Вече като си легна не знам от коя страна на желязната завеса ще се събудя

[Mozo]

Един приятел обобщи сполучливо последния месец така: "Вече като си легна не знам на сутринта от коя страна на желязната завеса ще се събудя".

Едва ли е единствен. И ако погледът, хвърлен зад рамото към предното десетилетие, си спомня за него с топло чувство, това се дължи не само на обичайния оцветител на миналото: носталгията. Разбира се, всеки геополитически анализатор ще ме обвини в късогледство и ще посочи десетки примери за това, че фитилите на днешния геополитически взрив са се скъсявали с тихо свистене именно във времената, за които си спомняме с умиление. И ще бъде прав. Тъй вярно! Работата на журналиста и без това вече се изразява в това - да се лекува от наивността си като дава трибуна на геополитическия анализатор, но като компенсация сладко да предчувства десетките си хиляди гледания в YouTube. Те ромолят под формата на трафик в малко кухата му, но предприемчива глава, и той е съгласен на тази сделка - да е по-глупав от госта, но да инкасира ползите от неговото гостуване. Важното е "каналът да расте".

Затова и ще оставим елементарното си объркване без разрешение. А само като списък:

- Вицепрезидентът на САЩ обвинява Европа за това, че ограничава свободата на словото. През това време президентът на САЩ обещава да спре финансирането на университети, които протестират и да хвърли в затвора агитаторите.

https://www.actualno.com/actualno/veche ... 07799.html