Роля и задачи на неправителствените организации в системата на национална сигурност

[Mozo]

Съдържание:
1. Увод
2. Българският НПО сектор
3. Ситуацията в България
4. Роля
5. Функциониране на НПО в процеса на промяна
6. Към какво се стремят НПО?
7. Как НПО постигат своите цели?
8. Кои са основните проблеми пред неправителствените организации?
9. НПО и международните програми
10. Финансиране на НПО
11. Изводи и поуки за България


Неправителствена организация (НПО) е всяка частна, независима от държавното управление институция, която развива някакъв вид обществена дейност без стопанска цел и се финансира от източници, несвързани с правителството. По света има над 40 000 международни НПО, а в национален мащаб броят им е огромен. Дейностите на неправителствените организации са обширни: опазване на околната среда, защита на общностни или браншови интереси, взаимопомощ, помощ за уязвими групи, лобизъм и много други.
Неправителствените организации изпълняват ключова роля в осъществяването на принципите за демократично участие. Характерен белег, определящ облика на тези организации е тяхната независимост от държавния и други обществени сектори. Освен независимост неправителствените организации притежават разнообразен и траен опит в области, нужни за осигуряването на „екологично-безопасни” и „социално-надеждни” устойчиво развитие. Индикатор за демократичността на една държава е признаването на неправителствените организации като равностойни партньори във взаимоотношенията между институциите и в изграждането на гражданското общество.
Различните характерни черти на неправителствените организации дават основание за тяхното съществуване и дейност да бъдат изследвани и анализирани, когато става дума за реализацията на концепцията за устойчиво развитие в една страна или сред едно общество.
Неправителствените организации могат да участват при формулирането на политиката и вземането на решения, насочени към постигане на устойчиво развитие. Освен това правителствата трябва да включат организации в работата по разглеждане и оценка на дейностите, осъществени за реализацията на целите и да им предоставят своевременен достъп до информацията, която им е необходима за оказване подкрепа на устойчивото развитие. Правителствата са задължени да поощряват съвместната дейност на неправителствените организации и местните органи на властта в работата им по постигане на устойчивото развитие. Неправителствените организации могат да бъдат привлечени в разработването на програми за устойчиво развитие, като по най-добър начин се използват техните възможности в областта на образованието, борбата срещу бедността, а също така и в опазването и възстановяването на околната среда. Неправителствените организации правят проучвания и изследвания които могат да послужат като информация за правителствата и местните власти при формирането на своята политика.
Неправителствените организации имат значителна нужда от допълнително финансиране, за да могат да внесат своя принос в осигуряването на устойчивото развитие.
Неправителствените организации в България включват едно голямо мнозинство от организационни форми и дейности – от малки неформални местни организации до по-официални структури, от общности за взаимопомощ до официални групи за подкрепа, от движения за защитата на околната среда до бюрократични организации с лична заинтересованост.
Броят и влиянието на НПО бързо нарастват не само по света, но и у нас. В края на ноември 2005 г. регистрираните НПО в България са 22 366, от които - 81% са сдружения, а - 19% фондации. В края на 2006г броят им вече е 27000, като се смята, че едва 2500 са активни.
Почти всички (96%) от съществуващите НПО са създадени след 1989 г., като в периода 1999 – 2006 г броят им се увеличава 2.5 пъти. Персоналът и финансовите средства са разпределени неравномерно - екипът на повечето НПО е до 5 човека, а една трета от третия сектор изобщо няма нает персонал. 84% от НПО използват доброволци.. Повече от три четвърти (77%) от НПО работят с до 100,000 лв. годишно, а 32% - до 5,000 лв. годишно. Секторът е силно зависим от държавата, от местната власт и най-вече от международните донори – според някои източници между 50 до 80% от НПО разчитат изключително на външно финансиране.
Третият сектор е и разнообразен. Има НПО - мозъчни тръстове, които оказват влияние върху формирането и провеждането на политики чрез осъществяването на различни изследвания, консултации, изработването на становища, стимулирането на иновативни форми на пряко гражданско участие. Има НПО - доставчици на услуги или разпределящи средства, други пък имат за предмет на дейност - лобиране и застъпничество и инициират най-често законодателни, регулативни и антикорупционни инициативи. Отскоро, във връзка с възможността на неправителствените организации да извършват стопанска дейност, се формират и НПО - социални предприятия и обществени фондове.
Забавената децентрализация превърна НПО повече в партньори на държавата, от¬колкото на гражданите. Вероятно това е една от причините като цяло гражданските организации да се ползват със сравнително ниско обществено доверие и лош имидж. Друга причина е, че само около 10% от регистрираните 27000 са активните, като повечето предоставят услуги – предимно в социалната сфера, и далеч по-малко се занимават със застъпничество и с кампании. Така например, редица изследователи отбелязват, че участието на НПО в различни форуми, вкл. и в областните съвети за регионално развитие, е формално и на практика те не са достатъчно ефективно включени в процеса на формиране на политики, а мониториращата им роля като цяло е ограничена и незадоволителна. Елитарният подход на НПО да работят с т. нар. целеви групи като бенефициенти пък поставя под съмнение твърденията, че чрез тези организации се чува гласът на гражданите, и то в интерес на местното и регионално развитие.
НПО играят ролята на посредник между гражданите и държавата. Засегнати от някакъв проблем, гражданите не винаги могат да осъзнаят докрай собствените си интереси и да ги отстояват по най-добрия начин. При обединението си в асоциации те могат да гарантират компетентна, професионална и ефективна защита на интересите си.
Третият сектор е изключително полезен в сферата на образованието и социализацията на гражданите. Той спомага за придобиването на необходимия социален опит и в търсенето на по-рационални начини за задоволяване на интересите на гражданите и тяхното политическо съзряване. Глобализацията на икономиката в света подтиква НПО да посредничат при обмяната на идеи и хора при движението на работната сила и развитието на международното сътрудничество – дипломация на социално ниво. Този позитивен процес служи за разбиване на традиционните, исторически създадени предразсъдъци и граници между културите и за откриване на нови хоризонти с въвеждането на съвременни подходи и политики в разрешаването на кризисни проблеми в процеса на общественото развитие.
Развитието и утвърждаването на НПО е сложен процес. Постепенно се утвърждават социални групи с по-висока степен на влияние над другите, съществува опасност влиянието на самите НПО да надвиши това на институциите и те да придобият монопол в определена сфера на обществения живот.
Поради широкото разнообразие на дейността им НПО могат да бъдат сравнени по някои общи критерии или характеристики. Изследователи от университета „Джон Хопкинс" извеждат пет основни общи черти на неправителствените организации, които помагат за по-ясното оформяне на организационната рамка на третия сектор.
Първата характерна черта за съществуването на неправителствена организация е нейната официална институционализация, което на практика за България означава регистрация като юридическо лице. Разбира се, възможно е дадена НПО да съществува, да има ръководни органи и членове, да провежда изключително ефективна дейност и без да е юридическо лице.
Втората характерна черта е независимостта на организацията от държавата. В подобен случай организациите могат да бъдат с идеална цел или икономически независими от държавата. Ситуацията не изключва ролята на държавата изцяло, но приоритет в случая е обслужването на основното право на гражданите на сдружения, гарантирано от националните и международните закони.
Третата характеристика определя НПО като не икономически организации, които не извличат печалба от своята дейност. Поради техния статут те са специализирани в определена сфера на обществения живот и затова са изключително необходими ясното заявяване и следването на различията от субектите на икономиката. Ето защо наличието на този критерий създава граници между благотворителността и бизнеса, между частните и обществените интереси при използването на приходите от дейността на НПО. Особена част на критерия, свързан с икономическа активност, е наличието или липсата на печалба и съответното плащане на данъци.
Много важен критерий за определяне на дадена организация като неправителствена е автономията или самоуправлението на организацията. Това на практика означава, че организацията не се подчинява административно на държавата, партии или икономически организации и не е под техен контрол. Подобно разграничение е предмет на вътрешноорганизационно съгласуване, съблюдаване на правила и поведение, определени във вътрешно-нормативните документи, а също така и на вътрешния контрол.

Целият материал: