Военно лидерство

[Mozo]

Ш.У. „ Епископ Константин Преславски”
Педагогически факултет

На тема : Военно лидерство.
Дисциплина: Екстремална и военна психология

I Въведение.....................................................3-4 стр
II Изложение.................................................5 -15 стр
3.1 Дефиниране на лидерството . Разлика между лидерство и мениджмънт. 5 Стр.
3.2 Основни теории за лидерството.....7 стр
3.3 Военно лидерство......................7 Стр.
3.3.1 Психологически анализ на лидерския стил на българските военнослужещи
3.3.2Военното лидерство в постмодерния свят.
3.3.3.Военният лидер и гражданско- военните отношения...............................11 стр
3.3.4 Военният лидер и стресът..........................11 стр
3.3.5 Харизматичния лидер..................................12 стр
IV Заключение..............................................15 стр
V Литература.................................................16 стр

Актуалността на знанията за стратегическото ръководство и военно лидерството се обуславя от настъпилите в края на XX век глобални промени, които породиха множество противоречия и създадоха изключително сложно стратегическо обкръжение. Тяхната значимост се определя от неустойчивото развитие на човешката цивилизация и ръста на заплахите за мира и стабилността в света. Изграждането на глобални информационни инфраструктури създаде нова уязвимост на обществото, а неговите граждани станаха обект на нови, непознати форми на насилие. Тези тенденции създадоха безпрецедентен дефицит на идеи, концепции и модели за обществено развитие и засилиха търсенето на нови методи и технологии за гарантиране на националната сигурност. Особено актуални станаха възгледите, идеите, концепциите, стратегиите и инструментите за стратегическо ръководство и лидерство, които удовлетворяват потребността от ефикасно социално управление, опазване на обществения ред, противодействие на престъпността и защита на националната сигурност. Приложението им поражда множество научноприложни проблеми и задачи, решаването на които е значимо предизвикателство за научната общност у нас и в света като цяло.
Има различни и често неправилни схващания за стратегическото ръководство и лидерството. В повечето случаи те са остарели и не отразяват съвременните постижения в тази област. В българските библиотеки и издателските планове има малко на брой и почти идентични по съдържание публикации на тази тема. Това затруднява придобиването на трайни знания в тази значима за обществената практика научна област. Особено остро това се чувства при подготовката на специалисти за висшите нива на управленската йерархия, които често работят в сложни конфликтни ситуации
Интересът към лидерството датира от първите човешки общности, но научното му изследването започва преди по-малко от столетие. За това време са проведени огромен брой изследвания, които понякога объркват непредубедения читател поради специфичния си научен език, неясноти, противоречия между различните теоретични подходи и откъснатост от реалния живот. Създадени са много теории за обяснение на лидерството. Част от тях са любопитни, други са прекалено частни или засягат специфичен негов аспект, трети звучат красиво, но емпиричните доказателства ги опровергават, а четвърти са просто теории еднодневки.
Най-често цитираните дефиниции в научната литература през последните години са следните
"Лидерството е влияние".
"Лидерството е способността за повлияване на групата за постигане на целите".
"Лидерството е способност за влияние върху другите за постигане на целта ... и създаване на свят, към който хората искат да принадлежат".
"Лидерството е практикуване на специфично поведение и качества, като придобиване на знания, стратегическо мислене, комуникационни умения и развитие на другите".
"Лидерството е процесът на задаване на цели на колективните усилия, водещ до постигането им".
"Лидерството е способността на един човек да влияе, мотивира и дава възможност на другите да допринесат за ефективността и успеха на организацията".
"Лидерството е комплексно взаимодействие, включващо лидер, последователи и ситуация".
"Лидерството е процес на социално влияние, в който лидерът търси доброволно участие на подчинените си в усилието да постигне целите на организацията".
"Лидерът е човек, който "трансформира характера на политическия живот".
Лидерството означава визия, окуражаване, насърчаване, ентусиазъм, доверие, сила, енергия, страст, обсебване, постоянство, използване на символи, обръщане на внимание, създаване на герои на всички равнища, съветване, наставничество и много други неща. Лидерството трябва да присъства на всички нива на организацията. То зависи от милиони малки неща, вършени с посветеност, постоянство и грижа, но всички тези малки неща не струват, ако липсват доверие, визия и вяра.

3.1 Дефиниране на лидерството.Разлика между лидерство и мениджмънт.
В литературата има голям обем от информация и данни за това Що е лидерство?и Имали разлика между лидерство и мениджмънт? През 1977 година професорът от Училището по бизнес в Харвард Ейбрахъм Залезник публикува статията “Мениджърите и лидерите: различни ли са?” и предизвиква хаос сред преподавателите по бизнес. Той споделя мнението, че теоретиците на научния мениджмънт с техните организационни диаграми, изследвания на времето и работните дейности пропускат половината от картината – тази, която включва вдъхновението, визията и целия спектър човешки желания и стремежи. Залезник поддържа схващането, че лидерите и мениджърите са различни психологически типове и имат различни ориентации към работата. Мениджърите са заети с поддържането на статуквото, имат силно чувство за принадлежност към организацията. За разлика от тях лидерите работят в противоположна посока, търсейки решение на дългогодишни проблеми и разкриване на нови възможности. След тази публикация изследванията на лидерството в организациите вече не са същите. Няколко години по-късно Уорън Бенис и Бърт Нанъс посочват, че лидерството е свързано с намирането на посока, докато мениджмънтът представлява по-скоро следването й. Те изковават една фраза, която се превръща в емблематична:
“ Managers are people who do things right and leaders are people who do the right things ” , т.е. лидерство означава правене на правилните неща, докато мениджмънтът е да правиш нещата правилно. Авторите смятат, че мениджмънтът се занимава с реализиране на плановете и стратегията на организацията, докато лидерството е създаване на визия за бъдещето. Те допускат, че някои мениджъри изпълняват и двете роли и могат да бъдат описани като лидери, но други със сигурност не притежават тези способности

Основни разлики между лидерство и мениджмънт.
Мениджмънт
Лидерство
1. Ангажиран е с всекидневни дейности: поддържане и осигуряване на ресурсите
Формулира дългосрочни цели за реформиране на системата: планира в тактически и стратегически аспект
2. Показва началническо поведение: действа, за да накара другите да поддържат високо ниво на трудовата дейност
Показва лидерско поведение: действа, за да предизвика промяната у другите в съответствие с дългосрочните цели
3. Администрира субсистемите в организацията
Обновява цялата организация
4. Пита как и кога да се ангажира със стандартни дейности
Пита кога и защо да промени стандартните практики
5. Действа в синхрон с установената култура в организацията
Създава визия и смисъл, за да промени организацията, и се стреми да промени културата
6. Използва транзакционно влияние: предизвиква съгласие чрез поведението си, основано на награди, санкции и формална власт
Използва трансформиращо (променящо) лидерство: предизвиква промяна в ценностите, нагласите и поведението, използвайки личен пример и експертиза
7. Разчита на стратегии за контрол, за да накара подчинените да си свършат работата
Използва стратегии на упълномощаване и овластяване, за да накара последователите си да интернализират ценностите
8. Покрепя статуквото и стабилизира организацията
Придизвиква статуквото и създава промяна
 Повечето автори приемат лидерството и мениджмънта като различни и разграничими процеси, но не допускат , че лидерите и мениджърите са различен тип хора, макар и изхождайки от различни причини. Така например Минцберг ( Mintzberg ) описва лидерството като една от десетте мениджърски роли, която мотивира подчинените и създава благоприятни условия за работа. Останалите (преговарящ, предприемач, говорител и други) включват разграничими мениджърски отговорности, но лидерството се разглежда като съществена мениджърска роля, която просмуква останалите.

Целият материал: