала, вече не
съществува, но продължава да влияе на ума ти. То може да унищожи целия ти живот.
Ошо, аз не знам кой съм. Чувствам се като че ли имам нужда да се установя на
някакво ниво. Няма ли място за установяване?
Хубаво е, че не знаеш кой си, защото всичко, което знаеше, щеше да е погрешно.
Дълбочината на твоето същество е неопределима. То няма име, няма форма. Най-
вътрешната част на твоето същество е винаги непозната и непознаваема. Сократ казва:
„Познай себе си!" А не че можеш да познаеш. Той казва: „Опитай се да познаеш себе си
и един ден ще разбереш, че е невъзможно да постигнеш такова познание." Когато
дойдеш до този момент, когато цялото знание изчезва и ти заставаш пред себе си в
23
състояние на дълбоко невежество, това ще бъде най-прекрасното преживяване, най-
великият екстаз.
Само си помисли: ако можеш да познаеш себе си, чрез познанието ще се
ограничиш. Ще се превърнеш 6 стока. Чрез познанието за себе си ти няма да си
щастлив, но ще станеш съвсем тривиален. Щом веднъж познаеш себе си, край с теб.
Какво тогава ще правиш с това? Търсенето е свършило и ти започваш да се отегчаваш
от себе си.
Твоето същество е една мистерия. Колкото повече знаеш, толкова по-малко го
познаваш. Колкото по-надъл-боко отиваш, толкова повече виждаш безкрайността.
Дълбочината е такава, че ти никога не можеш да докоснеш дъното й - никога. Хората,
които смятат, че познават себе си, са много повърхностни. Хората с дълбочина
непрестанно осъзнават, че има нещо непознато. И това е прекрасно, защото
непознатото е винаги живо, непознатото е винаги безкрайно. Непознатото е вечно.
Сократ казва: „Познай себе си!" Той има предвид: опитай се да познаеш себе си.
Не че ще си способен да познаеш. А след Сократ един римлянин, Марк Аврелий, е
казал: „Бъди самият себе си!" Той го е казал по-добре от Сократ. Да познаеш себе си е
невъзможно, но да бъдеш себе си е възможно. Няма нужда да познаеш. Просто бъди!
Знанието е непотребно; да бъдеш е достатъчно. Просто бъди сам себе си.
Затова не се опитвай да търсиш дефиниция на твоето същество.
Невъзможно е да намериш такава. Можеш да живееш, но не можеш да го
познаеш. Но защо си се загрижил за това да го познаеш? То не ти ли е достатъчно?
Има един стремеж, един импулс, дълбоко залегнал в теб, някакъв вид
любопитство, който те кара да открехнеш u да познаеш всяка мистерия. Но колкото
повече навлизаш навътре, този импулс ще отслабва. Ако отиваш навън, този вътрешен
подтик може да се задоволи, но едва в съвсем малка степен. Науката може да го
задоволи, защото чрез нея научаваш нещо за материята. Но и тук ще кажа: едва в
съвсем малка степен. Ако навлизаш по-дълбоко, ще срещнеш още и непознатото.
Колкото по-надълбоко отибаш, толкова знанието ти става по-колебливо. Колкото по-
надълбоко отиваш, толкова повече всичко се замъглява!
Едингтон, един от най-великите учени на Запада, писал в своята автобиография:
,Догато започнах, целият свят ми изглеждаше като един механизъм. Когато започнах
да работя, да изследвам, да изучавам, светът ми изглеждаше като един огромен
механизъм и аз бях обзет от идеята, че някой ден този механизъм ще бъде опознат. "
Той си е мислел, че битието може да се раздели на две категории: на познато и на
непознато. Познатото е това, което сме познали, а непознатото - това, което един ден
ще познаем, което е само въпрос на време.
В края на живота си той казва: „Сега ми се струва, че животът може да бъде
разделен на три категории: познато, непознато и непознаваемо."Това непознаваемо...
Ние можем да разберем познатото и непознатото. Кога познатото ще стане
познато е само въпрос на време,. защото някога познатото също е било непознато. Ами
" непознаваемото? Което не може да се познае, което е невъзможно да се познае? С
тази категория се въвежда религията.
По-нататък Едингтон казва: „Като гледам сега света, той не ми изглежда като
механизъм. По-скоро ми изглежда като една мисъл. Това е много мистериозно/ Ако
беше живял малко no-дълго, той със сигурност щеше да каже: „Сега той не ми изглежда
дори и като мисъл, защото мисълта има структура, логика. Той ми изглежда no-скоро
като поема или като песен."
И то песен съвсем като тези, които птиците пеят сутрин. Прекрасна песен - но ти
не можеш да извлечеш нищо от нея. Прекрасна и същевременно безсмислена.
Невероятно прекрасна, можеш да й се наслаждаваш. Но къде е смисълът? Няма такъв.
Прочетено: 596 пъти
Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят. |
Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите. |
| Ако не знаете как, кликнете тук |
Ошо - За медитацията
-
Saw
- Кралят на скандала
- Мнения: 5994
- Регистриран: съб май 23, 2009 21:34
- Репутация: 426
- пол: Мъж
- Местоположение: от най-ужасните ти кошмари
Ошо - За медитацията
Сигнално жълт до последния капиляр