Упадък и жестокостите на Средновековието

[kanton]

Обобщение и хронологични събития през това време.


XV век. и жестокостта на испанците - колониалисти.

Колумб. Когато стъпил на бахамския плаж на 12 Октомври 1492г, открил, че островите са заселени от приятелски, мирни хора, наречени лукаяни и араваки. Колумб записва в дневника си, че те били красиви, умни и добри хора. Той забелязал, че араваките били изключително гостоприемни. „Те искаха да споделят с всички, това което знаеха и когато поискаш нещо, никога не ти отказват.” – пише той. Араваките нямали оръжия – в тяхното общество нямало престъпници, затвори и затворници. Те били толкова добросърдечни, че Колумб записва как в деня, когато ветрохода Санта Мария потънал, араваките се опитвали с часове да спасят хората и товара им. Местните били толкова честни, че от кораба не липсвало абсолютно нищо. Колумб толкова се впечатлил от трудолюбието на тези добри островитяни, че веднага присвоил земята им и ги изпратил да работят в златните му мини. Само за две години 125 000 от месните били мъртви, а около 25 000 жени и деца са дадени и продадени като проктитутки - робини. Децата над 10-годишна възраст също са продавани за роби, а хубавите момиченца са продавани за "удоволствието" на господарите им; домашни робини и слугини.


На второто си пътуване до Новия свят, Колумб си взел оръдия и кучета. Ако някой местен се съпротивлявал, той му отрязвал носа или ухото. Ако роб се опитал да избяга, Колумб го погребвал жив или пращал кучетата си след него. Когато испанците свършвали месото и нямали с какво да хранят кучетата, те убивали бебетата на араваките и ги използвали като кучешка храна. Един от хората на Колумб, Бартоломе де Лас Касас, бил толкова покрусен от бруталните действия срещу местните хора, че напуснал службата си и станал католически свещеник. Той описва как испанците под командването на Колумб отрязвали краката на децата, които се опитвали да избягат, за да изпробват колко остри са мечовете им. Според Касас мъжете дори залагали кой от тях ще успее с единичен замах да разреже човек на половина.

XVI век

През 1516г. испанският историк Педро Мартир пише: „Кораб без компас и карта може да открие пътя от Бахамите до Испаньола само като следва труповете от мъртви индианци, които са изхвърлени в морето.”
Христофор Колумб печелил предимно от робството, отбелязва Касас. Всъщност Колумб бил първият търговец на роби в Америка. Когато местните роби умирали, те били заменяни от чернокожи. Синът на Колумб става първият търговец на африкански роби през 1505г.

Във времето от XV до XVII век, в Египет слугинството,робството и убийствата са били приоритет на фараони и робовладелците в цяла Африка. Продавали децата за сексуални удоволствия, а младите момичета,тези които не успявали да се задомят до 13 годишната си възраст били продавани на случайно преминаващи търговци на роби. Египтяните особено богатите, обичали млади танцьорки да веселят гуляите на победители и военоначалници.


От XIV до XX век

В Евро - Азия и Африка властва ислямска теократична абсолютна монархия, в периода между 14 и 20 век, заемала територии в Близкия изток, Мала Азия, Северна Африка и Югоизточна Европа.


Юли 1551: Османската империя и средиземноморски пирати покоряват Гозо и поробват всички 6 000 местни жители, откарвайки ги в Тархуна Уа Мсалата (в Либия).



През XVI век следствие от Великите географски открития и засилващия се процес на колонизация на отвъдморските територии се сключва Иберийски съюз под егидата на папата за подялба на света на региони на влияние между Испанската и Португалска империя.

Испанската колонизация

Тя включва испанските владения в Европа, както и колониите в Америка, Азия, Африка и Океания, които Испания контролира между XV и XIX век. Испания запазва някои владения в Африка до втората половина на 20 век. По време на своя разцвет при Карлос III, испанската империя обхваща около двадесет милиона квадратни килиметра и е най-голямата на своето време. Испания се обединява през 1492 след отвоюването на Гранада от мюсюлманите. По време на Великите географски открития испанците започват да се заселват на Карибските острови, докато конкистадорите завладяват империите на ацтеки и инки. За няколко деситилетия империята обхваща огромни територии от Северна до Южна Америка.


След края на Войната за испанското наследство през 1713 г., Испания губи европейските си владения, но запазва огромната колониална империя. По време на френската окупация през 1808 са прекъснати връзките с колониите и богатата класа се надига срещу испанската власт. Между 1810 и 1825 г. се води ожесточена война, в резултат на което в Америка се образуват редица независими държави. От четири вековната империя остават само Куба, Пуерто Рико, Филипините и тихоокеанските острови, които остават под испански контрол до 1898, когато са заграбени от САЩ след Испано-американската война. Останалите островчета в Тихи океан са продадени на Германия през 1899.От испанската империя остават Испанска Гвинея (Екваториална Гвинея), Испанска Сахара (Западна Сахара) и Испанско Мароко. Испания се оттегля от Мароко през 1956, а през 1968 дава независимост на Екваториална Гвинея. Когато Испания изоставя Западна Сахара през 1976, територията е окупирана от Мароко и Мавритания, като последната се изтегля през 1980. Според ООН, Западна Сахара все още е технически под испанска администрация.


Португалската колонизация

е първата глобална империя в историята, с територии в Южна Америка, Африка, Индия и Югоизточна Азия. Португалската империя е и най-дълго просъществувалата колониална империя в историята - приблизително 6 века - от 1415 овладявайки Сеута , до 1999 - когато Португалия предава Макао на Китай.


Най-значимата и голяма бивша португалска колония е Бразилия. През 1419 португалските мореплаватели започват проучване бреговете на Африка. През 1488 Бартоломеу Диаш заобикаля нос Добра надежда, а след десет години - през 1498 Васко да Гама открива новия морски път за Индия. От 1500 Педру Кабрал започва овладяването на бразилското крайбрежие, а през 1571 португалците достигат и до Нагасаки, Япония.

Между 1580 и 1640 Португалия става младши партньор на Испания в т.нар. Иберийски съюз на двете католически страни и корони. Най-големия удар върху полтугалската колониална империя нанася отпадането на Бразилия от нея през 1822 година. След Втората световна война, португалският министър-председател Антонио Салазар се опитва да запази португалските колониални владения, но след революцията на карамфилите тя безвъзвратно рухва. С предаването на Макао на Китай през 1999 година Португалската империя престава да съществува. Бившите португалоговорещи колонии образуват Общност на португалоезичните държави.


Британската империя

Общата численост на населението на империята е около 458 милиона.
Разширението на Англия започва със завладяването на остров Ирландия (през 1169 г.) и Уелс (през 1282 г.). Шотландия е присъединена с права на равноправна държава.

През 1578 г. кралица Елизабет I дава на Хъмфри Гилбърт патент за открития и задморски изследвания. В същата година, Гилбърт се отправя към Западните Индии с намерение де се заеме с пиратство и да основе колония в Северна Америка, но експедицията е изоставена, още преди да пресече Атлантика. През 1583 г., той предприема втори опит, този път на остров Нюфаундленд, чийто залив Гилбърт официално провъзгласява за английско владение, въпреки че не оставя заселници.

Първото английско постоянно селище в Америка е основано през 1607 г. в Джеймстаун, начело с капитан Джон Смит. То е управлявано от Virginia Company, която основава през 1609 г. и колония на Бермудските острови.


Конкистадорите

След завладяването и разграбването на великите индиански империи, десетки нови завоеватели, жадуващи богатство и слава, се устремили към нови индиански Теночтитлан и Кахамарка.

Сребърни градове, извори на младост, кралства, населени само от жени... Но най-много от всичко конкистадорите били привличани от легендата за „златното кралство" — на испански Ел -Дорадо. Въпреки че за индианците Чибча, още нищо не се е знаело, разказите за Ел-дорадо, за владетеля му, облечен в злато, не давали покой на завоевателите. И тъй като от откриването на Америка било изминало вече почти половин столетие, претендентите за легендарните съкровища на Ел-дорадо били немалко. В областите, където се предполагало, че се намира владението на „златния крал", конкистадорите се опитвали да проникнат от различни страни.

Първата експедиция в тези земи, които папата с Тордесилския договор дал на испанците, колкото и да е чудно, била проведена от немци, оглавявани от Амброзий Ехингер. ....защо немци? ....защото ....Немските търговски фамилии Фугер и Велсер, забогатели преди това от търговия с Изтока по традиционните пътища - пътищата на коприната и тютюна, тогава още започнали да разбират, че след откриването на Америка и плаването на Васко да Гама покрай Африка, старите търговски пътища безвъзвратно губят значението си. И така Фугер и Велсер, най-богатите финансисти на тогавашна Европа, се опитват по какъвто и да е начин да вземат участие в испанската и португалска търговия с Новия свят. Португалците устояли пред фугеровските гулдени, но в Испания, особено кланът - Велсер, постигнали своето. По времето, когато испанският крал Карл бил още претендент за трона, му заели огромни суми, благодарение на тях той осигурил пътя си до кралския дворец. За благодарност Карл, възкачвайки се на престола, с договор от 27 март 1528 година предоставил на Велсер като колония обширна територия от Южна Америка между нос Де ла Вела на запад и нос Кодера на изток, а също и земите навътре в материка, лежащи между тези две гранични точки.

По цялото крайбрежие на Венецуела в протежение на 2100 километра съществувало само едно селище на белите. По цялата обширна крайбрежна територия почти не били останали индианци. За някакви си 25 години те почти били унищожени от испанските ловци на роби. На испанците била нужна работна ръка за рудниците и плантациите на Антилските острови, а върху карибите — коренното население на венецуелското крайбрежие — кралската забрана за поробване на индианците не се разпростирала.



Всъщност, най-съществената черта на западната цивилизация е ограбването на народите от другите континенти. Западът покорява света не чрез превъзходството на идеи, ценностна система или религия…, а поради превъзходството си в упражняване на организирано насилие. В продължение на 400 години отношенията между цивилизациите се свеждат до подчиняването на другите общества на властта на западната цивилизация.


Причина за това е, че западното общество е капиталистическо, а капитализмът е невъзможен без постоянна експанзия. Експанзията води до покоряването на други народи и ограбването им. Възможен е империализъм без капитализъм, но не е възможен капитализъм без империализъм. Без ограбването на други народи капитализмът може да съществува само в латиноамерикански вариант — в слабо развити държави, самите те ограбвани от по-силните хищници.


Започва епохата на империализма. Никога преди алчността — по-скоро за власт, отколкото за богатство — не е до такава степен на мода и не изглежда толкова морална.


Никога преди динозаврите на управлението не са пели своите господарски химни с такава фалшива набожност. . . . . а оръдията бълват унищожение, за да отворят път на «цивилизацията».

http://marley.blog.bg/history/2013/01/0 ... ve.1038614

[Mozo]

Изродщина...

[kanton]

партурцутунмян