Прогнозиране – същност, цел и задачи. Видове прогнози

[Mozo]

16ти въпрос
Прогнозиране – същност, цел и задачи. Видове прогнози

Терминът “прогнозиране” произхожда от старогръцкия език и означава знание за бъдещето, предвиждане за съст-ето, развитието и изхода на нещо, основаващо се на събрана за него и-я.
Прогнозирането по своята същност представлява процес на генериране на и-я за бъдещето и неговото инф. моделиране. Основава се на познаване на миналото и настоящето на обекта на прогнозиране и е насочен към разкриване на бъдещото му съст-е. Прогнозирането се явява частен случай на предвиждането. Към видовете предвиждане специалистите отнасят интуитивното предвиждане /основано на предчувствията на човека, раждащи се на ниво подсъзнание/ и повседневното предвиждане /базирано на т.нар. житейски опит/. Като особени разновидности могат да се посочат религ. предвиждане /пророчеството/ и прекогницията /ясновидството/. За разлика от тях прогнозирането като вид предвиждане е основано на знанието за закономерностите в разв-ето на природата и чов. общество.
Прогнозата е описание на бъдещото съст-е на изследвания обект. Тя е форма на познанието за бъдещето, което се основава на обективните закономерности и тенденции в разв-ето на обекта на прогнозиране. Има вероятностен характер, което се предопределя от невъзможността да бъдат определени точно качеств. и количеств. характ-ки на бъдещото съст-е на изследваните процеси и явления. В/у разв-ето, особено в чов. общество, оказват влияние и случайни фактори, и фактори, несъществуващи или непроявили се /латентни/ към момента на изготвяне на прогнозата.
изисквания към прогнозата:
1.научна обоснованост и обективност – свързана е с прилагането на методите на научното изследване и предполага вярно отразяване на обективните закономерности, външни и вътрешни връзки на прогнозирания обект.
2.многовариантност – поради обективната невъзможност да бъде преодоляна изцяло неопределеността и да се предвиди една – единствена последователност на бъдещите събития в прогнозите се очертават различни възможни бъдещи състояния на обекта /процес, явление/ и степента на вероятност за тяхното настъпване. Разкритите перспективи могат да бъдат благоприятни или неблагоприятни.
3.конкретност – изискването за конкретност произтича от практико – приложната насоченост на прогнозите, свързнани с вземането на решения като цяло и в сферата на националната сигурност в частност. Особеностите на конкретността в прогнозите се изразява в това, че определянето на параметрите на състоянието на обекта на прогнозиране в даден момент от бъдещето се извършва със съответната степен на вероятност.
типология на прогнозите:;
1.според целта на изработване на прогнозата:
*изследователска прогноза – свързана е с получаване на информация за бъдещето, с определяне на възможните състояния на обекта на прогнозиране в бъдеще.
*нормативна прогноза – насочена е към определяне на пътищата, сроковете и необходимите ресурси за достигане на определено възможно състояние, което се възприема като цел. Отговаря на въпроса: как /по какъв начин, с какви ресурси/ да се постигне желаното състояние.
2.според обекта на прогнозиране:
*политически
*икон-ски, социално – икономически и демографски
*научни и научно – технически
*по отношение на природата
3.според срока на прогнозиране
*краткосрочни
*средносрочни
*дългосрочни
*преспективни
4.според обхвата

Целият материал: