Екзекуторите бързали: двама учители сред разстреляните до Омуртаг по присъда на Народния съд преди 80 години

[Mozo]

Сред жертвите през нощта на 9 срещу 10 април 1945 г. са запасният подпоручик Константин Йорданов, обвинен за смъртта на шестте ястребинчета, и цивилният Панайот Събев, дядо на бившата евродепутатка Душана Здравкова

Смъртен акт номер 147 на община Омуртаг, област Варна, е издаден на 20 август 1945 година. С него в регистъра на умиранията е вписан Константин Георгиев Йорданов, жител на град Шумен, дата и място на раждане не са отбелязани. Но документът сочи, че смъртта е настъпила на 9 април 1945 г. в 24 часа през нощта в град Омуртаг. И още - "смъртта е последвала от изпълнение на смъртна присъда на Пети състав на Варненския областен Народен съд".

Подпоручик Константин Георгиев Йорданов, роден на 20 май 1914 година в село Базиргян, Силистренско, е един от осъдените на смърт от Народния съд в Омуртаг и разстреляни през нощта на 9 срещу 10 април 1945 г. в околностите на село Паничино, което се намира на 2-3 километра от града. Той е обвинен, че като командир на Втора картечна рота към 19-и пехотен шуменски полк на 20 декември 1943 г. по време на голямата блокада в Тузлука е заповядал да бъдат екзекутирани без съд и присъда 18 души от село Ястребино, Омуртагска околия, сред които и 6 деца на възраст между 7 и 13 години. Убитите са от 6 семейства, от които имало нелегални или близки при партизаните.

Военните наричали помежду си тази блокада Голямата акция. В нея участвали около 5500 войници и офицери от редовната българска армия - основно от 4-а Преславска дивизия, и полиция. Тогава са убити 42 души - най-вече роднини на нелегални, запалени или взривени са 89 къщи, повечето - с покъщнината и запасите в тях. Целта била така да се прекъсне връзката с партизани и нелегални и те да останат без подкрепа. Така е мотивирано и убийството в Ястребино.

На същия 9 април 1945 г. през деня Народният съд в Омуртаг чете своите присъди. Според Наредбата-закон за Народния съд, от която той се е ръководел, "неговите мотивирани присъди не подлежат на обжалване или одобрение и се изпълняват неотложно". За разлика от времето преди 9 септември 1944 година, когато прилежно са се водили протоколи, за екзекуциите по присъдите на Народния съд няма писмени свидетелства. Дори още се спори дали смъртните присъди над регентите, бившите министри и депутати, наложени от Първи и Втора състав на съда, са били изпълнили на централните софийски гробища пред нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. или пък неизвестно къде в Люлин планина.

https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/20261453