Пиратството като негативен фактор за сигурността - презентация

[Mozo]

ПИРАТСТВОТО КАТО
НЕГАТИВЕН ФАКТОР ЗА
СИГУРНОСТТА
СЪДЪРЖАНИЕ








1.Определение на пиратсвото
2.История
3.Съвременно пиратство
4.Разлика между морски тероризъм и пиратство
5.Пиратство като негативен фактор за сигурността
6.Борба с пиратството
7.Заключение
8.Използвана литература
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Пиратството е практиката на
организиран морски грабеж или
морски бандитизъм, толкова
стар, колкото и самата морска
навигация. Пиратите са морски
разбойници, но понякога
нападат и цели на сушата.
Обикновено пиратството е
насочено към други кораби.
Представлява частна или
държавна атака в
международни води или в
области, които не са под
юрисдикцията на никоя
държава, с цел открадване на
товари, настояване за откуп за
пътниците и често изземване на
ИСТОРИЯ

Пиратството възниква в Древността едновременно с развитието на
морската търговия и началото на войните по морето. Смятал се е
за един от разрешените методи за обогатяване наравно с морската
търговия. Дълги години центърът на пиратството е била устието на
река Нил, където местните жители с разрешение на фараоните
ограбвали корабокрушенците. Финикийците се занимавали с
пирати, а по-късно към тях се присъединили и гърците. В разцвета
на античното пиратството са отчетени в ерата на гражданските
войни в Древен Рим.
През Средновековието пиратството се развива в почти
всички морета с натоварени търговски пътища:
Балтийско, Северно, Арабско, Южен Китай и др. Към
края на Средновековието в Средиземно море се е
образувал мощен център на пиратството, на
територията на Северна Африка (съвременен Алжир)
варвар (Бербер) ) на пиратска държава. В продължение
на три века той контролирал средиземноморската
търговия, оказал голямо влияние върху военно-
политическата ситуация в Европа и престанал да
съществува едва през 1830-те.

През XVI-XVII век той е разработен в Карибите. Той е бил свързан с войните
на колониалните сили за част от Новия свят, в която пиратите взимали
активно участие като частни лица. В мирно време те се занимавали с
грабеж. Центрове на пирати от Карибите са остров Тортуга, а по-късно
столицата на Ямайка - Порт Роял. На края на XVII-XVIII в. Крайбрежните
води на Източна Африка и Югоизточна Азия се превръщат в зона на бързо
пиратство. В района на Индийския океан са възникнали 3 основни центъра
на пиратството: край брега на Малабар (югозападния бряг на Индийския
субконтинент), във водите на Мадагаскар и в Персийския залив.
Възраждането на пирати в тези области съвпада с борбата, която афро-
азиатските народи водят срещу колониализма. От началото на XVIII век
пиратството придобива най-голям обхват край бреговете на Северна
Америка.
През 19 век европейските държави приемат редица споразумения за
борба с пиратството, които са ликвидирани от съвместните усилия на
водещите морски сили до края на века. Пиратството обаче не може да
бъде напълно изкоренено. През XX век въздушното пиратство
придобива широко разпространение. През 1960-1970 г. започват атаки
на търговски кораби във водите на Югоизточна Азия, отбелязват се
пиратски нападения върху крайбрежните градове и села. От средата
на 90-те години се наблюдава нов скок в пиратската дейност. Една от
причините за това е била края на Студената война и намаляването на
военноморското присъствие на водещи държави в
корабоплавателните райони на океаните.
СЪВРЕМЕННО ПИРАТСТВО

Пиратството се превръща в глобален проблем през 2012 г.[7] По оценки
през 2011 г. пиратите са спечелили над 220 милиона долара. През
последните години сомалийските пирати разпространяват дейността си
във все по-обширни територии на Индийския океан обхващащи площ
няколко пъти по-големи от Европа. Съвременното пиратство се
разпространява все по-интензивно в страни като Хаити, Бразилия,
Венецуела, Колумбия и Перу.

Целият материал: