Ресурси на въоръжените сили

[Mozo]

НАЦИОНАЛЕН ВОЕНЕН УНИВЕРСИТЕТ
„ВАСИЛ ЛЕВСКИ”
Факултет”Артилерия, ПВО и КИС”


КУРСОВА РАБОТА

На тема:
„Ресурси на въоръжените сили“


Шумен
2013 г.

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Увод

Ресурси на въоръжените сили
Роля на въоръжените сили в системата за сигурност на държавата
Роля на ресурсите за осигуряване на дейността на въоръжените сили
Ресурсно осигуряване на Българската армия

Заключение
Литература

„Сигурността е като кислорода – не я забелязваш, докато не започнеш да я губиш. Ала тогава ти не можеш да мислиш за нищо друго на света, освен за нея.”
Джоузеф С. Най

Увод

Двайсети век предложи на хората глобални заплахи, в това число и две световни войни и повече от 250 въоръжени конфликта, множество екологични катастрофи, демографски взрив и неконтролируема миграция, тероризъм и природни бедствия, които поставиха на дневен ред проблема за оцеляване на човечеството.
Световната сигурност в съвременния свят задължително преминава през сигурността на отделните държави, защото не може да има сигурен свят от несигурни държави.
Именно националната сигурност се превръща в основен критерий за участие на съответната страна в позитивните световни процеси. Концепцията за сигурността е доминиращ мотив в международната политика.
България привежда концепцията си за национална сигурност в съответствие с изменилата се среда на сигурност.
Днес националната сигурност се разглежда като състояние на обществената система. За нейното поддържане не е достатъчно само наличие на мощна армия, полиция и други силови институции. За да бъде национално осигурена, държавата трябва да бъде още и икономически и социално стабилна, етнически мирна, демократична и правова, управляема при критични ситуации, демографски не застрашена. Постигането на национална сигурност е основно задължение на държавното ръководство и на съответните държавни институции.
Проблематиката на сигурността обхваща както най-голямата социална система, така и практически всички страни на вътрешните отношения. От гледна точка на правенето на политика и нейното осъществяване този факт намира отражение в това, че за всички други области на държавно управление има съответната специализирана институция ( външна политика – Министерство на външните работи; финанси – Министерство на финансите и т.н.). Сигурността е толкова широка и неструктурирана област, че рядко има тясно специализирана политика на сигурност и само в отделните държави съществува отделно ведомство ( „министерство” ) занимаващо се с проблемите на сигурността.

Глава 1

Ресурси на въоръжените сили

Необходимите оперативни способности на войските и силите се изграждат в рамките на комплексното действие на три основни фактора:
-заплахите, рисковете и възможностите, произтичащи от средата на сигурност;
-изисквания на колективната отбрана;
-ресурсните възможности.
Основни принципи в разпределението и използването на националните човешки, икономически, финансови, технологични и информационни ресурси са:
-баланс между потребностите на системата за сигурност и отбрана и възможностите на страната;
-ефикасност и ефективност;
-приоритетност на способностите на войските и силите.
Държавата е длъжна да осигури необходимите човешки, финансови, икономически, технологични, информационни, административни и други ресурси и услуги за задачите по отбраната на страната.
Управлението на отбранителните ресурси се основава на единна национална система, изградена на програмния подход. Отбранителните програми трябва да бъдат ресурсно обосновани и разработени в средносрочен период, с ясна визия за изпълнението на проектите. Хората са най – важния ресурс на отбраната. Отбранителните потребности изискват политиката за управление на човешките ресурси да създаде ефективна система за привличане, наемане, обучение, подготовка, мотивация, задържане и освобождаване на кадрите с цел устойчиво нарастване на отбранителните способности.
Планирането на отбраната е дейност за определяне, изграждане и развитие на необходимите способности и на свързаните с тях човешки, финансови, икономически и други ресурсни услуги за постигане целите на отбраната и за изпълнение на задълженията на Република България в системите за колективната сигурност и отбрана.
Планирането на отбраната се извършва въз основа на :
-Стратегия за национална сигурност на Република България;
-Националната отбранителна стратегия;
-Военните доктрини;
Основните стратегии и актове на Европейския съюз в областта на сигурността и стратегическите концепции на НАТО
Обекти на планиране са въоръжените сили и гражданските ресурси от транспортната и съобщителната система; здравеопазването; строителството; икономиката; енергетиката; селското и горското стопанство и други елементи на гражданската инфраструктура.
Планирането на гражданските ресурси включва определянето на военновременните потребности на страната от военна и гражданска продукция и услуги, възлагането на военновременни задачи, разработването на планове и програми и сключването на договори за тяхното осигуряване. Управлението на средствата и ресурсите се извършва на основата на надежност и всеобхватност на финансовата и друга информация, ефективност, ефикасност и икономичност.

Целият материал: