В стаята на детето се изредили най-големите лечители, но нито един не успял да подобри състоянието му и затова до един били обезглавявани
От скоро на пазара е новата книга на издателство "Колибри" - "Живак". Авторката на романа Амели Нотомб е може би най-оригиналната френска писателка, кяото се радва на все по-голям читателски интерес у нас.
Амели Нотомб е родена през 1967 г. в белгийско аристократично семейство. Тя прекарва детството и юношеството си в Япония, Китай, САЩ, Лаос, Бирма и Бангладеш, където баща й е посланик. Днес живее в Париж.
През 1992 г. излиза първият й роман "Хигиена на убиеца", а през 1999 г. й е присъдена Голямата награда на Френската академия за "Изумление и трепет".
Представяме ви откъс от "Живак":
На другия ден Капитана я извика в пушалнята.
- Разочарован съм, госпожице. Много разочарован.
Сгреших в преценката си за вас.
Медицинската сестра пребледня.
- Имах ви такова доверие. Сега то е разрушено завинаги.
- Виновна съм, господине. Имах нужда от пари: затова отворих чекмеджетата на бюрото ви.
Лонкур я изгледа стъписан.
- Значи отгоре на всичко сте ровили и в бюрото ми?
Тя почувства, че я обхваща ужасна паника, но продължи да се прави на крадла.
- Надявах се да намеря банкноти или ценни вещи, които да продам. Понеже нищо не ми изглеждаше подходящо, нищо не взех. Изгонете ме.
- И дума не става да ви гоня. Напротив.
- Нищо не съм ви взела.
- Спрете с тази комедия. Парите не ви интересуват.
Добре че отидох вчера в Ньод, иначе щях все още да ви имам доверие.
- Проучвали сте ме?
- Даже не беше необходимо. Като минавах покрай аптеката, собственикът й изскочи отвътре, спря ме и ми каза интересни неща. Значи всеки ден купувате по eдин термометър.
- Е и?
- Този добросъвестен човек се питаше какво ли правите с тези термометри и беше стигнал до извода, че кроите някакъв план - че искате да отровите някого с живак.
Тя се засмя.
- Ето че станах отровителка!
- Аптекарят се осведомил и като разбрал, че работите за мене, помислил, че аз съм набелязаната жертва.
Оборих го, като му казах най-хубави неща за вас. За ваше нещастие той май ми повярва.
- За мое нещастие?
- Да. Ако беше продължил да ви смята за престъпница, може би щеше да предупреди полицията, която пък щеше да установи вашето изчезване.
- Не е само полицията. И хората от болницата ще започнат да си задават въпроси.
Той се усмихна.
- Тази подробност вече е уредена. Сутринта съобщих на началничката ви, че ще се женя за вас и повече няма да работите в болницата.
- Какво?
- Най-прекрасното е, че тя възкликна: "Какъв малшанс за мене и какъв шанс за вас! Толкова хубава, толкова добра и толкова праволинейна личност!"
- Отказвам да се омъжа за вас.
Той се изсмя.
- Забавлявате ме. Тази сутрин прерових апартамента на Хазел и в един от шкафовете в банята намерих саксията с рози - в чинийката под нея открих живака.
Не знам кое повече ме възторгва: вашата интелигентност или вашата глупост. Безспорно сте интелигентна, защото сте успели да измамите моите хора, които имат заповед да не допускат преминаването на каквато и да било отразяваща материя. Кой би помислил за живака в термометъра! Номерът с легена за клизми също не беше зле.
- Не разбирам за какво говорите.
- А какво смятахте да правите с живака?
- Нищо. Веднъж счупих един термометър по невнимание и от хигиенни съображения изсипах живака там, където сте го намерили.
- Много интересно. Трябва да сте счупили повече от десет, за да се събере толкова живак. Ето тук проличава глупостта ви или по-точно наивността ви. Според вас колко термометъра трябват, за да се получи един истински огледален слой?
- Откъде мога да знам.
- Най-малко 400. Сигурно сте смятали, че имате достатъчно време, нали? Предполагам, че сте възнамерявали да излекувате храненицата ми догодина.
- Хазел наистина е болна.
- Възможно е. Но няма температура. Проверих - и аз имам термометър. Впрочем сигурно сте се разочаровали от това, че живакът не образува пласт, а има свойството да остава на капки.
- Само докато се натрупа.
- Радвам се, че престанахте да отричате фактите.
Вярно е, че можехте и да успеете да натрупате достатъчно количество, но щеше да ви трябва година и половина. Има и нещо друго. Скъпа госпожице, не се съмнявам в таланта ви на медицинска сестра, но от химия нищо не разбирате. От двайсет години вече живакът не се употребява за изработване на огледала, защото е токсичен.
- От дъното на шкафа не можеше да навреди никому.
- Освен на фаянса, скъпа приятелко. След месец-два живакът щеше да започне да го атакува и вие щяхте да изгубите скъпоценните си запаси. Всичките ви усилия щяха да се окажат напразни и щяхте да изпаднете в нервна криза.
- Нервните кризи не са мой специалитет. Освен това предположението ви не е съвсем сигурно - може би фаянсът щеше да издържи. Така че, ако не беше аптекарят да ви хвърли в съмнения, щях да успея.
- Но човек трябва да е и доста елементарен, за да си мисли, че може да купува всеки ден по един термометър в продължение на една година, без да привлече вниманието върху себе си! А още не съм ви казал най-забавното. Аз съм наясно по темата за огледалата - сигурно се досещате, че съм имал причини да се интересувам по въпроса. Е, скъпа, да предположим, колкото и да е невероятно, че сте могли да купите 400 термометъра, без да ви забележат, и че фаянсът е издържал. Пак нямаше да успеете!
- Защо?
- Защото без стъклено покритие живакът не може.
- Нямате право да говорите така. Как бих могъл да желая смъртта Ӝ, като я обичах повече от всичко? Както се казва, живеех за нея. Не можете да си представите как страдах, когато се самоуби. Заживях само със спомена за нея.
- Не се ли запитахте защо се е самоубила?
- Знам, че не съм бил безгрешен. Вие нямате понятие какво е любовта: това е болест, която ни прави лоши. Щом се влюбим в някого, и започваме да му вредим въпреки или именно защото искаме да го направим щастлив.
- "Искаме"? Говорете за себе си - "искам"! Досега не бях чувала за мъж, който така да вижда любовта.
- Нормално е. Любовта не е много разпространена сред хората. Сигурно съм първият случай, на който попадате. Осмелявам се да мисля, че сте достатъчно интелигентна, за да схващате, че емоционалните отношения на хората от вашата раса не заслужават името любов.
- Щом любовта убива, защо не сте малко по-експедитивен? Защо не сте убили Адел при първата ви среща?
- Защото не е така просто. Влюбеният е сложно същество, което иска да ощастливява.
- Кажете ми какво правите, за да се чувства Хазел щастлива? Нещо не схващам.
- Аз я спасих от нейната мрачна мизерия. Тук тя живее в лукс и безгрижие.
- Сигурна съм, че тя би предпочела да е бедна и свободна.
- Тук е обградена с внимание, с нежност, с възхищение и уважение. Обичана е: тя го знае, чувства го.
- Голяма работа!
- Е, да. Вие не познавате щастието някой да ви обича.
- Но познавам щастието да бъда свободна.
Старецът се изхили.
- Това топли ли ви нощем в леглото?
- Щом засягате тази тема, да ви кажа, че Хазел се ужасява от тези нощи, в които отивате при нея.
- Само така казва. Но тя обича това. Има признаци, които не лъжат, аз пък да ви кажа.
- Млъкнете! Толкова сте противен!
- Защо? Защото доставям удоволствие на моята любима?
- Не е възможно едно младо момиче да желае противен мъж като вас.
- Имам доказателства. Но се съмнявам, че сте достатъчно осведомена по тези въпроси. Струва ми се, че сексът не е вашата специалност. За вас тялото е нещо, което може да бъде преглеждано и лекувано, но не и довеждано до екстаз.
- Дори и да й доставяте удоволствие, как можете да мислите, че това й стига, за да е щастлива?
- Вижте, тя живее в лукс и финансова сигурност, обичана е лудо. Струва ми се, че не е за оплакване.
- Упорито пропускате една подробност: невъобразимата измама, в която тя живее от пет години насам.
- Наистина е подробност.
- Нима? Предполагам, че така сте постъпили и с Адел.
- Да, поначало тази къща бе построена за нея.
- Не ви ли е хрумвало, че точно тези ужасни манипулации са я подтикнали към самоубийство? Как можете да наречете това подробност?
Лонкур помръкна.
- Струваше ми се, че като ме обикне, няма вече да се тревожи за това.
- Сега вече сигурно сте разбрали, че сте се лъгали.
Първия път сте сгрешили. Но въпреки провала на опита с Адел започвате наново. Вие сте престъпник! Не виждате ли, че и Хазел ще се самоубие. Едни и същи действия водят до еднакви последствия!
- Не. Просто не успях да накарам Адел да се влюби в мене. Не знаех как. Но Хазел ме обича.
- Претенциите ви са смешни. Младо, нежно момиче влюбено в един развратен старец!
Капитана се усмихна.
- Любопитно, нали? И мене ме учудва. Може би младите нежни момичета имат тайно предразположение към развратните старци.
- А може би въпросното младо момиче не е имало право на избор. Или пък старецът греши, като я смята за влюбена.
- Ще имате достатъчно време да размишлявате върху тези сантиментални догадки, тъй като, както вече разбрахте, повече няма да напускате Морт-Фронтиер.
- И после ще ме убиете?
- Не мисля. Не бих искал, тъй като ви харесвам. Пък и Хазел цъфти, откакто се занимавате с нея. Тя е крехко създание, макар и да не е така болна, както твърдите вие. Ако изчезнете, това дълбоко ще я засегне. Така че ще продължите да се грижите за Хазел както досега. За момента сте спасена, но не забравяйте, че разговорите ви се следят. При първата двусмислена дума ще ви изпратя моите хора.
- Така да е. В такъв случай ще побързам да се кача при Хазел: прекалено много закъснях.
- Моля, моля, направете както смятате за добре - каза Лонкур иронично.
Момичето я чакаше с разстроено лице.
- Знам, закъснях много.
- Франсоаз, това е ужасно: вече нямам температура.
- Капитана ми каза. Това е добра новина.
- Не искам да оздравявам!
- Още сте далече от оздравяването. Температурата бе само един от симптомите на болестта ви, която съвсем не е победена.
- Наистина ли?
- Да, наистина. Така че оставете тази безпомощна физиономия.
- Да, но... един ден ще оздравея. Раздялата ни е само отложена.
- Кълна ви се, че не е така. Болестта ви е хронична.
- Защо тогава се чувствам много по-добре?
- Защото се грижа за вас. И никога няма да престана. Иначе смущенията ще се появят отново.
- Какво щастие!
- Никога не съм виждала човек да е толкова доволен от лошото си здраве.
- Това е дар от Бога. Какъв парадокс: никога не съм била така изпълнена с живот и енергия, както откакто се разболях.
- Преди не сте знаели колко сте зле. Сега лечението и масажите ви разведряват.
Хазел се засмя.
- Не е от масажите, Франсоаз, въпреки че не се съмнявам в качеството им. Заради вас е. Заради вашето присъствие. Това ми напомня една индийска приказка, която прочетох, когато бях малка. Един властен цар обожавал дъшеря си. Уви, момичето се разболяло от странна болест: тя гаснела и никой не разбирал причините. Повиканите от цял свят лекари били предупредени: "Ако успеете да излекувате принцесата, ще бъдете позлатени. Ако се провалите, ще заплатите с живота си за това, че сте дали напразни надежди на царя."
В стаята на детето се изредили най-големите лечители, но нито един не успял да подобри състоянието му и затова до един били обезглавявани. Скоро в Индия не останал жив лекар. Тогава се появил един беден момък и казал, че иска да излекува момичето. Хората от царската свита му се присмели: "Торбата ти е празна, поне някое лекарство да носеше... Просиш си гибелта!" Въвели го все пак в разкошните покои на принцесата. Той седнал до леглото й и започнал да й разказва приказки, легенди и разни истории. Така хубаво разказвал, че лицето на принцесата просветнало. След няколко дни тя вече била здрава: разбрало се, че била болна от скука. Двамата с момчето никога повече не се разделили.
- Чудесно, но нашият случай не е такъв: хубавите истории ги разказвате вие.
- Това е без значение. Както вече ви казах, важното е кой е събеседникът.
- Искате да кажете, че ви развличам.
- Не може да се каже, че съм скучала. Имам достъп до огромната библиотека на Капитана и, за щастие, обожавам да чета. Но преди да дойдете, страдах от самота.
- Какво четете?
- Всичко. Романи, поезия, пиеси, приказки. После препрочитам; някои книги са по-хубави, когато ги препрочитаме. "Пармският манастир" съм го чела 64 пъти.
Всеки нов прочит беше по-вълнуващ от предишния.
- Как е възможно човек да прочете 64 пъти един роман?
- Ако сте много влюбена, бихте ли пожелали само една нощ с вашия любим?
- Не може да се прави такова сравнение.
- Може. Един и същи текст и едно и също желание могат да имат безброй варианти. Жалко би било да се спрем на един-единствен, особено ако 64-ят е най-хубавият.
Слушайки я, медицинската сестра си помисли, че Лонкур може би наистина е прав по въпроса за удоволствията на младото момиче.
- Не съм така начетена като вас - каза многозначително масажистката.
culture.actualno.com
