Как ни влияе музиката днес ?

[killer22]

Нови изследвания описват как музиката влияе на здравето и съзнанието

Влиянието на музиката върху съзнанието е голяма мистерия. Защо и как различните нейни стилове пораждат най-разнообразни емоции? Защо музиката, която сме слушали в даден период, извиква същото чувство, каквото сме имали тогава? И защо тя е винаги с нас – няма епоха, нито обществен строй, където музиката да не е присъствала неотменно.

Хората обичат да свирят и пеят. Дори тези, които не могат. Всъщност ние толкова много обичаме музиката, че сме готови да се явяваме на конкурси като Music Idol, където ставаме за всеобщо посмешище със способността си да произвеждаме фалшиво звучащи мелодии. Тази неистова жажда да си тананикаме е наистина озадачаваща. Откъде се взима и на какво се дължи?

Характерно е, че човек пее, когато е щастлив. Също така е видно, че музиката ни доставя удоволствие. В търсене на добро прекарване ние отиваме на места, където има музика. На практика песните са почти неотменна част от доброто забавление, но също и от добрата почивка. Нещо повече – музиката е задължителна част и от духовните ритуали във всички религии по света. Твърде често молитвите по-скоро се пеят, отколкото произнасят. Забележително е също така, че музиката няма граници, нито принадлежи на дадена общност. Индийската песен може да доставя еднакво удоволствие и на индийци, и на европейци. Музиката е на всички и сякаш е единственото нещо, което го е имало. Винаги, навсякъде и за всеки.

Музиката лекува

Не е точно откритие, но медицината започва да доказва това научно едва отскоро. Така например в първото си по рода изследване учени от университета на Хелзинки изучават влиянието на песните и инструменталните изпълнения върху възстановяването на вербалната памет и способността за концентрация при хора прекарали мозъчен удар (Brain 2008;131:866). Резултатите показват, че слушането на какъвто и да било вид музика (класическа, рок и т.н.) подобрява възстановяването на мозъчната дейност с около 60% спрямо контролната група, която е оставена на тишина. Любопитно е, че слушането на говор (на аудио-книги) влияе три пъти по-слабо от пеенето, т.е. подобрението е само 18% спрямо контролната група. Това наблюдение недвусмислено показва, че не са важни просто думите и техния смисъл, но и музикалния съпровод.

Авторите се надяват тяхното изследване да получи клинично приложение и скоро в болниците или поне в стаите на прекаралите мозъчни удари да се пуска музика. Колкото по-рано след удара зазвучи песен, толкова по-бързо и по-пълно се възстановява пациентът. Всъщност учените считат, че музиката подобрява оросяването на мозъка, увеличава секрецията на хормона допамин (това е доказано при животни), подобрява настроението на болните и стимулира възстановяването на пострадали невронни мрежи.

Музикални болници звучи чудесно, нали? И ако други изследвания потвърдят настоящите резултати, вероятно скоро ще ги видим/чуем на практика. Остава само въпросът как ще се угоди на различните музикални вкусове – надали слушането на Азис ще излекува мнозина.

Импровизирам ergo sum

„Когато джазмен имровизира, той често свири със затворени очи по уникален, свой си начин, който излиза извън традиционните правила за мелодичност и ритъм“, споделя д-р Чарлс Лимб от медицинското училище на университета Джон Хопкинс, САЩ. Д-р Лимб е запален джаз саксофонист, с което обяснява интереса си към мозъчната дейност по време на музикални изпълнения на живо. „Когато музикант импровизира, той създава нечувана и несъздадена досега мелодия. Всичко е напълно спонтанно“, добавя той. Спонтанността тук се явява синоним на творчество. Ето защо експериментът, който създава д-р Лимб, в някакъв смисъл изследва мозъчната дейност по време на креативен акт.

Самият експеримент е прост: чрез техника, наречена functional Magnetic Resonance Imaging (fMRI), учените изследват какво се случва в главата на музиканти, когато свирят по ноти и докато изпровизират (PLoS ONE 3(2):e1679). fMRI визуализира в реално време притока на кръв в отделните дялове на мозъка (което е пряко свързано с активността им), отговарящи за една или друга дейност/нагласа.

Д-р Лимб, който също е и преподавател в музикалния институт Peabody към университета „Джон Хопкинс“, кани за изследването трима свои колеги джаз пианисти. Други трима пианисти от локалното джаз общество изявяват желание да участват, научили за експеримента от своите приятели. Инструментът, на което всички свирят, е специално модифициран за експеримента и не съдържа желязо, защото той е магнитен материал, който би повлиявал измерването с fMRI.

Джем сешънът започва с изсвирване на просто разгряващо упражнение в до мажор. Така учените виждат кои дялове на мозъка се ангажират при повторение на предварително заучена нотна последователност. После те позволяват на пианистите да импровизират с тази проста мелодия, но без да променят ритъма й и без да имат право да ползват много тонове извън до мажор скалата. По-насетне с музикален съпровод джазмените свирят известна блус песен. Накрая, пак със съпровод, те импровизират свободно, свирейки същата песен.

Резултатите

При анализа на получените данни учените с изненада откриват, че мозъкът реагира еднакво и при простата, и при сложната импровизация. И в двата случая дорсолатералният префронтален кортекс – дял на мозъка, отговорен за самоконтрола и самоцензурирането – силно намалява своята активност. Според Лимб това означава, че музикантите спират да потискат и контролират себеизразяването си, както например това прави човек, който е на интервю за работа.

Едновременно с това друг дял на мозъка – медиалният префронтален кортекс – се активира при импровизацията. Логично тази част отговаря за прояви на себеизразяване, като например случаите, когато човек разказва история за себе си. Според д-р Лимб, това означава, че музикалното импровизиране е много личностен акт.

Според д-р Лимб и неговият съавтор д-р Браун себеизразяването е основата на творческия акт. „Без тази способност хората нямаше да се развиват като вид. Творчеството е съществена част от това, което сме!“, допълва д-р Лимб. Неговите думи са в съзвучие с една от основните идеи на философията – човекът е творческо същество и именно творчеството го различава от животните.

Браун и Лимб възнамеряват да проведат подобни експерименти и с актьори, поети и други представители на културните среди. Очевидно днес дори толкова неуловимо нещо като творчеството може да се изследва и измерва експериментално…

[lq4o]

На мен ми влияе отлично

[Mozo]

Музиката е нещо страхотно и лично на мен ми влияе адски зареждащо

[girl]

Зависи от музиката... Може да ме изнерви, може и да ме успокои. Важното е да е по мой вкус, за да ме зареди или да релаксирам с нея

[Mozo]

Всеки говори за своята "музика"

[Mira13]

мойта си ми влияе супер... много зареждащо,отпускащо ,енергично... и т.н.

[Mozo]

Дам, никоя друга не може да ме накара да се чувствам така, а съм слушал какво ли не

[Mira13]