Войната както теория и изкуство. Характер на войната

[Mozo]

НАЦИОНАЛЕН ВОЕНЕН УНИВЕРСИТЕТ ,,ВАСИЛ ЛЕВСКИ’’
ФАКУЛТЕТ ,,ОБЩОВОЙСКОВИ’’
КАТЕДРА,,НАЦИОНАЛНА И РЕГИОНАЛНА СИГУРНОСТ’’

РЕФЕРАТ
Учебна дисциплина:Военни теории,концепции и стратегии
Специалност:Национална и Регионална Сигурност
Тема:1-Войната като теория и изкуство.Характер на войнатата


Съдържание:
1.Увод.
2.Теории на войната
2.1 Поведенчески теории
2.2 Социологически теории
2.3 Демографски теории
2.3.1 Малтузиански теории
2.3.2 Теории за преобладаването на младежта
2.4 Рационални теории
3.Войната както изкуство
4.Характер на войната
5.Заключение
6.Използвана литература









1. Войната представлява организиран насилствен конфликт, който се характеризира с изключителна агресия, сътресения в обществото и приспособяването към него, както и висока смъртност. Съществуват известни спорове относно другите характеристики, но в общи линии има съгласие, че войната включва най-малко две организирани групи, и е предумишлена, поне от страната на едната група, и поне една от групите използва насилие срещу другата. Целите на войната се различават в съответствие с ролите на групите в конфликта: целите на офанзивната война обикновено се заключават в подчиняване, асимилация или унищожение на друга група, докато целите на дефанзивната война са просто отблъскване на офанзивната сила, а често и просто оцеляване. От гледна точка на отношенията помежду им, участниците във войната се наричат врагове. Всеки един от термините военни, войнствен и милитаризъм се отнася за фундаменталните аспекти на войната , т.е. организираната група, войнствения индивид и поддържащият етос (съответно).
Антоним на войната е мирът, който обикновено се определя като отсъствие на война.
Основната причина за възникване на войни е разпределянето на ограничения брой природни ресурси (земя, първични суровини и енергийни източници). Обикновено официално разгласяваната причина от страна на победителите е непримирими противоречия от висш морален характер между страните. По формулировката на Карл фон Клаузевиц, „войната е продължение на политиката с други средства“.
За достигането на политически цели във войната се използват въоръжените сили като главно решаващо средство, а също така икономически, дипломатически, идеологически и други средства на борба.
Международното право квалифицира агресията като международно престъпление.
2.1 Поведенчески теории. Някои психолози, например Е. Дърбан и Джон Боулби, считат, че на човек по природа е свойствена агресията. Тя поражда сублимация и проекция, когато човек превръща своето недоволство в предубеждения и ненавист към други раси, религии, нации или идеологии. Съгласно тези теории, държавата създава и съхранява определена цел в местното общество и в същото време създава база за агресия под формата на война. Ако войната се явява неотменна част от човешката природа, както предполагат много психологически теории, то човечеството никога няма да успее да се отърве напълно от нея.
Зигмунд Фройд счита агресивността за един от основните инстинкти, определяща психологическа „пружина“, насоченост и смисъл на човешкото съществуване. Въз основа на тази позиция, той даже отказва да участва в движения на борци за мир, тъй като счита войните за неизбежно следствие на периодически „избухвания“ на човешката агресивност.
Въпреки, че тези теории могат да обяснят съществуването на войните, те не изясняват причините за възникването им; в същото време те не обясняват и наличието на някои култури, които не познават войната. Ако вътрешната психология на човешкия разум е неизменна, то подобни култури не би трябвало да съществуват. Някои милитаристи — такива, като Франц Александър, твърдят, че състоянието на мир е илюзия. Периоди, които е прието да се наричат „мирни“, всъщност се явяват периоди на подготовка за бъдещи войни или ситуации, когато войнствените инстинкти се подтиснати от по-силни държави, например Pax Britannica.
Тези теории предполагат, че това, което се случва, се основава на волята на мнозинството от населението. Но те не отчитат факта, че само малък брой войни в историята са действителен резултат от волеизявлениято на народа. По-често народът насилствено е въвлечен във война от своите управители. Една от теориите, която се фокусира върху политическите и военни лидери, е разработена от Морис Уолш. Той счита, че по-голямата част от населението е неутрално по отношение на войната, и че тя се случва само тогава, когато на власт са дошли лидери с психологическо ненормално отношение към човешкия живот. Войните започват при лидери, които преднамерено се стремят да воюват — такива, като Наполеон, Хитлер и Александър Македонски. Подобни водачи застават начело на държавата по време на криза, когато населението има нужда от вожд с твърда воля, който, като им се струва, е способен да реши проблемите им.
2.2 Социологически теории. Социолозите дълго време изучават причините за възникването на войните. Понастоящем съществуват множество теории, много от които противоречат една на друга. Привържениците на една от школите — Primat der Innenpolitik (Приоритет на вътрешната политика), вземат за основа работите на Екарт Кер и Ханс-Улрих Велер, които считат, че войната е продукт от местните условия, и само направлението на агресията се определя от външни фактори. Така например, Първата световна война е резултат не на международните конфликти, тайните съглашения или нарушаването на баланса на силите, а резултат от икономическата, социалната и политическата ситуация във всяка страна, въвлечена в конфликта.
Тази теория се отличава от традиционния подход на школата Primat der Außenpolitik (Приоритет на външната политика) на Карл фон Клаузевиц и Леополд фон Ранке, които считат, че войната и мира са следствия от решенията на държавните дейци и геополитическата ситуация.
2.3 Демографски теории.
Демографските теории могат да се разделят на две групи: малтузиански теории и теории за преобладаването на младежите.

Целият материал: