Технологиите бумтят, икономиките пълзят. Кой взема добавената стойност?

[Mozo]

Дигиталният прогрес е изумителен -
сменяте си смарт устройствата на 1-2 г.
Но все повече капитали се трупат
в ръцете на все по-малко хора

Вече се намираме в Четвъртата индустриална революция. Днес работните места станаха по-малко концентрирани и по-разнообразни, така че е по-трудно да се постигнат дружески отношения. Освен това, икономическите интереси на работниците започнаха да се разминават, дори често са поставяни в конкурентна среда. Това създава редица предизвикателства пред „организирания труд".

Профсъюзите винаги са били ключов инструмент за споделяне на ползите от по-високата производителност между работодателите и работниците. Те бяха много успешни по времето и на трите предходни индустриални революции, защото образуваха спойка между своите членове. Те ги караха да имат принадлежност към нещо по-голямо.

Може би най-важната характеристика на настоящата индустриална революция е че след като веднъж новите технологии бъдат внедрени, делът на добавената стойност, която отива при капитала нараства, а тази, която отива при труда – намалява.

Съществуват много емпирични изследвания, които ясно доказват, че въвеждането на роботи и нови софтуери в производствения процес

почти винаги води до значително по-нисък дял на труда в добавената стойност.

Факторът „труд" в общата производствена функция намалява. Оттам идва и противоречието, че все повече капитали се трупат в ръцете на все по-малко хора, средната класа „изтънява" а неравенствата между отделни групи в обществото са на исторически рекордно високи нива.

https://www.24chasa.bg/mneniya/article/18549460