Коя книга четете в момента?

[begbi]

https://www.goodreads.com/series/56399-the-expanse
Супер яката космическа опера

[Mozo]

Майко, те един милион книги

[begbi]

Четат се много лесно

[Mozo]

А, може, ама то като сериал от типа Дързост и красота

[begbi]

Нищо сапунско няма уверявам те. По - скоро става въпрос за едно хипотетично бъдеще, където хората са се разселили из космоса, но пак се избиват яко заради шепа алчни боклуци. Всичко това на фона на доста екшън и чистите отношения на главните герои, които обикалят с една корвета и се опитват да направят света по - добро място. Е капитана е малко идеалист - наивник, но добре се е получило според мен.

[Mozo]

Чел съм подобни, яко е

[Жopkaта]

Приключих с "Мъртви души".Феноменално готина сатира, макар на моменти безкрайните описания, на всичко което заобикаля героя, да втръсват.

Акцента и в двете книги са срещите на Чичиков с различни помешчици, за да закупи от тях "мъртви души" - селяни, които са починали, но които все още се водят живи (на хартия), понеже отмятането на починалите става на определени периоди от време, при преброяването на населението.

В първата книга героят е отдаден изцяло на целта си да закупи колкото се може повече мъртви души и да стане помешчик, поне на документи. Какви са мотивите на героя - става ясно в края на първата книга, когато героят е разобличен и обвинен дори за деяния, които не е извършил, благодарение на скучаещите (и отхвърлени от него) дами от провинциалния град N. Първата книга е чудесно завършен разказ, без липсващи и нелогични моменти. В края на книгата, преминавайки през житейския път на Чичиков, авторът напълно разобличава тежката корупция, която е обхванала цялото руско общество от 19-тия век. Паралелите с нашето съвремие са доста стряскащи и неизбежни.

Друг път ще пиша за втората книга, че семейните задължения ме зоват.

[Жopkaта]

След като измъква кожата си (и ценните списъци с мъртви души) на косъм, главният герой Чичиков се озовава у друг помешчик - Тентетников - апатичен ерген в 30-те си години. Разбирайки за любовта му към генералска дъщеря, на живеещ в близко село генерал, Чичиков решава да поеме инициативата и да "стопи леда" между Тентетников и генерала. На посещение при генерала той подновява сондажите си за мъртви души, а и разбира че генерала има други близки помешчици в околността, така че подобно на първата книга - Чичиков се наема да ги обиколи.

В началото нещата наподобяват първата книга - Чичиков навестява съответния помешчик, който е превъплъщение на някоя низша човешка черта (тук си заслужава да се споменат чревоугодника Петух, който наподобява Собакевич от първия том, но е доста по-лаком и фокусиран върху храната; както и помешчика полковник Кошкарьов, който е превърпъщение на безсмислената бюрократщина, влагащ сили постоянно да създава административен ред, и институции за неговата реализация, без реално да има нужда от това, като резултата е разбира се пълен хаос), но много скоро попада на помешчика Платонов, който го свързва с друг помешчик - Костанжогло. Двамата показват на Чичиков един друг свят - свят в който внимателното (и бързо) планиране на наличните ресурси в едно владение, може да доведе до потоци от пари за неговия собственик. Костанжоглу е обсебен от идеята за максимално напрягане на всеки един ресурс и показвайки на Чичиков финансовите резултати от такива дейности, у Чичиковия образ се появява първата пукнатина върху корумпираната му същност. Той за първи път си представя себе си като забогатял с честен труд и изпитва желанието да участва в съзиданието на такова имение. Затова той е заведен при помешчика Хлобуев, чиито владения са в тотален упадък и Чичиков може да ги купи на ниска цена.

При срещата с Хлобуев обаче Чичиков разбира, че той има богата възрастна леля в града, която героя решава да посети и която в последствие се оказва починала, но оставила завещание. Чичиков явно се поддава на желанието да манипулира завещанието, без да обръща внимание, че сред наследниците е и губернатора на областта. Много скоро след това е арестуван, а цялото му налично имущество - конфискувано. Именно в затвора той претърпява окончателния си катарзис и решава да скъса с корумпираното си "Аз". Той е освободен, след съдействие от страна на друг герой от книгата и напуска града.

******************************************************************************************************************************************
За съжаление втория том е в незавършен вид. Осеян е с липсващи думи или изрази, които обаче не пречат на читателя да проследи действието. Проблемът идва от целия липсващ епизод с богатата леля - той просто отсъства от книгата. Между момента, където Чичиков решава да посети богатата леля и епизода в който го арестуват - има огромна дупка, която доста ще ви обърка, ако не сте наясно, че липсват няколко глави помежду им.

Въпреки това, заключението ми е, че "Мъртви души" е класика, образец за сатира, пълна с комични образи и комични ситуации, разголваща тежката корупция в Русия на XIX-ти век, като в същото време стряскащите неизбежни паралели с нашата съвременна действителност са неизбежни, а още по-плашеща е липсата на промяна у хората.

[Mozo]

Хората са си едни и същи, корупцията също. Интересно е, че така и не намерих книга от руската класика, която да ми хареса и всичко беше прочетено насила. То май не е само до руската класика, ами с всичката класика съм така

[Жopkaта]

Училището има тази способност - да те накара да ти се отще да четеш каквото и да било... В училище от Гогол учихме единствено "Шинел", който намирам за страхотен къс разказ. Може би някой ден ще седна да прочета и "Под игото". "Тютюн" - в никакъв случай. Тетралогията по "Железния светилник" обаче ми е особено любима.

[Mozo]

Всичките съм ги чел... след училище