Мъдрости, мисли и размисли

[Янина]

Изкуството на малките крачки.

Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки. Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват. Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари мe с тънък усет, за да различавам значимото от маловажното.

Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството.

Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната. Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме. Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.

Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов. Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение. Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата. Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.

Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното. Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота. Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо. Научи ме на изкуството на малките крачки.

Молитва, Антоан дьо Сент-Екзюпери

[Янина]

Малките крачки...Много може да се пише върху тази молитва на Екзюпери. Нямам намерение да убеждавам никого, нито да променям гледната му точка, относно съдържанието на текста. Някои ще се съгласят с написаното, други - ще го опровергаят. Не иде реч за Вяра само от позицията на християнството. Да повярва човек в собствените възможности, да не прибързва в действията и постъпките си, да се учи на търпение. Търпение, както към самия себе си, така и спрямо околните. Много събития и случки в живота на всеки ни възбуждат мисълта и тласкат към размисъл. Към въпрос - отговор и последващи такива. Нека всеки сам за себе си извлече нужното му, спомагащо за духовния му растеж. Дали вярва в Бог или не - не е от значение. Всеки човек вярва в нещо - в човек, в Бог, в съществуването на извънземни цивилизации, в способностите си и възможностите си. Вид, вяра.
Това е засега от мен.

[Mozo]

Абсолютно съгласен

[sansusi]

Любовта е онова чувство, което може да те изпълни...... ако си жена и да те изпразни, ако си мъж.

Алфред Хичcock

Ето това е истинската мъдрост!

[beggginer]

Защото истински мъдър човек я е родил. 8-)

[Янина]

"Ако искаш да разбереш щастието, трябва да го възприемаш като награда, а не като цел.

За да се извисиш, не е достатъчно да изтребиш онези, които са те видели низък.

Самотата е плод на духа.

Съвършенството е недостижимо. То няма друг смисъл освен този на пътеводна звезда. То е посока и стремеж към нещо.

Аз не познавам никакъв път, който да има само една посока. Ако ти отхвърлиш отговорността за пораженията, няма да бъдеш отговорен и за победите.

Да подариш култура, значи да подариш жажда. Останалото ще дойде от само себе си.

Ако не продължиш да даваш, значи нищо не си дал.

Който умира от жажда, в мечтите си крачи към изворите.

Ти се извисяваш само от това, което сам си преобразил.

Любимият човек трябва да бъде не стена, в която се блъскаш, а врата, която води за другаде.

Мигът, в който преминаваш от едно състояние в друго, е празник.

Нямам какво да правя с приятел, който не ме познава и настоява за обяснения.

Когато храмът е построен, аз виждам храма, а не камъните."

Антоан дьо Сент Екзюпери

[Янина]

Приказка за силата на майчината интуиция и любов...

Живяла някога една красива, добра, сърдечна и любяща жена. Тя имала две малки дечица – момиче и момче, които много обичала. Те също обожавали майка си и съвсем по детски враждували за нейното внимание и любов. Връзката между тях била много силна и истинска и сякаш изглеждало, че няма нищо на земята, което може да разруши тази хармония и това щастие.

Майката много обичала да шие гоблени. Това било едно от любимите й занимания, които правила с удоволствие и то й носело блажено спокойствие. Шиела всякакви гоблени, на различна тематика и различни по цветове и стил. Някои подарявала, а други запазвала за себе си.


Но като във всяка приказка винаги се намесвало нещастието или онова, което помрачило дните на щастливото семейство. Жената се разболяла много тежко. Краят на живота й бил съвсем близо. Децата не знаели това, но тя го усещала много силно. Продължила въпреки всичко с усмивка и до последния си дъх. Продължила и да шие своите гоблени. Сърцето й подсказало какво да ушие последно и да остави като завещание на децата си. На сина си майката ушила прекрасен гоблен с изображение на голям кораб в бурно море. На дъщеря си тя ушила гоблен, на който младо момиче държи книга в ръка и чете сякаш със замечтан и зареян в нея поглед.

Единият успяла да завърши, а другият останал недовършен. Така се случило.

Може да го наречете съдба, съвпадение или чиста случайност, но силната интуиция на тази жена сякаш предначертава и определя пътя и посоката на своите деца. Силните майчини чувства и обич сякаш дават насочващата светлина в живота им и посочва съдбата им. Любовта й към тези деца продължава да ги води и да им дава сила, оставяща диря и далеч в годините занапред.

Години по-късно момчето се образова в морско училище, започва да се развива, пътува с кораби и успява да достигне върховото за неговата професия стъпало. А момичето израства с лист хартия и писалка в ръка, пишейки от съвсем малко дете и следвайки своята мечта да стане някой ден добър писател.

Не знам обаче като във всяка приказка дали и в тази има щастлив край. Но знам със сигурност, че щастието всъщност е не в самия край на историята, а в самата история.

А дали да вярваш в приказки...? Това само сърцето ти може да подскаже.

[Янина]

Не бих могла да правя какъвто и да е коментар на историята...За силата на майчината любов не достигат буквите от азбуката, нито думите, които знаем и не знаем. Пред такава любов се прекланям, затаила дъх и коленича...

[Янина]

Една История за Човешката Доброта














Доброто съществува във всеки от нас...
Вслушай се и ще го почувстваш и ТИ в сърцето си!
А след това го съхрани и проявявай всеки ден,
Не само в специални случаи и в празнични дни,
а наистина всеки ден - макар и по мъничко...

[Mozo]

Наистина доста трогателно

[Янина]

"НАБЛЮДАВАЙ СВОИТЕ МИСЛИ – ТЕ СТАВАТ ДУМИ. НАБЛЮДАВАЙ СВОИТЕ ДУМИ - ТЕ СТАВАТ ДЕЛА. НАБЛЮДАВАЙ ДЕЛАТА СИ – ТЕ СТАВАТ НАВИЦИ. ..."


" Да прощаваш е проява на сила.
Почерпи сила от онези, които са те наранили."

"Няма действителност, само възприятия.
Открий филтрите, през които гледаш света. "

"Мъдър е този, който знае не много, а нужното."
Есхил
"Някои оставят нещо след себе си само когато клекнат."

"Времето разкрива всичко скрито и прикрива всичко ясно."
Софокъл
"Не можеш да промениш нещо, което не си признаваш.
Погледни реално на себе си, на живота си и на всички, които имат връзка с него."

"Ние сами учим хората как да се отнасят към нас
Стратегия: Осъзнай, че всичко зависи от теб, вместо да се оплакваш от другите. "

"Животът е загадка!
Искаме да я разрешим. Но нямаме достатъчно време. Мистерията е вечна. Това понятие го е имало и преди, съществува и днес. Но хората уви, са подвластни на времето и неспособни да разберат вечността... "

"Животът е знание!
Учим се бързо. Прилагайки знанията си показваме, че нищо не сме научили. Уж се учим как да сложим край на страданието. Но все още продължаваме да причиняваме болка на другите. А често - и на себе си... "

[Янина]

[Янина]

"Никой не може да притежава залеза, който наблюдава, никой не може да притежава дъждовния следобед, когато дъжда бие в прозорците. Или мига, в който си се чувствал прекрасно, защото ти е било достатъчно да помълчиш с някого…или вълшебния миг, в който вълните се разбиват в скалата. Никой не може да притежава най-красивите неща на земята. Но може да ги познава и обича!… “

“Брида” – Паулу Коелю

[Янина]

ЦИТАТИ, МИСЛИ И ФРАЗИ на Марк Тулий Цицерон (106 г.пр.н.е. - 43 г.пр.н.е.)

- На никого не е позволено да греши!
- Без дружба животът е нищо
- Благото на народа е най-големият закон
- Всичко прекрасно се среща рядко
- Всеки може да сгреши, но само глупакът упорства в грешката си
- Всяко изследване е свързано с много трудности
- Гладът е най-добрата подправка към яденето
- Гневът е враг на съвестта
- Да живееш значи да мислиш
- Да загинеш насилствено в честно дело е по-добре, отколкото да отстъпиш пред злото
- Да не знаеш историята означава винаги да бъдеш дете
- Даден ни е кратък живот, но споменът за добре изживения живот е вечен
- Дори и в мислите не се побира, че е имало време, когато не е имало никакво време
- Дръж се с достойнство и изящество
- Изхвърли копията, които друг ти приготвя!
- Историята е учител в живота
- Където делото говори само за себе си, защо са необходими думи?
- Лесно е да се намери забрава, ако мъката е чужда
- Между добри хора всичко се нарежда добре
- Навикът е втора природа
- Най-сладките неща в живота са най-тихи
- Щастливият живот се състои в покоя на съзерцанието
- На лъжеца не вярваме дори тогава, когато говори истината
- Не всичко подхожда на всички
- Не можеш да обичаш нито онзи, от когото се страхуваш, нито този, който се страхува от теб
- Никога не съм толкова зает, колкото през свободното си време
- Нищо не оскърбява така един приятел, както недоверието: защото какво е приятелството, ако не единство на две души? А къде е това единство без доверие
- Нищо не цъфти вечно, век века сменя
- Няма нищо едновременно и изобретено, и съвършено
- Няма нищо по-сладко от светлината на истината
- Няма смъртен, който да не е познал някога болка
- Няма такава безсмислица, която да не се проповядва от някой философ
- О, времена, о, нрави!
- О, измамна човешка надежда!
- Оръжието да отстъпи място на тогата, лавровият венец на красноречието!
- Паметта е запис на нещата, установени с мисълта
- Парите са нервът на войната
- Писмото не се изчервява
- Плодът на услугата е самата услуга
- По-добре да страдаш, отколкото да причиниш страдание
- Позорното бягство от смъртта е по лошо от нея
- По-лесно е да се развърже завързаното, отколкото да се съедини разделеното
- Природата е винаги непобедима
- Приятелят е като второ аз
- Приятен е завършеният труд
- Приятен е споменът за отминали несгоди
- Равните с равни най-лесно се разбират
- Разточителността подражава на щедростта
- Само мъдрецът успява да прави всичко съобразно волята си
- Само родната земя е скъпа на всички
- Стая без книги е като тяло без душа
- Съдбата е сляпа
- Такава е вече силата на неподкупността, че я ценим дори у врага
- Храбростта води, а щастието върви редом
- Често под бедния плащ се крие мъдрост
- Често човек няма друг враг, освен самия себе си

[Mozo]

Има много истини