За "Козият рог".

[бат-начо]

„Оригиналът“ не остарява, а само трупа патина като старо злато! – това е основният мотив на двете рецензии. – Докато втората версия не издържа на съзнателно поетия риск и остава някъде в каталога на избледнелите и забравени филми.“

Напротив. Разказът на Хайтов, съставен по умишлено скритите записки на родопския учител Атанас Райчев, отдавна е „избледнял и забравен“, и днес след 57 години дължи славата си единствено на двамата режисьори. „Бившият лесничей“ отдавна не е това, което беше наложено в общественото съзнание и в литературата през 60-те г. Отдавна лъсна неговият примитивен консерватизъм и национализъм, да не говорим за други грехове…

Филмът на Волев в никакъв случай не е „избледнял и забравен“. Филмът е съзнателно потулен и осъден да „избледнява“ – негледан, непоказван по екраните. Дотолкова скрит, че след смъртта му телевизиите почетоха режисьора с кадри от първия филм…

Уау! Това е цитат от тука
Чета, и не вярвам на очите си!