Проф. Петър Стоянович: Два пъти през XX в. светът говори за “българското чудо”

[Mozo]

Правят го с разумна политика, крадели са по-малко. Но след 9 септември е наивно да се смята, че репресиите можеха да се спрат просто със силите на гражданите, казва историкът

- Проф. Стоянович, как българското общество се справя след двете национални катастрофи?

- Трудно се възстановява – ако трябва да отговоря набързо. И непълноценно, за да прецизирам.

В навечерието на Балканската война от 1912 г. България е извървяла – при това само за едно поколение – пътя от изостанала османска провинция до прилична европейска държава. Тя надминава по няколко параметъра съседите си и в някои точки се конкурира дори с Италия и Испания, при положение че е почти напълно селска страна. Неслучайно говорят за “българското чудо”.

1919 година не е просто завършекът на Първата световна война, а краят на голямата национална илюзия за възможно обединение на териториите и нацията. Надеждата е посечена, идва реалността, а тя е много тежка. Ние

винаги си представяме съдбата си оттогава като уникална катастрофа,

забравяйки съдбата на Германия, Австро-Унгария, Турция…, но това е донякъде нормално, защото всеки усеща личната си болка като най-дълбока.

Въпреки репресивните ограничения на Ньой, негласната гражданска война, опитите на Москва и на петата ѝ колона у нас да сменят с оръжие държавното устройство, надмогвайки наложеното сред народа и главно интелигенцията униние, за около 20 години България поема въздух и постепенно корабът вдига носа. Можем да кажем, че с една разумна правителствена политика, умерени и последователни стопански инициативи и под диригентството на забележителния държавник цар Борис страната успя да направи така, че отново да върне да дневен ред понятието “българско чудо”.

Към това трябва да добавим и няколко действащи принципа: учиш на Запад, връщаш се у дома да приложиш наученото; доброто образование е гаранция за социално израстване; войската и службите не се занимават с политика; краде се умерено; наказанията и санкциите въобще са ефективни; тогава с политика не се занимават главно хора, които нямат шанс за кариера в никое друго поприще.

https://www.24chasa.bg/mneniya/article/20365303